Решение № 6257 от 12.6.2023 г. на ВАС, I о.

Производството е по гл. ХІІ на АПК. Образувано е по касационна жалба на директора на Териториална дирекция Митница Пловдив към Агенция Митници, представен от юрисконсулт Симеонова, против решение 569/12.12.2022 г., постановено по адм. д. 364/2022 г. по описа на Административен съд Плевен, с което е отменено решение с РТД-3000-746/07.04.2022/32-113970 на директора на ТД Митница Пловдив към Агенция Митници". Оплакванията на касатора са за неправилност на съдебния акт поради нарушения на съдопроизводствените правила и на материалния закон. Значителна част от съдържанието на касационната жалба възпроизвежда първоинстанционното решение и акта на митническия орган. Доводите му са за неустановеност в хода на съдебното дирене на факти различни от тези в констатациите на отменения административен акт. При тези установявания възниквало основателно съмнение у митническия орган относно декларираната от титуляря на режима митническа стойност и прилагането на вторичните методи по чл. 74, § 2 от Митническия кодекс на съюза. С новата митническа стойност се обосновавало установеното допълнително задължение за ДДС и за лихви за забава. Иска отмяна на съдебното решение и отхвърляне на оспорването срещу административен акт. Претендира деловодни разноски. Ответникът по касация Крезз ЕООД, чрез повереник отрича основателността на касационната жалба. Иска присъждане на разноските по производството. Заключението на прокурора от Върховна административна прокуратура е за неоснователност на касационната жалба. Като обсъди доводите на страните и в обхвата на проверката по чл. 218 от АПК съдът прие следното: С оспореното пред АС Плевен решение митническият орган е отказал да приеме декларираните договорни стойности на стока 11/12 по митническа декларация MRN 19BG003010004521R9/16.05.2019 г.; стока 18/23 по митническа декларация MRN 19BG003010003814R0/21.04.2019 г. и стока 10/13 по митническа декларация MRN 19BG003010005146R8/08.06.2019 г. Определил е митническата стойност на внасяните от Крезз ЕООД стоки по митническите декларации при съпоставка съответно с декларирани митнически стойности по декларации с MRN 19BG0005005363R0, 19BG005705002366R6 и 19BG005807016750R0. Установени са допълнителни задължения за ДДС общ в размер 859.63 лева с лихви за забава. Решението е постановено при последващ контрол на декларирането. По констатациите на митническия орган стоките по трите митнически декларации, които Крезз ЕООД е поискало да бъдат поставени под режим допускане за свободно обращение са с държава на произхода Република Турция. Декларираната от титуляря на режима митническа стойност е съпоставена със средностатистическия размер на покупните цени при вноса на сходни стоки и е констатирано, че декларираните цени са необичайно ниски. Така е обосновано съмнение относно реалността на декларираната митническа стойност, съответно отказът на администрацията да приложи метода по чл. 70, § 1 МКС. С отсъствието на данни /място на производство, физически характеристики, качество, репутация, търговска марка / за прилагането на методите по чл. 70, § 2 от МКС е обосновано определянето на стойността по реда на чл. 74, § 3 МКС като информационни източници за избраните от администрацията стойности са три други митнически декларации, стоките по които отговаряли в най-голяма степен на изискванията на чл. 141, § 3 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2774 на Комисията. Концентрирането до съпоставените декларации е обосновано с проверка на Митническа информационна система 3-А /МИС3А/ и използване на най-ниската стойност на наличните идентични и сходни стоки. С първоинстанционното решение е отменено решението на митническия орган. Съдът е възпроизвел констатациите на администрацията. В мотивите на съдебния акт е повторен извършения от митническия орган анализ на предоставената при поискването по чл. 140, § 1 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2774 на Комисията, но съдът е достигнал до различни изводи. Съдът е обсъдил наведените от митническия орган основания за съмненията му в действителността на договорната стойност и е отнесъл към процесуалните тежести на ответника несъмненото доказване на основанията за съмнение. Мотивите на съдебния акт включват правни изводи за издаване на акта от компетентен митнически орган във формата за действителност. Отмяната на утежняващия административен акт е обоснована с противоречието му с материалния закон. Съдът е концентрирал спора до съществуването на основанията по чл. 140 от Регламента за изпълнение митническият орган да не приеме декларираната митническа стойност и до спазването на процедурата по чл. 141 от Регламента за изпълнение за определяне на митническата стойност на стоките по реда на чл. 74, § 3 от МКС. Според инстанцията по същество непълнотата в описанието на стоките, на която се основава администрацията, за да изключи прилагането на вторичните методи по чл. 74, § 2 МКС, препятства и съпоставката с идентични или сходни стоки, а без да са изчерпани вторичните методи е неприложим резервният метод по чл. 74, § 3 МКС. Решение е правилно. Основните усилия на администрацията в процеса на доказване са насочени към установяване на декларирането от титуляра на режима на фиктивни митнически стойности, което е в основата на съмнението по чл. 140, § 1 от Регламент за изпълнение /ЕС/ 