Решение № 9666 от 1.11.2022 г. на ВАС, VIII о.

Производството е по реда на чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/, във вр. чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Интерагро Сливен ЕООД, [ЕИК], чрез процесуалният му представител адв. Илиева, против Решение 14/08.02.2022 г., постановено по адм. дело 165/2021 г. по описа на Административен съд Ямбол /АС-Ямбол/, с което е отхвърлена жалбата му против ревизионен акт /РА/ Р-02002820000992-091-001/05.02.2021 г., издаден от органи по приходите при Териториална дирекция /ТД/ на Национална агенция за приходите /НАП/ - гр.Бургас, в частта потвърдена с Решение 79 от 05.05.2021г. на директора на дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика" /ОДОП"/ Бургас при Централно управление /ЦУ/ на НАП. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила, представляващи касационни основания по чл. 209, т.3 от АПК. Развива съображения, че съдът не е изложил свои собствени мотиви в постановеното решение. Излага доводи, че РЛ е доказало по безспорен начин реалното извършване на фактурираните услуги, като към всяка фактура са представени приемо-предавателни протоколи и транспортни листи. Твърди се, че фактът на заплащане на процесните фактури неоправдано е игнориран. Намира, че не са установени обективни обстоятелства, сочещи наличието на данъчна измама. Развива подробни съображения в касационната жалба. Иска отмяна на решението. Претендира присъждане на разноски за двете инстанции. Ответникът по касационната жалба директора на дирекция ОДОП" Бургас при ЦУ на НАП, чрез процесуалният си представител юрк. Илиева, оспорва касационната жалба в писмен отговор и иска оставяне в сила на решението. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като взе предвид наведените доводи в жалбата и доказателствата по делото и като извърши служебна проверка на основанията по чл. 218, ал. 2 от АПК, приема следното: Касационната жалба, като подадена в срок и от надлежна страна, е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна. Предмет на съдебен контрол в производството пред АС-Ямбол е законосъобразността на РА Р-02002820000992-091-001/05.02.2021 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - гр.Бургас, в частта потвърдена с Решение 79 от 05.05.2021г. на директора на дирекция ОДОП" Бургас при ЦУ на НАП, с който на Интерагро Сливен ЕООД са установени задължения за данъци в общ размер на 131 169,24 лева (главница и лихви), от който: данък по ЗКПО за периода 01.01.2019 г. до 31.12.2019 г. в размер на 44 511,60 лева, съставляващ главница от 40 971,81 лева и лихва от 3 539,79 лева); данък по ЗДДС за периода от 01.08.2019 г. до 31.08.2019 г. в размер на 9 567,67 лева, съставляващ главница от 8 380,36 лева и лихва от 1 187,31 лева; данък по ЗДДС за периода от 01.09.2019 г. до 30.09.2019 г. в размер на 75 555,84 лева, съставляващ главница от 66 666,29 лева и лихва от 8 889,55 лева; данък по ЗДДС за периода от 01.10.2019 г. до 31.10.2019 г. в размер на 1 534,13 лева, съставляващ главница от 1 364 лева и лихва от 170,13 лева. С решението си първоинстанционният съд е отхвърлил жалбата срещу РА, като е осъдил Интерагро Сливен ЕООД да заплати разноските по делото. От фактическа страна е установено, че органите по приходите са отказали право на данъчен кредит на РЛ по издадените фактури от Агропрофи ленд ЕООД с предмет на доставка стъкло, винкел, тръби, арматурно желязо и поцинкована ламарина за данъчните периоди от 01.08.2019г. до 31.10.2019г. на основание чл.68, ал.1 и чл.69, ал.1, т.1 от ЗДДС. Във връзка с горното е увеличен счетоводния финансов резултат на ревизираното дружеството и е начислен допълнително корпоративен данък на основание чл.26, т.2 от ЗКПО. В същия смисъл в хода на ревизионното производство е установено, че Интерагро Сливен ЕООД е осчетоводило разходи по фактури, които не отразяват реално извършени услуги от Чочи 2019 ЕООД, във връзка с което е начислен допълнително корпоративен данък. При тази фактическа обстановка, описана подробно в РД, решението на данъчния орган и първоинстанционното решение АС-Ямбол е стигнал до извод, че РА е издаден от компетентен орган, в предписаната от закона форма, при липса на съществени административнопроизводствени нарушения, като правилно е приложен и материалния закон. Според съда ревизираното лице е осчетоводило разходи по фактури, които не отразяват реално извършени услуги от Чочи 2019 ЕООД. Административният съд е приел, че липсата на доставка се потвърждава и от писмените обяснения на управителя на доставчика М.