Решение № 889 от 5.2.2025 г. на ВАС по адм. д. № 7453/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Бурнарски ЕООД, с ЕИК 201536711, чрез адв. А. Славчев, срещу Решение 6160 от 23.05.2024 г., постановено по адм. д. 5646 по описа на Административен съд София - град (АССГ) за 2023 г. С обжалваното съдебно решение са отхвърлени предявените от настоящия касационен жалбоподател субективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 2в от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ), срещу Министерство на финансите на Република България (МФРБ) и Народното събрание на Република България (НСРБ), за заплащане на обезщетение в размер на 7204,80 лв. за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в сторени разходи по внедряването на техническите изисквания на Софтуер за управление на продажбите в търговски обект (СУПТО), причинени му като последица от нарушение на правото на Европейския съюз във връзка с прилагането на чл. 118, ал. 14 - 18 от Закона за данъка върху добавената стойност и чл. 52, ал. 1 от Наредба Н 18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин и § 13, ал. 1 от ПЗР от Наредба Н 18 от 13.12.2006 г. , ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата на обезщетението. Наред с това, Бурнарски ЕООД е осъдено да заплати сума в размер на по 200,00 лв. за юрисконсултско възнаграждение на всеки един от двамата ответници. В касационната жалба се релевират оплаквания за недопустимост на първоинстанционното решение, като постановено от ненадлежен съд, а при условията на евентуалност за неговата неправилност. Изразява се становище, че съдът не съобразил противоречието на разглежданата национална правна рамка с разпоредбите на чл. 273 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 г. относно общата система на данъка върху добавената стойност (ДДС, Директива/та), на чл. 16 (свобода на стопанската инициатива) и чл. 17 (право на собственост) от Хартата за основните права на Европейския съюз (ХОПЕС), както и на принципите на законност, правна сигурност и предвидимост. Твърди се, че съдът неправилно приел, че не са налице основания за ангажиране на отговорността на държавата за вреди. Задоволил се да отбележи, че приетите разпоредби преследват легитимна цел, но не взел становище дали изменението им е сторено в разумен срок и не разгледал въпроса за начина на приемане на закона, с който е изменен ЗДДС. Формулирани са аргументи, че съдът не взел предвид, че изменението на чл. 118 ЗДДС е извършено в противоречие с правилата на законодателния процес и по-конкретно на чл. 76 и чл. 83 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, довело до прибързано приемане на изменения в ЗДДС, без обществено обсъждане. Подложена е на критика тезата, че Бурнарски ЕООД търпяло вреди единствено от разпоредбата на чл. 52в от Наредба Н 18 от 13.12.2006 г., доколкото оплакванията били свързани и с приетото изменение на ЗДДС. Оспорва се и приетото от съда, че разходите за връщане към предходно ползвания СУПТО не били необходими, а само правна възможност и изводът му, че не са налице настъпили вреди. По изложените съображения се моли за обезсилване на обжалваното съдебно решение и изпращане на делото по подсъдност на Софийския районен съд (СРС), а при условията на евентуалност - за неговата отмяна и постановяване на ново решение по същество на спора, с което МФРБ и НСРБ да бъдат осъдени солидарно да заплатят на Бурнарски ЕООД претендираното обезщетение за имуществени вреди в размер на 7204,80 лв., ведно с лихвата, считано от датата на предявяване на исковата молба. Поискано е присъждане на сторените деловодни разноски за двете съдебни инстанции. В касационната жалба е направено и искане за отправяне на преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз (СЕС) по въпроса допуснато ли е съществено нарушение на принципа за правна сигурност, на предвидимост и на принципа на пропорционалност чрез въвеждане от националния законодател на мярка за осигуряване правилното събиране на ДДС и предотвратяване избягването на данъчно облагане съгласно чл. 273 от Директива 2006/112/ЕО, която налага извършването на разходи от всички данъчни субекти, която впоследствие, преди да влезе в сила е отменена, тъй като поражда затруднения, противоречия и пречки за правните субекти ? В съдебното заседание пред настоящия съд касационният жалбоподател не се представлява. Преди заседанието депозира писмено становище, с което поддържа касационната жалба и искането за отправяне на преюдициално запитване до СЕС. Претендира присъждането на разноски за производството съобразно списък на разноските и представени доказателства за заплащането им. Първият ответник по касация НСРБ оспорва касационната жалба в представен по делото подробно обоснован писмен отговор, чрез юрисконсулт Е. Цанева, а по същество на спора изразява становище за неоснователност на касационното оспорване и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В съдебното заседание пред настоящия съд се представлява от същия юрисконсулт, който от негово име поддържа представения отговор и претендира присъждането на юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на претендираното от касационния жалбоподател адвокатско възнаграждение. Вторият ответник по касация МФРБ оспорва касационната жалба в представен по делото подробно обоснован писмен отговор, чрез главен юрисконсулт М. Цветанова, а по същество на спора изразява становище за неоснователност на касационното оспорване и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В съдебното заседание пред настоящия съд се представлява от същия юрисконсулт, който от негово име поддържа оспорването на касационната жалба и претендира присъждането на юрисконсултско възнаграждение. Присъединява се към възражението за прекомерност на заплатеното от касационния жалбоподател адвокатско възнаграждение, направено от първия ответник по касация. Представителят на Върховната прокуратура дава писмено заключение за неоснователност на касационната жалба, което поддържа и устно в съдебното заседание пред настоящия съд. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното съдебно решение на релевираните касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието му с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от страна, която обосновава правен интерес от касационното оспорване, доколкото обжалваното съдебно решение е неблагоприятно за нея. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Първоначално Бурнарски ЕООД е предявило разгледаните от АССГ искове пред СРС, където било образувано гр. д. 9621 по описа на този съд за 2022 г. По делото било постановено Определение 15479 от 28.04.2023 г., с което то било изпратено по подсъдност на АССГ. В АССГ било образувано адм. д. 5646 по описа за 2023 г. Съдът приел, че спорът му е подсъден и в свое определение от 15.09.2023 г. оставил без уважение направено искане от Бурнарски ЕООД да бъде повдигнат спор за подсъдност по реда на чл. 135, ал. 5 АПК със СРС, каквото становище било изразено от първоинстанционния съд и в проведеното на 14.11.2023 г. съдебно заседание по делото, а и в решението по делото, с което съдът се е произнесъл по същество на спора. С обжалваното съдебно решение, въз основа на приетите за установени факти, по които спор не се формира, първоинстанционният съд взел становище за допустимост на предявените искове, а по същество ги отхвърлил като неоснователни. Квалифицирал ги като такива с правно основание по чл. 203 и сл. АПК, във вр. с чл. 2в ЗОДОВ. Съобразил материалноправните предпоставки за възникване на отговорността на държавата по посочения ред, но направил извод, че в случая те не са налице. Като основен спорен момент по делото първоинстанционният съд дефинирал установяване на противоречие на приетите през 2018 г. нормативни изменения, на които Бурнарски ЕООД се позовава, с правото на Европейския съюз, каквото не установил да съществува. В тази връзка изразил убеждение, че визираните от настоящия касационен жалбоподател разпоредби, от които твърди, че е произтекло настъпването на претендираните имуществени вреди, преследвали заложена в съюзното право легитимна цел да затрудняват извършването на данъчни измами, тъй като правилното отчитане на наличностите от търговците и правилното отчитане на продажбите възпрепятствало укриването на доходи. Развил съображения, че не всяка промяна на законодателството води до извод за незаконосъобразност на предходните разпоредби, а в случая новата регламентация стимулирала търговците да запазят направените инвестиции, тъй като предвиждала да ползват определени привилегии във връзка с тях. Съдът отбелязал също така, че разпоредбата на чл. 52в от Наредба Н 18 от 13.12.2006 г., от която Бурнарски ЕООД претендирало, че възникнали вредите, не е била отменена. Приел, че част от направените от дружеството разходи били ненужни, тъй като връщането към предходната версия на СУПТО не било задължително, предвид което липсвала пряка причинно-следствена връзка между тях и сочените разпоредби от националното право. В обобщение съдът направил извод, че отсъства първата предпоставка за ангажиране на претендираната отговорност на ответниците, а именно не било налице допуснато нарушение на правото на Европейския съюз, което да е съществено. В допълнение изложил съображения за липса на причинно-следствена връзка между твърдяното увреждане и сочените вреди, тъй като липсвало противоправно поведение. По тези съображения съдът постановил съдебния акт, предмет на проверка сега. Решението е валидно, допустимо и правилно. Неоснователни са касационните оплаквания за недопустимост на съдебния акт, предмет на касационна проверка, като постановен от ненадлежен съд. Несподелимо е виждането на касационния жалбоподател, с което възразява срещу разглеждането на делото от административния съд. Основанието за разглеждане на спора от АССГ се намира в разпоредбата на чл. 2в, ал. 2 ЗОДОВ. При това не е релевантно дали се поддържа претендираните вреди да са настъпили изключително в резултат на развитието на административни правоотношения. Съдопроизводственият ред за разглеждане на исковете, предявени срещу няколко ответници е по чл. 2в, ал. 2 ЗОДОВ пред съответния административен съд, когато едно от твърдените увреждащи техни нарушения е извършено от някой от тях при или по повод изпълнение на негова административна дейност (както е в случая) или при правораздавателна дейност на административните съдилища. Неоснователни са и касационните оплаквания за неправилност на обжалваното съдебно решение. Държавата участва в съдебните производства по спорове за присъждане на обезщетения за претърпени вреди по ЗОДОВ чрез процесуален субституент органът, от чиито незаконни актове, действия или бездействия са причинени вредите (чл. 7, ал. 1 ЗОДОВ). Правото на Европейския съюз не съдържа изрична регламентация на иска за обезщетение за вреди, причинени на частноправните субекти от нарушаването му. Съдът на Европейския съюз приема в своите решения, че по силата на предвидения в чл. 4, пар. 3 ДЕС принцип на лоялното сътрудничество държавите членки са длъжни да отстранят незаконосъобразните последици от всяко нарушение на правото на Европейския съюз и че принципът на отговорност на държавата за вреди, причинени на частноправните субекти вследствие на такива нарушения, за което носи отговорност тя, е присъщ на системата на договорите, на които се основава Съюзът (в този смисъл Решение по съединени дела C-6/90 и C-9/90, т. 35; Решение по съединени дела С-46/93 и С-48/93, т. 31 и Решение по дело C-420/11, т. 37 и т. 40 на СЕС). Приложимите процесуални правила се определят във вътрешния правен ред на всяка държава членка по силата на принципа на процесуалната автономия, при условие все пак те да не са по-неблагоприятни от правилата, които уреждат аналогични вътрешноправни положения (принцип на равностойност) и да не правят практически невъзможно или прекомерно трудно упражняването на правата, предоставени от общностния правен ред (принцип на ефективността). В този смисъл са Решение от 07 януари 2004 г. по дело C-201/02, т. 67 и Решение от 14 март 2013 г. по дело C-420/11, т. 38 на СЕС. Материалноправните предпоставки за ангажиране на отговорността на държавата за нарушаване на правото на Европейския съюз са определени от СЕС в неговите решения. Те следва да са налице в условията на кумулативност, а именно