Решение № 6371 от 10.05.2013 г. на ВАС по адм. д. № 11409/2012 г.

Решение № 6371 от 10.05.2013 г. на ВАС по адм. д. № 11409/2012 г., VIII о., докладчик председателят Мирослав Мирчев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на дирекция "Обжалване и данъчно осигурителна практика" - Варна при ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител против Решение № 1973/20.07.2012 г. на Административен съд - Варна, Първо отделение, девети състав, постановено по адм. дело № 1936 по описа за 2012 г. на този съд. С решението е отменен Акт за регистрация по ЗДДС № 030421000021891/26.11.2010 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП гр. Варна, потвърден с Решение № 1040/18.02.2011 г. на и. д. Директор на Дирекция "ОУИ" гр. Варна, с който Ненко Илиев Ненков е регистриран по ЗДДС от датата на връчване на акта, а именно считано от 01.12.2010 г. Касаторът твърди, че решението е неправилно. Релевира касационно основание, регламентирано в чл. 209, т. 3 от АПК - неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необоснованост. Моли за отмяна на решението. Претендира разноски. Ответникът по касационната жалба - Ненко Илиев Ненков чрез процесуалния си представител адв. Амуджиев оспорва жалбата в писмен отговор. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, като прецени допустимостта на жалбата, правилността на решението на предявените основания и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. Делото е за втори път на производство пред ВАС. С Решение № 6550/05.09.2012 г., постановено по адм. д. № 9525/2011 г. на ВАС, Осмо отделение, е отменено Решение № 1357 от 06.06.2011 г. на Варненски административен съд по адм. д. № 825 по описа за 2011 г., и е върнато за ново разглеждане от друг състав на Варненски административен съд. Предвид указанията, дадени от предишният състав на ВАС в настоящото производство следва да се установи кои от получените доходи имат най-голям дял в нетния размер на приходите от дейността на лицето. Конкретно, при доходи от продажби на акции и от дивиденти в размер общо на 11 061 573,69 лв. /многократно надвишаващи по размер доходите от лихви/ за периода 2008 - 2010 г., съдът въобще не е обсъдил дали тези доходи са получени редовно или по занятие, за да се приеме, че са в резултат на независима икономическа дейност на лицето. Предмет на обжалване пред първоинстанционния съд е бил Акт за регистрация по ЗДДС № 030421000021891/26.11.2010 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП гр. Варна, потвърден с Решение № 1040/18.02.2011 г. на и. д. Директор на Дирекция "ОУИ" гр. Варна, с който лицето е регистрирано по ЗДДС от датата на връчване на акта, а именно от 01.12.2010 г. За да отмени акта, административният съд е приел, че получените доходи от лихви представляват в същността си финансова услуга по см. на чл. 46 от ЗДДС, и в случая тя не следва да се разглежда като обслужваща основната дейност на лицето или да се приеме, че допринася по някакъв начин нейното извършване. В мотивите си съдът е изложил доводи в подкрепа на възприетата от него теза, че основна дейност по см. на § 1, т. 3 от ЗРБ за 2009 г. и 2010 г. е дейността, осъществявана от "БГ Агро" АД, където Ненко Илиев Ненков е акционер и председател на съвета на директорите и основните и най-големи източници на доходи в случая от дивиденти и еднократно от продажба на акции е от дейността на посоченото дружество. Според първоинстанционния съд следва да се приеме, че доходите от финансови услуги по смисъла на чл. 46 от ЗДДС не трябва да се включват при формиране на облагаемия оборот на лицето, т. к. в конкретния казус те попадат сред изключенията по чл. 96, ал. 3 от ЗДДС. Постановеното решение е правилно - същото е обосновано и при правилно приложение на материалния закон. Съдът е обсъдил всички фактически обстоятелства от значение за правния спор. Обосновано е прието, че не се установяват твърдяните от лицето нарушения. В касационната жалба се съдържат същите възражения, които са обсъдени изключително подробно, аргументирано и правилно и които са относими към характера на разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от ЗДДС прилагането на чл. 3, ал. 2, т. 3 от ЗДДС. При анализа на посочените разпоредби и поради липсата на дефиниция на понятието за "основна дейност", съдът е приел, че реализираните от дружеството приходи от лихви по договор за заем от 2009 - 2010 г. не представляват основна дейност на дружеството, позовавайки се на даденото тълкуване в указание изх. № 91-00-114/18.04.2008 г. на изпълнителния директор на НАП, в частта в която е прието, че за целите на чл. 96, ал. 