Решение № 4728 от 20.04.2016 г. на ВАС по адм. д. № 2073/2016 г.

Решение № 4728 от 20.04.2016 г. на ВАС по адм. д. № 2073/2016 г., VI о., докладчик съдията Росен Василев Производство по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на директора на ТП на НОИ - П. против решение № 12/15.01.2016 г. по адм. дело № 806/2015 г. на Административен съд Плевен, с което е отменено решение № 2153-14-16/03.09.2015 г. на директора на ТП на НОИ П., с което е потвърдено разпореждане №МП-47009/10.06.2015 г. на ръководител "Пенсионно осигуряване", върнал е преписката на директора на ТП на НОИ П. за ново произнасяне, съгласно дадените указания в мотивите на решението, и са присъдени разноски. В жалбата се поддържат оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон във връзка с прилагането на чл. 98, ал. 1, чл. 99, ал. 1, т. 6 вр. с чл. 70 от Кодекса за социално осигуряване (КСО), и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяна на решението, потвърждаване на административния акт и присъждането на разноски. Ответникът по касационната жалба-М. Н. Д., от [населено място], чрез пълномощникът си адвокат Д. изразява становище за неоснователност на същата. Представя подробни писмени бележки и моли решението на административния съд да бъде оставено в сила. Претендира разноски за касационната инстанция. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Посочва, че административният съд е изяснил релевантните за спора факти и обстоятелства и е изследвал законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 АПК, достигайки до обосновани изводи за основателност на съдебното оспорване. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С решение № 12/15.01.2016 г. по адм. дело № 806/2015 г. Административен съд Плевен е отменил решение № 2153-14-16/03.09.2015 г. на директора на ТП на НОИ П., с което е потвърдено разпореждане №МП-47009/10.06.2015 г. на ръководител "Пенсионно осигуряване", върнал е преписката на директора на ТП на НОИ П. за ново произнасяне, съгласно дадените указания в мотивите на решението, и е присъдил разноски. За да постанови този резултат, административният съд е приел, че оспореният акт е издаден в противоречие с материалноправни разпоредби и в несъответствие с целта на закона - основания за отмяната му като незаконосъобразен по чл. 146, т. 4 и т. 5 АПК. Решението е правилно. По делото е установено, че със заявление от 26.09.2013 г. М. Д. е направил искане за отпускане на пенсия за ОСВ, като е посочил, че избраните три последователни години от последните 15 години осигурителен стаж до 1 януари 1997 г. са от 01.08.1990 г. - 31.07.1993 г. Представени са и документи за стаж, положен в П. -формуляр Е 205, от който се установява, че в периода от 01.07.2003 година до 30.04.2012 г. оспорващият е работил в П.. На 31.03.2015 година е издадено разпореждане № 2, с което на Д. е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст при прилагане на Регламент на Съвета на ЕО № 883/2004 е № 987/2009 г. в размер на 118 98 лева. Пенсията е определена за стаж от ЗЗ години 6 месеца и 28 дни, като при преценка на правото на пенсия е взет предвид и стажът в П. от 10 години. Но размерът на пенсията е определен само за стаж, придобит в Б. в минимален размер, до уточняване на периода на самоосигуряване. Пенсионният орган е установил в СП № 518 от 22.04.2015 година, че оспорващият е собственик на [фирма] и е регистриран на 18.08.1993 година, като за периода от 01.01.2000 г - 31.12.2000 г осигурителната книжка е заверена, но за периода от 01.01.2001 г - 01.01.2012 г няма данни за прекратяване на дейността, не са подавани ГДД, а към 01.01.2012 година ЕТ е прекратен служебно. По делото е приложена служебна бележка, от която е видно, че началник на отдел "КПК" не е зачел периода от 01.01.2001 г. - 31.12.2011 г. за осигурителен стаж. С разпореждане № 8/11.05.2015 година е отказано изменение на личната пенсия за ОСВ по заявлението от 25.09.2013 година, тъй като не са внесени дължимите осигурителни вноски за периода от 01.01.2000 г - 01.01.2012 г., не може да бъде приложен чл. 70 от КСО и да се определи пенсия в действителен размер. На 01.06.2015 година Д. е подал възражение срещу разпореждането от 11.05.2015 г., посочвайки, че не може да разбере мотивите на органа и моли издаване на подробно разпореждане. С разпореждане № МП-47009/10.06.2015 г. е посочено, че при преценка на правото на пенсия към датата на подаване на заявлението - 26.09.2013 година са взети предвид разпоредбите на чл. 68 и сл. от КСО и регламент 883/2004 г., тъй като оспорващият има изискуемата възраст, но само с осигурителния стаж, положен в РБ не може да бъде отпусната пенсия и следва да бъде взет предвид и представения стаж от П. с формуляр Е-205 от 10 години. Изложени са разпоредбите от Регламент 883/2004 - чл. 6, в който се регламентира възможността за сумиране на осигурителните периоди от двете държави за преценка на правото на пенсия в държавата, където е подадено заявлението за пенсия, когато само с българският стаж не може да бъде отпусната пенсия. В случая това е приложено спрямо Д., тъй като само с българския стажа независимо, че има навършена възраст, не придобива право на пенсия съгласно българското законодателство - стаж в Б. -ЗЗ години 6 месеца и 28 дни и към този период е прибавен и стажът от П. - 10 години, като по този начин лицето има право на