Решение № 95 от 11.04.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1625/2009 г.

Решение № 95 от 11.04.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1625/2009 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Гълъбина Генчева Производството е по чл. 247 и чл. 250 от ГПК. С решение № 911 от 11.01.2011 г. по настоящото дело, постановено в производство по чл. 290 от ГПК, е оставено в сила решение № 213 от 24.06.09 г. по гр. д. № 662/08 г. на Великотърновския окръжен съд, в частта, с която делбата на новообособените две жилища в първия етаж от къща, построена в УПИ ХХI-1544 от кв. 84 по плана на[населено място], е извършена по реда на чл. 292 от ГПК. Въззивното решение е отменено само в частта, с която е извършено уравнение на дяловете и в частта за държавната такса, като са присъдени други суми, различни от приетите от въззивния съд. С молба вх. № 1294/14.02.11 г. съделителят Д. Л. Д. е поискал допълване на решението на ВКС, при което съдът да се произнесе по необсъдения му довод за преклудиране на възражението на другата съделителка по чл. 30, ал. 1 от ЗН, както и по възражението му, че новообразуваните жилища не отговарят на строителните правила и норми. Поискано е и отстраняване на очевидна фактическа грешка, изразяваща се в това, че съдът хем е зачел във втората фаза на делбеното производство влязлото в сила решение по чл. 30, ал. 1 от ЗН, хем е преразгледал това решение. Ответникът в производството М. Л. Д. оспорва молбата. Счита я за неоснователна. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, намира молбата за неоснователна. Съдебното решение е непълно, когато съдът не се е произнесъл в диспозитива по целия спорен предмет - например когато няма решение за част от спорното право, по един от съединените искове, както и по допълнителните искания за присъждане на плодове, лихви, разноски. Не сме изправени пред непълнота на решението, ако съдът не е обсъдил в мотивите някое от възраженията на ответника, или пък доказателства по делото или доводи на страните. В конкретния случай се иска по реда на чл. 250 от ГПК съставът на ВКС да се произнесе по възражения и доводи, които молителят смята за необсъдени в решението по същество. Както бе посочено по-горе, необсъждането на доводите и възраженията не води до непълнота на решението и не може да бъде отстранено по реда на чл. 250 от ГПК. Независимо от това, в мотивите на решението по настоящото дело е обсъден подробно въпросът в кои случаи влязло в сила решение по чл. 30, ал. 1 от ЗН следва да се зачете във втората фаза на делбата, с което по същество не е зачетен доводът на съделителя Д. Л., че в случая възражението по чл. 30, ал. 1 от ЗН е преклудирано. Обстоятелството, че изводът на настоящия състав по този въпрос противоречи на мотивите на представеното от молителя решение № 210 от 05.07.07 г. по гр. д. № 190/07 г. на ВКС, петчленен състав, които не се ползват със сила на пресъдено нещо, не означава, че доводът не е обсъден, нито пък че е налице основание по чл. 250 от ГПК за допълване на решението по същество. И на последно място - по вече изложените съображения не следва в производството по чл. 250 от ГПК да се обсъждат и доводите за незаконосъобразност на одобрения инвестиционен проект за обособяване на две самостоятелни жилища, който е възприет от съда и по който е извършено разпределението по чл. 292 от ГПК. Очевидна фактическа грешка е всяко несъответствие между формираната воля на съда и външното и изразяване в писмения текст на решението. В настоящия случай не е налице такава грешка, тъй като влязлото в сила решение по чл. 30, ал. 1 от ЗН е зачетено във втората фаза на делбата, като е преценено действителното намаление на дарението на Л. Д. Л., извършено с нотариален акт № 19/1999 г. в полза на молителя. В мотивите на решението по настоящото дело волята на съда по този въпрос е ясно формирана и е намерила съответен израз в диспозитива на решението, поради което не е налице основанието по чл. 247 от ГПК за поправка на очевидна фактическа грешка. Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,