Решение № 4804 от 14.04.2021 г. на ВАС по адм. д. № 8512/2020 г.

Решение № 4804 от 14.04.2021 г. на ВАС по адм. д. № 8512/2020 г., II о., докладчик съдията Илияна Дойчева Производството по делото е по реда на чл. 144 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) вр. чл. 248, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) и чл. 251, ал. 1 ГПК. Образувано е по искане на "Електроразпределение Север" АД за изменение на постановеното по делото решение в частта му за разноските и в условие на евентуалност за неговото тълкуване в тази му част. Искането за изменение на решението в частта му за разноските е подадено в срок и е допустимо, а разгледано по същество е неоснователно, като съображенията за това са следните: С постановеното по делото решение е оставено в сила решение № 233 от 14.02.2020 г., постановено по адм. д. № 1202/2019 г. по описа на Административен съд гр. Варна, като са осъдени РДНСК Варна, Община Варна, "Свети Свети Константин и Елена холдинг" АД и "Електроразпределение Север" АД да заплатят на Н. К. -П., Р. П. и М. П. сумата 1150 лв., представляваща направени по делото разноски в касационното производство. В искането не се твърди, че размерът на разноските не е определен правилно, а "Електроразпределение Север" АД прави искане да се измени решението в частта му за разноските, като се осъди всеки един от четиримата касатори да заплати по една четвърт от присъдената сума, което по същество е сторено с решението. Ето защо искането е неоснователно и следва да се отхвърли. По отношение на искането за тълкуване на съдебното решение в частта му за разноските настоящият състав счита, че не се налага разглеждане на искането в открито съдебно заседание, поради което същото се разглежда в закрито заседание. Искането за тълкуване на решението е неоснователно. Отговорността за разноски е субсидиарна и е обусловена от изхода на материалноправния спор. Касае се за гражданско облигационно правоотношение, което произтича от процесуалния закон и е уредено в него. Освен това задължението за разноски е разделно, тъй като съгласно чл. 121 от Закона за задълженията и договорите освен в определените от закона случаи солидарност между двама или повече длъжници възниква само когато е уговорена. В случая не е налице нито една от двете хипотези, поради което и съдът не е постановил разноските да бъдат понесени солидарно. Задължението за разноски с оглед изхода на спора е възложено общо на четиримата касатори и с оглед характера на задължението като делимо следва да бъде понесено по равно. Аргументи в тази посока е наличието на корелативна връзка между субективните права и субективните задължения, както и общите принципи, регламентиращи съпритежание. Следователно в случая не е налице неяснота, която да налага тълкуване. Разпределението на разноските става съобразно общите облигационни правила и при извършване на просто аритметично действие. Ето защо искането за тълкуване на съдебното решение е неоснователно и следва да се отхвърли. По изложените съображения Върховният административен съд, второ отделение,