Решение № 12775 от 25.11.2024 г. на ВАС по адм. д. № 497/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208-228 АПК. Главният директор на Главна дирекция Изпълнение на наказанията София при Министерството на правосъдието (ГДИН - МП), чрез юрк. Н. Даганова, обжалва Решение 6176/20.10.2023 г. на Административен съд София-град по адм. дело 9150/2021 г., с което е отменена негова Заповед Л-2921/18.08.2021 г. за налагане на дисциплинарно наказание уволнение и прекратяване, на основание чл. 194, ал. 2, т. 4 и чл. 197, ал. 1, т. 6 вр. чл. 203, ал. 1, т. 13 и чл. 226, ал. 1, т. 8 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР), на служебното правоотношение на младши инспектор Г. П. Г. на длъжност надзирател I-ва степен в арест [улица]към сектор Арести при Областната служба Изпълнение на наказанията София (ОСИН - София) поради извършване на деяния, несъвместими с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, уронващи престижа на службата. Ответникът Г. П. Г., представляван от адв. Г. Манолова от САК, е на становище за неоснователност на жалбата. Прокурорът от Върховната прокуратура дава заключение за правилност на оспореното решение. Касационната жалба е допустима, но неоснователна. Решаващият извод за незаконосъобразност на заповедта е правилен. Установените в хода на дисциплинарното производство действия и бездействия на служителя при изпълнение на служебните му задължения по време на дежурства на 19.05.2021 г., 23.05.2021 г. и 27.05.2021 г., за които е привлечен към дисциплинарна отговорност, в една част са квалифицирани от дисциплинарно-наказващия орган (ДНО) като нарушения на служебната дисциплина, обуславящи налагането на наказание порицание за срок от шест месеца до една година съгласно чл. 200, ал. 1, т. 6 и т. 11, изр. 1 ЗМВР, а в друга част като несъвместими с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, уронващи престижа на службата, за които е и наложено предвиденото в чл. 203, ал. 1, т. 13 ЗМВР дисциплинарно наказание уволнение . Към първата група нарушения наказващият орган е причислил: системно нарушаване на охраната и сигурността в ареста поради напускане на въоръжен, постоянен пост и оставянето му без надзор с отворени врати, преместване от една килия в друга на задържано под стража лице без наличие на заповед и при ненадлежно водена документация за преместването, неизготвяне на докладни записки по преместването, неизвършване на проверка на съдържанието на вещ, внесена в килията на същото задържано лице. Релевантните фактически обстоятелства са възприети от наказващия орган като нарушаващи задълженията по длъжностната характеристика за заеманата длъжност, Правилника за приложение на ЗИНЗС, инструкции, утвърдени от началника на ОСИН - София за особеностите на съответните постове в ареста на [улица], Заповед Л-1321/10.03.2020 г. на главния директор на ГДИН за вътрешния ред в арестите и заповед, издадена от министъра на правосъдието, с която е утвърден списък на разрешените лични вещи, предмети и хранителни продукти, които могат да получават, ползват и държат при себе си или на определени за целта места лишените от свобода и/или задържаните под стража. Като относими към втората група нарушения ДНО е посочил: системно и целенасочено неизвършване на личен обиск на задържано под стража лице, преместване на същото от една килия в друга, без това да е надлежно документирано, демонстриране на привилегировано отношение спрямо същото лице, осъществяване на нерегламентиран контакт с близки на друго задържано лице непосредствено преди неговото освобождаване от ареста, създаване на сериозни предпоставки за сигурността на ареста, напускане на пределите на подразделението, като действията и бездействията на служителя са възприети като рушащи доверието в институцията и пречупващи възгледа на останалите служители по отношение на правилното изпълнение на служебните задължения. Достатъчно за преценката на материалната незаконосъобразност на заповедта е противоречието на квалификацията на деянията със задължителните указания, дадени в Тълкувателно постановление 3/2007 г. по т.д. 4/2007 г. на ВАС. С приемането му се преодоляват съществуващите до този момент различия по въпроса може ли да бъде ангажирана дисциплинарната отговорност на служителя на основание нарушаване на етични правила тогава, когато деянието представлява неизпълнение на служебни задължения. В мотивите на тълкувателното постановление се приема, че когато е извършено действие или бездействие във връзка със служебни задължения, нарушени са конкретни правила, които очертават съдържанието на служебното правоотношение, следва да се налагат наказания на онези основания, в чийто фактически състав са включени нарушенията на служебните задължения. В тези случаи според ВАС моралната оценка за допуснатото нарушение е без значение за правната квалификация и нормата по чл. 239, ал. 1, т. 5 ЗМВР (отм.), аналогична на сега действащата в чл. 203, ал. 1, т. 13 ЗМВР, е неприложима, тъй като субективната морална оценка на наказващия орган не е елемент от фактическия състав. В случая фактическите констатации на наказващия орган за осъществени от служителя действия и бездействия, а именно: неизвършване на личен обиск на задържано лице, водене на ненадлежна документация и напускане на пределите на подразделението по време на дежурство представляват нарушения на конкретни правила за поведение, включени в съдържанието на дължимата от него престация по служебното му правоотношение. Поведението му би могло да е основание за подвеждане под дисциплинарна отговорност, но не поради нарушаване на етични правила и норми, които макар и кодифицирани запазват характера си на неписани правила за поведение, а поради неспазване на задължения по служба, които са конкретно установени в длъжностната характеристика, както и в нормативни и вътрешнослужебни актове. Моралният аспект на неизпълнението в тази хипотеза е ирелевантен по отношение на съставомерността на деянието и не може да бъде основание за наложеното наказание. В допълнение на горното следва да се приемат за правилни съжденията на първоинстанционния съд за липсата на фактическа обусловеност на част от формираните от наказващия орган правни изводи. Не са събрани доказателства в подкрепа на тезата на органа за нарушаване на чл. 42, чл. 43 и чл. 50 от Етичния кодекс поради участие на служителя в корупционни прояви, допускане на привилегировано отношение и лично отношение към задържано лице, както и възползване от правомощията и служебното му положение с цел лично облагодетелстване или друга користна цел. В решението си съдът обосновано е констатирал, че единственият източник на информация в дисциплинарната преписка, съдържащ твърдения за евентуални корупционни прояви" на служителя, са писмените сведения на задържаното лице Б. за вкарване на телефон в килията на друго задържано лице, но те не намират потвърждение в останалите доказателствени източници. Не са налице каквито и да било данни поведението на служителя да е обвързано с користна цел или с получаване на дар и/или облага задължителен елемент от фактическия състав на сочените за нарушени етични норми. Правилна е преценката на съда и за отсъствието на доказателства за демонстрирано лично и/или привилегировано отношение на служителя към лицето П. в момента на освобождаването му от ареста. Няма логическа обусловеност между направения извод за нарушаване на етичните правила, при това без да се посочва кое точно правило органът счита за нарушено, от една страна, и констатацията за нерегламентиран контакт с близки на посоченото лице, от друга страна. Споделими са съжденията на първоинстанционния съд за бланкетен характер на част от цитираните като нарушени норми. Като такива правилно са посочени раздел III от длъжностната характеристика за заеманата от служителя длъжност, съдържащ формулировка на основната цел, на която е подчинено изпълнението на конкретно посочените в останалите раздели права и задължения за длъжността, както и принципите, възпроизведени в чл. 3, т. 1 и т. 10 от Етичния кодекс на държавните служители на ГДО и ГДИН. Липсата на съдържащи се в тях конкретни и доразвиващи уредбата задължителни правила за поведение обуславя невъзможност да бъде ангажирана дисциплинарна отговорност за нарушаването им само на това основание. Фактическите установявания, направени в хода на дисциплинарното производство, сочат категорично на нарушения на служебната дисциплина, които обаче не отговарят на критериите за тежки по смисъла на чл. 203 ЗМВР. Конкретно основанието по чл. 203, ал. 1, т. 13 ЗМВР изисква наличието на две кумулативно дадени предпоставки за ангажиране на отговорността с налагане на най-тежкото предвидено в закона дисциплинарно наказание уволнение поведението да е несъвместимо с морала и да е уронващо престижа на службата. В случая не са доказани и двете законови предпоставки, поради което наказанието е наложено неправомерно. Изложеното мотивира оставянето в сила на обжалваното решение чл. 221, ал. 2, изр. 1, предл. 1 АПК. При този изход на делото, в полза на ответника по касация следва да бъде възстановено своевременно заявеното и платено адвокатско възнаграждение за защита пред настоящата инстанция в размер на 600 лв. Воден от горното, Върховният административен съд, състав на II отделение