Решение № 317 от 13.06.2014 г. на ВКС по н. д. № 899/2014 г.

Решение № 317 от 13.06.2014 г. на ВКС по н. д. № 899/2014 г., I н. о., НК, докладчик съдията Блага Иванова Производството е образувано по искане на задочно осъдения Т. П. Ц., депозирано на 8.05.14 г., за възобновяване на НОХД № 1583/13 по описа на Видински районен съд, по което е постановена присъда № 831 от 13.11.12 г., с която молителят е признат за виновен в това, че на 18.12.2011 г. в [населено място], обл. Видин, при условията на опасен рецидив, е отнел чужди движими вещи, възлизащи на обща стойност 67 лв, от владението на В. Ц. В., без нейно съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои, с оглед на което и на основание чл. 196, ал. 1, т. 1 вр. чл. 194, ал. 1 вр. чл. 29, ал. 1, б. "а" и б. "б" и чл. 54 НК, е осъден на пет години "лишаване от свобода", при "строг" режим, настаняване в затвор или затворническо общежитие от закрит тип. Искането е подадено на алтернативни основания, а именно: по чл. 423 НПК и по чл. 422, ал. 1, т. 5 вр. чл. 348, ал. 1, т. 3 НПК. Твърди се, че осъдителната присъда е постановена в отсъствие на молителя и той е бил лишен от правото на лично участие в процеса. Алтернативно се изтъква, че наложеното наказание е явно несправедливо, като се вземе предвид ниският стойностен размер на предмета на престъплението. Иска се да бъде отменена осъдителната присъда, по реда на възобновяването, и делото да бъде върнато за ново разглеждане, или да бъде изменена присъдата, като бъде намален размерът на наложеното наказание. В съдебно заседание на настоящата инстанция защитата пледира за уважаване на искането. Осъденият моли делото да бъде възобновено. Представителят на ВКП счита, че искането е неоснователно. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на своята компетентност, намери следното: Искането е допустимо. Подадено е от лице, имащо право да поиска възобновяване, при спазване на законоустановения шестмесечен срок /молителят е задържан на 30.04.2014 г., откогато за него започва да тече срокът да поиска възобновяване/, и касае съдебен акт, непроверен по касационен ред. Разгледано по същество, е частично основателно. Видно от данните по делото, молителят е привлечен към наказателна отговорност с постановление на разследващия орган от 6.03.2012 г. След внасяне на обвинителния акт в съда, осъденият лично е получил призовка за съдебно заседание, респективно, процедурата по чл. 254, ал. 4 НПК е изпълнена /подсъдимият е уведомен, че делото може да бъде разгледано в негово отсъствие, при условията на чл. 269 НПК/. В съдебно заседание от 8.05.2012 г. молителят се е явил лично, но ход на делото не е даден. Подсъдимият е отправил към съда искане да му бъде осигурен служебен защитник. В съдебно заседание от 12.06.12 г. молителят е бил редовно призован, но не се е явил. При изпращане на призовка до известния по делото адрес е установено, че лицето не живее там /в такъв смисъл е приложената по делото докладна записка от 27.09.2012 г./. Ход на делото е даден в съдебно заседание на 16.10.2012 г и делото е разгледано в отсъствие на подсъдимия, при условията на чл. 269, ал. 3, т. 1 НПК. При този развой на наказателното производство следва да се приеме, че липсват предпоставките на чл. 423 НПК, тъй като осъденият е знаел за воденото наказателно производство, включително и за съдебната фаза, но по своя воля е решил да не участва в процесуалните действия, тоест, е демонстрирал отказ от лично участие в процеса. Ето защо, искането му за възобновяване на производството, на основание чл. 423 НПК, се явява неоснователно и като такова не следва да бъде уважено. Основателно е искането, с правно основание чл. 422, ал. 1, т. 5 вр. чл. 348, ал. 1, т. 3 НПК. Налице е явна несправедливост на наказанието, тъй като не е отдадено дължимото значение на ниската стойност на предмета на престъплението /67 лв/, както и на обстоятелството, че независимо от квалификацията "опасен рецидив", деянието е съставомерно като кражба по основния състав /чл. 196, ал. 1, т. 1 вр. чл. 194, ал. 1 НК/. С оглед на изложеното и при съобразяване на целите по чл. 36 НК, настоящата инстанция намери, че са налице предпоставки за смекчаване на наказателноправното положение на молителя, като определеното му наказание бъде сведено до размер от три години "лишаване от свобода", в какъвто смисъл, по реда на възобновяването, следва да бъде изменена влязлата в сила осъдителна присъда. Водим от горното и на основание чл. 425, ал. 1, т. 3 НПК, ВКС, I НО,