2015/2447 на Комисията от 24 ноември 2015 г. за определяне на подробни правила за прилагането на някои разпоредби на Регламент /ЕС/ 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета за създаване на Митнически кодекс на Съюза. Затова и са констатациите за по-ниската митническа стойност, съпоставена със средностатистическата. Дължимо е разграничаване на основанията за съмнението дали декларираната стойност представлява общата платена или подлежаща на плащане сума по чл. 70, § 1 от Кодекса с обстоятелствата, представляващи елементи на договорната стойност по чл. 71 от Кодекса. Митническият орган е поставил под съмнение представените доказателства за действително платена цена за внесените стоки без да е оспорил автентичността на представените от вносителя документи. В съответствие с решение на Съда по дело С-291/15 /вж. т. 31 от него/ е митническата практика да не се търси определянето на митническата стойност на стоките по метода на договорната стойност, а по вторичните методи. Основание да се отхвърли декларираната стойност е, ако и след представяне на допълнително поискани документи и предоставянето на цялата информация съмненията остават. В решението на митническия орган не е посочена средностатистическата стойност за всяка от стоките, чиято декларирана договорна стойност не е приета; информационният източник на статистическа стойност и отклонението от тази стойност, което обосновава съмнението за фиктивност. Администрацията не се позовава на информацията, предоставяна чрез системата Тезей /въз основа на оценки на групи месечни агрегирани данни, извлечени от COMEXT база данни на Евростат за подробна статистика на международната търговия със стоки, за всеки продукт, произход и държава членка на местоназначение, за многогодишен период, обикновено 4 последователни години - вж. дефиницията на справедливи цени по § 1, т. 40 от ДР на ЗМ/. А тази информация е относима към определянето на средностатистическата стойност за вноса на сравними стоки. Разликата в цените може да обоснове съмнението на митническите органи /така т. 38 и 39 от цитираното решение на Съда/. От това не следва, че базата данни на Тезей е информационен източник за цена на сходни стоки, тъй като по хипотеза не съдържа информация от значение за преценката на сходството /вж. чл. 1, § 2, т. 14 от Регламента за изпълнение/. Предвид горното не съществуват предпоставките на чл. 140, § 1 от Регламента за изпълнение за основателни съмнения за фиктивност на декларираната договорна стойност. Верни и изцяло споделяни от касационния съдебен състав са съжденията на инстанцията по същество за вътрешно противоречие в подхода на администрацията при обосноваване на прилагането на вторичните методи за определяне на МС. Непълнотата на описанието на внасяните стоки е аргументирало отказа да се търсят идентични или сходни стоки за използване на методите по чл. 74, § 2, б. а до г МКС. В същото време са припознати като идентични и сходни стоките по съпоставените МД, декларираната стойност по които е приета. Непълнотата на описанието би препятствало и съпоставката със средностатистическа стойност на сходни стоки, та занижената стойност да е основание за съмнението по чл. 140 от Регламента за изпълнение. При действието на чл. 1, § 2, т. 14 от Регламента за изпълнение сходни са стоките произведени в същата държава, които, въпреки че не са еднакви във всяко отношение, имат подобни характеристики и подобни съставни материали, което им дава възможност да изпълняват същите функции и да бъдат взаимозаменяеми в търговско отношение; сред факторите, които определят дали стоките са сходни, са качеството на стоките, репутацията им и съществуването на търговска марка. Дори да са налице предпоставките за прилагане на метода по чл. 74, § 3 МКС за определяне на митническата стойност на стоките въз основа на наличните данни на митническата територия на Съюза, като се използват разумни способи, съответстващи на принципите и общите разпоредби на всяко едно от следните: а) Споразумението за прилагане на член VII от Общото споразумение за митата и търговията; б) член VII от Общото споразумение за митата и търговията; в) настоящата глава., то прилагането на този метод в конкретния случай е в противоречие с правилото на чл. 144, § 2, б. е и ж от Регламента за изпълнение, тъй като са използвани минимални митнически стойности /най-ниската стойност от наличните идентични и сходни стоки/ и те са произволно определени. Неясно е как е концентриран изборът на администрацията до конкретната стойност в решението му с позоваване на други МД с различна декларирана МС. Не е търсена разумна гъвкавост при прилагането на методите на чл. 70 и чл. 74, § 2 от Кодекса, каквото е изискването на чл. 144, § 1 от Регламента за изпълнение и то за постигане на стойност, която се основава във възможно най-голяма степен на предварително определените. Неправилното определяне на митническата стойност по резервния метод на чл. 74, § 3 от Кодекса изключва съответствието на разпоредената с акта на митническия орган правна промяна и обуславя правилността на отменителното първоинстанционно решение. Правилното първоинстанционно решение следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора на ответника по касация се дължат разноски за касационната съдебна инстанция в размер 500 лева. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, първо отделение,