Мустафов, в които той заявил, че не е издавал фактури на Итерагро Сливен ЕООД, и от обясненията на собственика на Южно централно държавно предприятие. Съдът е приел за безспорно установено, че Чочи 2019 ЕООД няма регистриран ЕКАФП. Стигнал е до извод, че органите по приходите правилно и законосъобразно на основание чл. 26, т. 2 от ЗКПО не са признали осчетоводените от ревизираното дружество разходи по тези фактури, с които то е намалило счетоводния си финансов резултат за 2019 г. Относно отказания данъчен кредит по фактури от Агропрофи ленд ЕООД и съответно начисления данък по ЗКПО съдът е стигнал до извод, че липсват реални доставки на стоки към Интерагро Сливен ЕООД, тъй като доставчикът не е разполагал с такива стоки, не е придобил собственост върху фактурираните видове и количества стоки, а издадените между страните първични счетоводни документи са издадени без основание и целят ползване на данъчно предимство - осчетоводяване на разходи, които реално не са извършени. Решението е неправилно. Касационното оплакване за съществено нарушение на съдопроизводствените правила е неоснователно. Макар и лаконични, съдът е изложил мотиви по правния спор. Относно отказания данъчен кредит по фактури от Агропрофи ленд ЕООД и съответно начисления данък по ЗКПО настоящият състав на ВАС съобрази следното: Наличието на доставка (данъчно събитие), е основополагаща предпоставка за прилагане механизма както на начисляване (изискуемостта) на данък добавена стойност, така и за възникване на правото на приспадане на данъчен кредит, доколкото наличието на реална доставка на стока или услуга по смисъла на чл. 6 и чл. 9 от ЗДДС е кумулативно условие за възникване на правото на данъчен кредит. Трайната практика на СЕО и СЕС приема, че за да се признае право на приспадане на данъчен кредит получателят следва да разполага с фактури за доставка, която е реално осъществена. В този смисъл е решението по дело С-152/02 на СЕО. От значение за признаване право на данъчен кредит е данъкът да е начислен правомерно, което означава да е налице данъчно събитие, т. е. да е прехвърлено правото на собственост върху стоките или да са извършени услугите. В доказателствена тежест на лицето, претендиращо право на приспадане на данъчен кредит, е да докаже при условията на пълно и главно доказване, че са налице законоустановените предпоставки за признаване на твърдяното от него материално право. В случая РЛ се е справило с доказателствената тежест в процеса. Представени са достатъчно доказателства, които създават сигурно убеждение в настоящия касационен състав за реално извършени доставки на стоки, което предполага и приспадане на данъчен кредит по процесните фактури от горепосочения доставчик. Доставката на стока представлява прехвърляне на правото на собственост или друго вещно право върху стоката. Съгласно чл. 24, ал.2 от ЗЗД транслативният ефект на разпоредителните сделки с предмет родово определени вещи настъпва с индивидуализирането на вещите, което се осъществява по съгласие на страните или чрез предаване. В случая към фактурите са представени приемо-предавателни протоколи. Относно транспортирането на стоката са приложени пътни листи и товарителници. Извършено е и заплащане на доставките по процесните фактури, включително и по банков път, което е констатирано и от заключението на назначената по делото съдебно-счетоводна експертиза. Главният спорен въпрос е възможността на доставчика да извърши процесните доставки на стоки. Твърдението