Решение № 1580 от 6.02.2018 г. на ВАС по адм. д. № 9201/2017 г.

Решение № 1580 от 6.02.2018 г. на ВАС по адм. д. № 9201/2017 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Мартин Аврамов Производството е по реда на чл. 208-228 АПК вр. чл. 323, ал. 4 ЗСВ.

Р. И. И. обжалва Решение № 8051/22.06.2017 г. на Върховния административен съд, тричленен състав на VI отделение, по адм. дело № 12844/2016 г., с което е отхвърлена жалбата й срещу решение по т. 4 от Протокол № 16/12.10.2016 г. на Прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет за налагане на дисциплинарно наказание "понижаване в ранг прокурор в Районна прокуратура" за срок от една година на основание чл. 308, ал. 1, т. 3 ЗСВ.

От ответниците Прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет е на позиция за правилност на решението, административният ръководител на Районната прокуратура - Б. не изразява становище по жалбата.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на оспорването.

Касационната жалба е допустима, но неоснователна.

1. Дисциплинарната отговорност на прокурора е ангажирана за неизпълнение на служебните задължения като наблюдаващ прокурор по чл. 22, ал. 2 и чл. 242, ал. 4 НПК под формата на бездействие, с което системно не са спазвани предвидените в чл. 242, ал. 4 НПК срокове и неоправдано са забавени 11 производства, а по едно от тях е възприето и допуснато нарушение по чл. 245, ал. 1 НПК. Неизпълнението на задълженията дисциплинарният състав на ВСС е квалифицирал по чл. 307, ал. 4, т. 1 и 2 ЗСВ, в сегашната редакция - чл. 307, ал. 3, т. 1 и 2 от закона, обявяващи за дисциплинарни нарушения съответно системното неспазване на сроковете, предвидени в процесуалните закони и действие или бездействие, което неоправдано забавя производството.

1. Не са налице твърдените от касатора пороци при оценката на доказателствата в първоинстанционното решение. Фактическите изводи съответстват на доказателствените източници, а истинността им не е компрометирана от нарушение на правилата на логическото мислене, в което би намерила израз необосноваността на съдебното решение.

а. Представените от органа на съдебната власт официални обобщени справки за периода 2010 - 2015 г. свидетелстват за натовареност на прокурора под средната за районната прокуратура, а специално за 2015 г., в която не са спазени сроковете за половината от производствата, тя надвишава незначително среднодневната. Дори и да се приеме, че съществува противоречие в справките или те са недостоверни в определена тяхна част, не е проведено насрещно доказване, установяващо конкретно претендираната по-висока натовареност, а факта на оспорване на наличните и приложими спрямо всички прокурори източници на информация не е основание за незачитането им.

Отделен е въпросът, че сама по себе си натовареността не е единственият критерий за оценка на способността за съобразяване с процесуалните срокове, още повече, че в периода с установена по-висока натовареност бездействието на Иванова е с по-малка продължителност, което пък поставя под съмнение относителната тежест на натовареността като причина за забавеното произнасяне.

б. Сходни разсъждения са относими и към фактическата и правна сложност на производствата, на която се съдържа позоваване в жалбата. Действително, заключение за съществуването й е в състояние да оправдае неспазване на процесуалния срок, но в определени разумни времеви предели. Едва ли може да се поддържа тезата, че всички проверени производства притежават тази характеристика, а и при подобна констатация различията между отделните периоди на неизпълнение не сочат на единен подход при разрешаването на произтичащия от сложността на разглежданите случаи проблем със срочността.

От друга страна, фактическата и правна сложност имплицитно се включва в срока по чл. 242, ал. 4 НПК за упражняване на правомощията на прокурора. Аргумент за нейното значение спрямо срока за произнасяне, т. е. за удължаването му, може да се почерпи косвено от новата разпоредба на ал. 5 на чл. 242 НПК (ДВ, бр. 63 от 2017 г.) - макар и да не е била в сила към меродавния момент на извършване на нарушенията, уреденото от нея удължаване на срока за произнасяне с един месец очертава приетите от закона времеви рамки за произнасяне на прокурора при сложност на делото.

в. Споделима е и преценката на съда за правилността на заключението на дисциплинарния състав относно спазването на сроковете по чл. 310, ал. 1 ЗСВ за образуване на дисциплинарното производство и по-специално - на 6-месечния срок от откриване на нарушението.

Нарушението е открито в момента, в който административния ръководител на РП е разполагал с необходимите данни, позволяващи обективно да се направи извод за осъществяване на признаците от състава на нарушението, респ. които дават основание да се инициира образуването на дисциплинарно производство. В случая това е било възможно в два момента - получаването на доклада на проверяващите и на конкретна информация, по повод на която са отправени нарочни указания до прокурора за решаване на точно определени преписки, по които няма произнасяне. В решението на дисциплинарния състав спазването на давностния срок е надлежно аргументирано чрез съотнасянето на релевантния момент на откриване на нарушенията към всяко от делата и казуистичното им повторно обсъждане не е необходимо.

Неоснователен е доводът в жалбата, обосноваващ по-ранното откриване на нарушенията с предходно проведената атестационна процедура. Атестацията е разграничима от дейността по проверката за изпълнението на служебните задължения на прокурора по конкретни дела както по начина на събиране и обобщаване на информацията, така и по нейното предназначение.

1. Съдебното решение е правилно и от материалноправна страна.

а. Забавянето при произнасянето на прокурора по част от преписките наистина не е съществено - то е в пределите на закъснение от по-малко от месец до няколко месеца. Ако неизпълнението се ограничаваше до тези случаи, тогава дисциплинарното наказание не би кореспондирало с тежестта на нарушенията или би могъл да се постави въпроса за съществуването на основанието за отговорността.

б. Непроизнасянето обаче по НП 1995/2001 по описа на РП - гр. Б., за което вече е било наложено дисциплинарно наказание, в продължение на почти 4 години и 10 месеца, както и по НП 2487/2009 - със забавяне повече от 1 г. и с допуснато и второ нарушение по него - неизпращане на делото на органите на МВР в изпълнение на чл. 245, ал. 1 НПК за период, по-дълъг от 1 г. и 5 месеца, представляват проявни форми на неизпълнение на служебните задължения - чл. 307, ал. 2 ЗСВ, относими едновременно към осъществяване на съставите на нарушения по чл. 307, ал. 3, т. 1 и 2 ЗСВ.

Продължителността на забавата по въпросните дела и допълнителните обстоятелства по допускането й (повторно нарушение по същото дело и две нарушения по едно дело) обуславят по-голяма укоримост на поведението на прокурора. Периодът на бездействие е значителен и с оглед отсъствието на известни причини от обективен характер, препятстващи изпълнението на задълженията, правната му оценка не би могла да бъде променена от сложността на делата и натовареността на магистрата и при евентуална основателност на възраженията в тази насока. "Качеството" на правозащитната дейност, от своя страна, без съмнение следва да бъде взето предвид при цялостното обсъждане на дейността на прокурора, но постигането му е необходимо да бъде съобразено с осигуряването на провеждането на досъдебното производство в разумен срок - чл. 22, ал. 2 НПК.

в. Налагането с предходен влязъл в сила акт на дисциплинарно наказание на прокурора, противно на довода в жалбата, е юридически факт, чието правно значение произтича от дължимия обхват на преценката в процеса на определяне на дисциплинарното наказание - вж. чл. 309 ЗСВ, включваща и поведението на нарушителя.

г. На основата на релевантните за отговорността факти, индивидуализацията на дисциплинарното наказание е подчинена на правилно тълкуване и прилагане на материалния закон. Наказанието е средно по величина в диапазона по чл. 308, ал. 1, т. 1-6 ЗСВ и съответства на тежестта на нарушенията.

При липсата на заявените касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК атакуваното решение следва да бъде оставено в сила - чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК.

Воден от горното, Върховният административен съд, петчленен състав на II колегия