3 от ЗДДС при определяне на основната дейност на лицето следва да се имат предвид фактори като: нетния размер на приходите, относителния дял на използваните дълготрайни активи, дела на заетите лица в дейността. Като водещ критерий може да бъде определен размерът на приходите за период не по-дълъг от последните дванадесет последователни месеца преди текущия месец. В случай, че за лицето формирането на този преобладаващ процент от приходите има инцидентен, случаен, нерегулярен характер, основната дейност може да се определя съобразно останалите, посочени по-горе критерии, преценени съвкупно, включително като се отчитат намеренията и бизнесплановете на лицето. Даденото по-горе тълкуване произтича от значението на понятието "основна икономическа дейност" по смисъла на легалната дефиниция, съдържаща се в § 1, т. 3 от ДР на Закона за регистър Булстат, понятието основна дейност, за целите на попълване на ГДД по чл. 92 от ЗКПО и понятието основна дейност, дефинирано в § 1, ал. 2 от ДР на Наредбата за елементите на възнаграждението и за доходите, върху които се правят осигурителни вноски (загл. изм. - ДВ, бр. 1 от 2007 г., в сила от 1.01.2007 г). Настоящият касационен състав счита, че АДмС е приложил правилно материалния закон, приемайки, че приходите от лихви не са свързани с основната дейност на дружеството. Съгласно разпоредбата на чл. 96, ал. 3 от ЗДДС, в облагаемия оборот не се включват доставките по ал. 2, т. 2 доставки на финансови услуги по чл. 46; когато не са свързани с основната дейност на лицето. От дружеството са ангажирани доказателства за друга дейност, различна от доставка на финансова услуга - доходи от продажби на акции и от дивиденти в размер общо на 11 061 573,69 лв., /многократно надвишаващи по размер доходите от лихви/ за периода 2008 - 2010 г. В конкретния случай за процесния период (дванадесет последователни месеца преди текущия), видно от констатираното при проверката и съгласно данните от справката за получени доходи от данъчни периоди за 2009 г. и 2010 г., най-голям дял в нетния размер на приходите от дейността, в съответствие с § 1, т. 3 ЗРБ имат приходите от реализиране на доходи от съучастия - дивиденти от БГ "Агро" АД, както и от продажба на акции на регулиран пазар. За 2009 г. доходите от дивиденти са в размер на 1 118426, 61 лв., а към 30.09.2010 г. получената сума е в размер на 2 400 553,50 лева. За 2009 г. доходите от продажба на акции на "БГ АГРО" АД са в размер на 6933796,58 лева. Предоставения заем на "Гифт" АД по двата договора и получените доходи от лихви, представлява по същността си финансова услуга по см. на чл. 46 от ЗДДС, и в случая същата не трябва да се разглежда като, обслужваща основната дейност на лицето или да се приеме, че допринася по някакъв начин за нейното извършване. Предвид на това доходите от финансови услуги по смисъла на чл. 46 от ЗДДС не следва да бъдат включени при формиране на облагаемия оборот на лицето, т. к. в конкретния случай попадат в изключенията, предвидени в чл. 96, ал. 3 от ЗДДС. Съгласно чл. 96, ал. 3 ЗДДС (изм. - ДВ, бр. 108 от 2006 г., в сила от 1.01.2007 г.) в облагаемия оборот не се включват доставките по ал. 2, т. 2 и 3, когато не са свързани с основната дейност на лицето, доставките на дълготрайни материални или нематериални активи, използвани в дейността на лицето, както и доставките за които данъкът е изискуем от получателя по чл. 82, ал. 2 и 3. Доставките по ал. 2, т. 2 и т. 3 са доставки на финансови услуги по чл. 46 и на застрахователни услуги по чл. 47. Правилни са изводите на АДмС - Варна, че за жалбоподателя не възниква задължение за регистрация, на основание чл. 96 от ЗДДС. Реализираните от лицето приходи от продажба на акции за 2009 г. и получени дивиденти представляват основна икономическа дейност за същия. Последните имат най-голям дял в нетните приходи на жалбоподателя, методика определена в § 1 на ДР на Закона за регистър БУЛСТАТ. Предоставените заеми на дружеството, в което лицето е било акционер, представлява осъществяване на независима икономическа дейност по смисъла на чл. 3, ал. 2 от ЗДДС, но тя не е основна за него. Съдът, съобразявайки се с указанията на ВАС, правилно е приложил нормата на чл. 96, ал. 3 от ЗДДС, предвиждаща, че в облагаемия оборот не се включват доставките по ал. 2, т. 2 и 3, когато не са свързани с основната дейност на лицето. С оглед на посочените съображения не са налице твърдяните от касатора отменителни основания, поради което решението на АДмС като правилно следва да бъде оставено в сила. Водим от гореизложеното и в същия смисъл, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,