за липса на кадрова и материална обезпеченост при доставчика, не може да служи като достатъчно основание за формиране на отказ за признаване правото на приспадане на данъчен кредит. Относими към горните изводи са дадените задължителни тълкувания на приложимата за облагането по ДДС Директива 2006/112/ЕО, направено от СЕС по съединени дела С-80/11 и С-142/11, според което не е се допуска национална практика за отказ от право на приспадане поради това, че данъчно задълженото лице не се е уверило, че издателят на фактурите е бил в състояние да извърши доставката, когато не са налице данни и твърдения за данъчна измама. Също така според актуалното решение на СЕС по дело С-18/13 е дадено задължително тълкуване на Директива 2006/112/ЕО на Съвета, според което не се допуска извършване на приспадане на ДДС, когато няма данни доставчиците да разполагат с материална, техническа и кадрова обезпеченост или има нередовна счетоводна отчетност при тях, но само при наличие на две кумулативни условия - тези обстоятелства да сочат за наличие на измама и въз основа на обективни данни, представени от органите по приходите, да се установява, че данъчно задълженото лице е знаело или е трябвало да знае, че сделката, с която обосновава правото на приспадане, е част от тази измама. В настоящия случай, няма установеност от страна на приходните органи, че данъчнозадълженото лице е имало знание за измамни действия от неговите доставчици. При така установените факти и обстоятелства по спора, първоинстанционният съд е направил необоснован фактически извод за неустановени реални доставки на фактурираните стоки. Данъчни събития по процесните фактури са настъпили, тъй като е извършено прехвърляне на правото на собственост върху стоките, които са надлежно индивидуализирани, и са използвани от получателя за целите на осъществяваната от него икономическа дейност. При съвкупната преценка на доказателствата се установява наличието на облагаеми доставки по смисъла на чл. 6, ал. 1 от ЗДДС, поради което са налице материалноправните предпоставки по чл. 68, ал. 1, т. 1, чл. 69, ал. 1, т. 1 от ЗДДС за признаване на правото на приспадане на данъчен кредит на жалбоподателя. В тази връзка неправилни са изводите на съда за законосъобразно начислен корпоративен данък по доставките на стоки от Агропрофи ленд ЕООД. Следва да бъдат съобразени горните мотиви за наличието на реални доставки. Относно начисления корпоративен данък по доставките на услуги от Чочи 2019 ЕООД: През 2019 г. задълженото лице е отчело разходи, с които е намалило счетоводния си финансов резултат по 7 бр. фактури, издадени от Чочи 2019 ЕООД на стойност 56 000 лева и с посочен предмет на доставката почистване и ремонт на огради - БИРП Омана, съгласно договор, (подробно описани на стр. 14 от констативната част на РД). Към фактурите са приложени фискални бонове от ЕКАФП за извършени плащания в брой. Получените доставки на услуги са използвани от получателя за целите на осъществяваната от него икономическа дейност. Механизмът на начисляване на ДДС е осъществен, извършено е плащане по фактурите, което в съвкупност не води до щета за фиска. Писмените обяснения на управителя на доставчика не променят този извод. С оглед на горното неправилен е изводът на съда за законосъобразно начислен допълнително корпоративен данък. Решението като неправилно следва да бъде отменено и вместо него да бъде постановена отмяна на РА. Решението следва да бъде отменено и в частта на разноските. С оглед изхода на спора искането за присъждане на разноски за двете инстанции на касационния жалбоподател е основателно. В полза на Интерагро Сливен ЕООД следва да се присъди сумата от 1049,35 лв. разноски за касационното производство (държавна такса). За първоинстанционното производство му се дължат разноски в размер 5630лв. в това число за адвокатско възнаграждение и депозит за СИЕ. Общо за двете инстанции му се дължат разноски в размер 6679,35лв. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, осмо отделение,