пенсия, тъй като има 43 години 6 месеца и 28 дни. Прието е, че размерът на пенсията следва да се определи съгласно чл. 52 на Регламент 883/2004 г. - пропорционална пенсия само за годините осигурителен стаж в Б., като в този случай размерът на пенсията се определя като се определя размер на пенсията за целия осигурителен стаж - в Б. и П., наречен теоретичен. Определя се действителен размер на пенсията като съотношение между теоретичния размер с оглед на периодите на осигуряване, придобити съгласно българското законодателство към общия брой на осигурителните периоди в двете държави. В случая теоретичният размер към датата на подаване на заявлението е определен в размер на 150 лева - минимален размер по чл. 70, ал. 7 от КСО, тъй като не може да се приложи изчисление на размера по чл. 70, ал. 3 от КСО, тъй като оспорващият има невнесени осигурителни вноски. В случая именно от този минимален размер от 150 лева е определен размер на пенсията само за осигурителния стаж в Б. -пропорционалната пенсия за стажа в РБ е 402/522 от 150 лева, като 402 са месеците осигурителен стаж в Б., а 522 са месеците стаж в Б. и П. или 118, 98 лева. Изложени са доводи, че пребиваването и осигуряването в държава -членка на ЕС -П. не е основание за недължимост на осигурителните вноски съгласно българското законодателство, тъй като Регламента допуска наето лице да бъде самостоятелно заето лице в друга държава и е постановен отказ за изменение на пенсията. Срещу това разпореждане Д. е подал жалба, с която е направил искане за определяне на размер на пенсията за стажа в Б. не пропорционално от минималния размер, а пропорционално от размер на пенсията, като се вземат предвид доходите му за годините стаж в Б.. С решение № 2153-14-16/03.09.2015 г. Директорът на ТП на НОИ П. е потвърдил разпореждане №МП-47009/10.06.2015 г. на ръководител "Пенсионно осигуряване", с което е отхвърлил жалбата. Изложени са мотиви, които изцяло съвпадат с вече посочените в разпореждане от 10.06.2015 година. По делото е изслушано заключение на съдебно-икономическа експертиза, което приема, че е възможно да бъде определен индивидуален коефициент и пенсия в действителен размер на оспорващия и без включване на периода 01.01.2001 г. 01.01.2012 г., като осигурителен стаж и доход. Съобразявайки фактите по спора, административният съд обосновано е приел, че по отношение на определяне на теоретичния размер административният орган е допуснал неправилно прилагане на закона, тъй като е следвало да определи индивидуалния коефициент/ИК/ и пенсия в действителен теоретичен размер, а не да вземе за теоретичен размер минималния размер на пенсията в РБ от 150 лева. В тази връзка правилно първоинстанционният съд е приел, че мотивите на пенсионния орган за невъзможност за определяне на ИК противоречат както на буквата, така и на духа на закона, тъй като при реално признат осигурителен доход след 01.01.1997 г. до датата на подаване на заявлението, върху който са внесени осигурителни вноски, то лицето е лишено от този доход при определяне на ИК, тъй като има период, за който не е осигурен. Съгласно чл. 70а, ал. 1 от КСО средномесечният осигурителен доход се определя от възнаграждението или осигурителния доход, върху които са "внесени или дължими" осигурителните вноски, т. е. внесените осигурителни вноски следва да бъдат взети предвид независимо от това, че има дължими невнесени осигурителни вноски. Освен това в настоящето производство дължимостта на осигурителните вноски не е доказана по установения ред. Съгласно чл. 70, ал. 11 КСО, при определяне на пенсия по международен договор, по който Р. Б. е страна, се взема предвид осигурителния доход за осигурителния стаж, придобит по българското законодателство. Според чл. 47, ал. 1 НПОС, при определяне на размера на пенсията по условията на международен договор в областта на социалното осигуряване по чл. 70 КСО, индивидуалният коефициент се изчислява само от дохода, за който са внесени осигурителни вноски за осигурителния стаж, придобит в Р. Б.. Визираната процедура в случая е реализирана частично. Пенсионните органи не са изчислили окончателния размер на дължимата пенсия въз основа на наличните редовни документи. По делото е безспорно установено, че след 01.01.1997 г. Д. има осигурителен стаж с внесени осигурителни вноски върху осигурителен доход, от който да се изчисли индивидуалния коефициент за определяне размера на пенсията му съобразно чл. 70 от КСО. Първоинстанционният съд е обсъдил относимите за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е анализирал всички факти от значение за спорното право и е направил верни изводи, които се споделят от касационната инстанция. Решението е постановено в съответствие с точното тълкуване и прилагане на материалния закон и като законосъобразно и обосновано следва да бъде потвърдено. При тези съображения и след служебна проверка на атакуваното съдебно решение, настоящата инстанция не констатира наличие на пороци, обосноваващи касационни основания по чл. 209 АПК и същото като валидно, допустимо и правилно следва да бъде потвърдено. С оглед изхода на спора жалбоподателят ТП на НОИ -П. следва да заплати на М. Н. Д. направените деловодни разноски в касационното производство, в размер на 300, 00/триста/лева- заплатено адвокатско възнаграждение. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на шесто отделение