Решение № 911 от 22.01.2019 г. на ВАС по адм. д. № 3753/2017 г.

Решение № 911 от 22.01.2019 г. на ВАС по адм. д. № 3753/2017 г., III о., докладчик председателят Ваня Пунева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба подадена от Община - Кюстендил, чрез кмета на общината П. Паунов против решение № 17 от 20.01.2017 г., постановено по адм. дело № 222/2016 г. по описа на Административния съд – Кюстендил, с което е осъдена Общината да заплати на Г. Луис обезщетение за имуществени вреди в размер на 1600 лева, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение по АНД № 921/2015 г. по описа на Районен съд – Кюстендил и КАНД № 21/2015 г. по описа на Административен съд - Кюстендил ведно със законната лихва считано от датата на подаване на исковата молба - 24.06.2016 г., както и 300 лева, обезщетение за неимуществени вреди. Подържат се доводи, че обжалваното решение е недопустимо на основание чл. 209, т. 2 от АПК, тъй като отмененото НП е издадено при и по повод прилагането на Наредбата за дейността на религиозните общности на територията на Община Кюстендил, която също е обжалвана в частта относно чл. 19. В тази връзка е приложимо ТР № 2/27.06.2016 г. по т. д. № 2/2015 г. на ОС на ВАС, според което неподлежат на обезщетения вреди от подзаконов нормативен акт в периода преди той да бъде отменен, като незаконосъобразен. Направени са оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и материалния закон и е поискано да бъде отменено. Ответникът Г. Луис, чрез адв. Стефанова моли обжалваното решение да бъде оставено в сила. Поддържа доводи, че същото е съобразено с ТР № 1/2017 г. на ОС на ВАС. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал подробно заключение, че решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, като провери правилността на решението с оглед направените касационни оплаквания, прие следното: Административният съд - Кюстендил е установил, че с наказателно постановление № 75/12.06.2015 г. издадено от кмета на община Кюстендил е наложено административно наказание глоба в размер на 800 лева на ищеца Г. Луис, за нарушение на чл. 19, ал. 4, от Наредбата за дейността на религиозните общности на територията на Община Кюстендил. С решение № 321/23.11.2015 г. по НАХД № 921/2015 г., наказателното постановление било отменено. С решение № 73 от 21.03.2016 г. на Административен съд - Кюстендил, решението на КРС е оставено в сила. По делото ищецът е бил представляван от адвокат Стефанова. Съгласно представените договори за правна защита и съдействие на л. 74 от делото на КРС и на л. 31 от делото на Административен съд - Кюстендил се установява, че ищецът е заплатил на адвокат Стефанова възнаграждение в размер на 600 лева, за първата инстанция и за касационната инстанция 1000 лева. Административният съд е приел още, че предявеният иск е основателен поради наличието на предпоставките по чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата от общините за вреди за ангажиране на имуществената отговорност на ответника. В разултат на издаденото наказателно постановление ищецът понесъл имуществени вреди в размер на възнаграждението, платено за адвокатска защита. Съдът е посочил, че ангажирането на адвокат била закономерна последица от издаването на наказателното постановление, тъй като било логично и разумно санкционираното лице да се погрижи за защита на интересите си, като ползва съдействието на адвокат при обжалването на постановлението. Поради това административният съд осъдил касатора да заплати на ищеца обезщетение за имуществени вреди в размер на 1600 лева и неимуществени вреди в размер на 300 лева. Фактите относно доказване на плащането за ползването на адвокатска помощ е приел, че са безпорно установени, с оглед представените писмени доказателства - договори за правна помощ приложени по делото пред КРС и АС - Кюстендил. Съдът е приел още, че ищецът е претърпял и неимуществени вреди за установяването на които е събрал гласни доказателства, които са ценени в съвкупност със останалите доказателства по делото. Касационната инстанция намира, че при постановяване на решението не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и на материалния закон. Решението не е и необосновано. Съдът е изложил подробни мотиви, които се споделят и от настоящата съдебна инстанция. Административният съд е съобразил приетото по точка 1 от Тълкувателно постановление № 2/19.05.2015 г. по тълкувателно дело № 2/2014 г. на Общото събрание на гражданската колегия на Върховния касационен съд и първа и втора колегия на Върховния административен съд, съгласно което делата по искове за вреди от незаконосъобразни наказателни постановления, действия и бездействия по налагане на административни наказания, включително и такива за присъждане на разноски в производството по обжалване, са подсъдни на административните съдилища. При присъждане на обезщетението съдът приложил закона в съответствие с Тълкувателно решение № 1 от 15 март 2017 г., постановено по тълкувателно дело № 2/2016 г. на Общото събрание на съдиите на първа и втора колегия на Върховния административен съд, според което при предявени пред административните съдилища искове по чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления, изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 от този закон. Съдът е приел още, че ищецът е претърпял и неимуществени вреди за установяването на които е събрал гласни доказателства, които са ценени в съвкупност със останалите доказателства по делото. Първоинстанционният съд законосъобразно е квалифицирал заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение за процесуална защита срещу наказателното постановление като имуществена вреда, причинена в причинна връзка с издаването на постановлението. Ищецът не би заплатил адвокатско възнаграждение, ако не беше незаконосъобразно санкциониран. Адвокатската защита се явява нормален и присъщ разход за обезпечаване на успешния изход на спора, поради което разноските за възнаграждение за един адвокат в размер на 1600 лева за двете съдебни инстанции правлино е присъден. Тези факти не са спорни между страните, тъй като безпорно са установени от приложените по делото договори за правна помощ на л. 31 по дело № 21/16 г. на административен съд - Кюстендил и на л. 74 от делото на КРС. Обективно съединените искове са уважени след мотивирана преценка за наличие на кумулативно изискуемите се предпоставки за ангажиране отговорността на общината и при съобразяване с разпоредбата на чл. 52 относно размера на неимуществените вреди. Неоснователно е позоваването на ТР № 2/27.06.2016 г. постановено по т. д. 2/2015 г. на ОС на ВАС. Предмет на това тълкувателно решение са вреди причинени от отмяната на подзаконови нормативни актове. Правилно първоинстанционния съд се е съобразил със съдебната практика и с приложимото за конкретния случай тълкувателно решение. Вярно е, че НП не е типичния административен акт, но многократно ВАС в своите решения е изтъквал, че НП, е акт издаден в резултат от упражнена дейност по административното наказване т. е. неговото издаване е последица от изпълнение на нормативно възложени задължения, упражнена е административнонаказателна компететност, законово предоставена на органите в рамките на административната им правосубектност, което по своето съдържание представлява изпълнение на административна дейност. При отсъствието на поддържаните касационни основания решението на административният съд е правилно и следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд