Решение № 7371 от 5.06.2009 г. на ВАС по адм. д. № 2039/2009 г.

Решение № 7371 от 5.06.2009 г. на ВАС по адм. д. № 2039/2009 г., IV о., докладчик съдията Татяна Хинова Производството е по чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по две касационни жалби подадени от Румяна Димитрова Йорданова и Петър Иванов Димитров срещу решение № 692 от 5.12.2008 г. постановено от Административен съд Плевен, II състав по адм. д. № 492/2008 г. С касационните жалби са мотивирани доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон - касационно отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Касационните жалбоподатели правят искане за отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго по същество на спора, с което да бъде отменен оспорения административен акт. Подадена е и частна жалба от Петър Иванов Димитров, с която е обжалвано протоколно определение № 824 от 25.11.2008 г., постановено в хода на същото дело. С обжалваното определение съдът е оставил без уважение искането на частният жалбоподател за произнасяне в това или в отделно производство по въпроса за законосъобразността на заповед № РД-15-6559 от 26.09.1998 г. на кмета на община Плевен. С частната жалба са мотивирани доводи за незаконосъобразност на това определение, поради което частният жалбоподател прави искане за неговата отмяна и спиране на производството по адм. д. № 492/2008 г. по описа на АС - Плевен до разрешаване на спора по законосъобразността на предходната заповед. Ответникът кмета на община Плевен с писмено становище е мотивирал доводи за неоснователност на частната жалба. По касационните жалби не е взел становище. Заинтересованите страни не са взели становище по касационните жалби и по частната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на двете касационни жалби и на частната жалба, поради което предлага обжалваното решение и протоколно определение да бъдат оставени в сила. По частната жалба на Петър Иванов Димитров срещу определение № 824 от 25.11.2008 г. Частната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 230 от АПК и от надлежна страна, поради което разглеждането й е процесуално допустимо. Разгледана по същество частната жалба е неоснователна. Производството пред административния съд е образувано по оспорване на заповед № РД-12-810 от 1.04.2008 г., с която кмета на община Плевен одобрил оценка на земеделска земя от 707 кв. м., в м. "Стража" в землището на гр. Плевен, съставляващ поземлен имот № 56722.701.1477 в размер на 517 лв. В хода на производството процесуалния представител на оспорващата страна е направил искане, съдът инцидентно да се произнесе по законосъобразността на заповед № РД-15-6559 от 26.09.1998 г. С обжалваното определение съдът е оставил без уважение това искане, тъй като не е предявено в необходимата форма. Обжалваното определение е правилно. С разпоредбите на чл. 150 и чл. 151 от АПК са уредени формалните изисквания за формата, съдържанието и приложенията към жалбата и протеста, с които се оспорва индивидуален административен акт. Тези изисквания са императивни, тъй като неизпълнението им задължава сезирания съд да остави без движение разглеждането на нередовна жалба. Неизправянето на нередовността се санкционира с оставяне на жалбата без разглеждане - чл. 158, ал. 3 от АПК. При тези изрично предвидени процесуални правила за подаване на жалба, с която се оспорва законосъобразността на индивидуален административен акт, правилно решаващият съд е приел, че е недопустимо да се произнесе по инцидентно и устно направено оспорване. Също така липсва процесуална възможност за съда при това сезиране да разпореди образуването на ново дело за произнасяне по законосъобразността на административен акт, който не е оспорен по предвидения формален процесуален ред. По тези доводи настоящият състав счете, че обжалваното определение е правилно и следва да бъде оставено в сила. По касационните жалби срещу решение № 692 от 5.12.2008 г. По оспорването на заповед № РД-12-810 от 1.04.2008 г., решаващият съд е приел, че оценката е одобрена от компетентен орган, при спазване на административнопроизводствените правила и съобразяване с приложимия материален закон. Съдът е извършил много прецизен анализ на правната уредба по трансформация правото на ползване в право на собственост, като напълно адекватно я е приложил към спора, с който е бил сезиран. Съдът е приел, че процедурата по реда на § 62 от ПЗР на ПМС № 456 от 11.12.1997 г. за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ е останала недовършена поради бездействието на администрацията. Ето защо не би могло да се приеме, че са погасени породени вече права на ползвателя да придобие собственост върху предоставения му за ползване имот. На следващо място е изложил мотиви, че извършването на оценка е задължение на общината, което е пряка последица от влизането в сила на заповедта за тяхното признаване. Съгласно нормативната уредба не се изискват каквито и да било нови действия на ползвателя. Съдът е разгледал оспорената заповед, като продължение на недовършения фактически състав на заявената трансформация. По тези съображения е приел, че тя е законосъобразна и е отхвърлил жалбата срещу нея, като неоснователна. Обжалваното решение е правилно. При постановяването му не са допуснати нарушения, които да съставляват основания за отмяна. В касационните жалби под формата на касационни основания се повтарят доводите, направени и в първоинстанционното производство. Отново се твърди, че заповедта на кмета за признаване право на ползвателя да придобие собствеността върху предоставения му за ползване имот не е влязла в сила, тъй като не е съобщена на наследниците на бившите собственици. Видно от жалбата, по която е образувано производството тази заповед е вписана като приложение към жалбата, представено от оспорващата страна. Правилно при това положение решаващият съд е ингнорирал декларацията на жалбоподателя, че заповедта не му е била връчена. Релевантни за спорното право са признания на страната относно това, че са се осъществили неизгодни за нея факти, а не факти от които страната черпи права. Неоснователен е и довода, че след като ползвателят не е довършил процедурата по § 62 от ПЗР на ПМС 456/1997 г. за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ, той не може да бъде записан, като собственик на имота в плана на новообразуваните имоти. Последният не е обжалван от наследниците на бившия собственик и е влязъл в сила по отношение на процесния имот, както в графичната си част, така и по отношение регистъра на собствениците, където е записан като собственик Емил Добрев Добрев. След влизането в сила на плана, въпросът с отреждането не може да бъде пререшаван, тъй като е налице влязъл в сила административен акт, какъвто е заповедта на областния управител за неговото утвърждаване. Неоснователни са възраженията, че след като ползвателят не е заплатил земята по реда на § 62 на ПЗР на ПМС 456/1997 г. за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ не основание да иска оценяване по реда на § 31 от ПЗР на ПМС 234 от 16.12.1999 г. за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ. Това възражение е обсъдено от първоинстанционния съд, който обосновано е приел, че липсата на изготвена оценка по реда на § 62 се дължи на бездействие на администрацията и не може, нито да се вмени във вина на ползвателя, който е спазил сроковете за предявяване на искането, нито да преклудира правото му да придобие собственост върху имота. Още повече, че то е надлежно признато със заповед на кмета от 1998 година. Не подлежат на разглеждане в производството по одобряване на оценката доводите на касаторите относно наличие на комулативните предпоставки за признаване на правото на ползвателя да придобие собственост. Това са въпроси, които са относими към производството по признаване право на трансформация, което вече е приключило, а не към оценителната процедура. По тези доводи настоящият състав прецени като неотносими и представеното в касационното производство писмено доказателство. По изложените мотиви настоящият състав счете, че обжалваното решение не страда от пороците релевирани с касационните жалби, поради което следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК Върховния административен съд - четвърто отделение