Решение № 345 от 6.10.2009 г. на ВКС по н. д. № 376/2009 г.

Решение № 345 от 6.10.2009 г. на ВКС по н. д. № 376/2009 г., III н. о., НК, докладчик председателят Саша Раданова Производството пред ВКС е образувано по искане на адвоката И. С., упълномощен от осъдения К. А. С., за възобновяване на нохд № 228/2005 г. на Санданския районен съд и внохд № 375/2008 г. на Благоевградския окръжен съд, отмяна на постановените по тях присъда № 90 от 5.III.2008 г.и решение № 46 от 14.V.2009 г., и връщане делото на първоинстанционния съд за ново разглеждане. Посоченото в искането касационно основание е това по чл. 348, ал. 3, т. 1 НПК. В съдебно заседание осъденият и защитникът му поддържат искането, което прокурорът намира за неоснователно и дава заключение за оставянето му без уважение. Върховният касационен съд установи: С първоинстанционната присъда К. Ат. С. е признат за виновен в това, че на 15.II.2004 г. в местността "Кокала баир", намираща се в землището на с. Д., Благоевградска област, действайки при условията на опасен рецидив по чл. 29, ал. 1, б. "б" НК, в съучастие като съизвършител с М. Д. М. и В. М. Калоянов, чрез използване на моторно превозно средство и посредством техническо средство, е откраднал от Сдружение за напояване "Санданска Бистрица", ненамиращи се под постоянен надзор 10 хидранта Ф 125 с обща стойност 760 лева, за което и на основание чл. 196, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 195, ал. 1, т. 2 и 4 НК е осъден на 3 години лишаване от свобода, които да изтърпи при строг първоначален режим, като е оправдан по обвинението в кражба на още два хидранта Ф 125 и за разликата в стойността на предмета на престъплението до размера на 912 лева, както и по обвинението за извършено по същото време, на същото място и в съучастие като съизвършител със същите лица престъпление по чл. 216, ал. 1 НК с предмет, идентичен с този на кражбата съобразно обвинението за нея. С решението на въззивния съд е потвърдена първоинстанционната присъда. Искането за възобновяване на наказателното дело е неоснователно. Възражението, че при досъдебното разследване и в първата инстанция е било допуснато нарушение на чл. 91, ал. 3 НПК, макар и отчасти основателно, не налага уважаване на направеното искане. След упълномощаването му от обвиняемите М. и К., адвоката Ив. Ч. е поел защитата и на обвиняемия С., въпреки различията в защитната позиция на тримата, и като техен з. е участвал в наказателното производство, включително до одобряването от първоинстанционния съд по реда на чл. 384 НПК на споразумението, сключено между районен прокурор и подсъдимите М. и Калоянов в проведеното на 5. ХII.2005 г. съдебно заседание. След тази дата, обаче, горното нарушение е било отстранено със започването на съдебното следствие от друг съдебен състав, пред който С. е бил защитаван от адвоката В. С. От този момент С. е получил възможността да реализира в пълен обем процесуалните си права, а срещу пълноценното му възползване от тази възможност, възражения в искането за възобновяване няма. Не е основателно възражението за недопустимост да бъдат разпитвани като свидетели М. и Калоянов, поради процесуалното им качество на подсъдими, а не на обвиняеми. Твърдението се ръководи от очевидно абсурдното тълкуване на чл. 118, ал. 1, т. 1 НПК, след като присъда може да се постанови, респ. да влезе в сила, само по отношение на лице, спрямо което е проведено съдебно производство с предаването му на съд, в което производство то участва като подсъдим, а не като обвиняем. Не е основателно, защото е невярно, е твърдението, че осъждането на С. се основавало единствено на показанията на М. и Калоянов въпреки наличието на "съществено противоречие относно личността" на С. между техните показания и тези на останалите свидетели. Такова противоречие няма. Никой от свидетелите, очевидци на извършената от М., К. и С. кражба, не е познавал някой от тримата до момента, когато са заловили М. и К. С. е успял да избяга, затова и тези свидетели не са могли впоследствие нито да го разпознаят, нито са твърдяли обстоятелства "относно личността" му, различни от тези, които М. и К. са твърдяли. Лишена от основание, по-нататък е претенцията, показанията на М. и Калоянов да се "преценяват внимателно с оглед възможността на уговор" като съучастници на Стоянов-двамата са разпитвани като свидетели, следователно за "уговор" не може да се говори; признали са участието си в престъпленията съобразно обвинението и са поели да понесат определени наказания; ангажирането наказателната отговорност и на С. с нищо не променя положението им на осъдени лица. Неоснователно, накрая, е твърдението, че признаването на С. за виновен се основавало единствено на показанията на М. и Калоянов. Освен техните, налице са още показанията на К. Г. Д., Ж. М. Д., К. Г. С. и К. Н. С. свидетелстващи, че дейците са били трима; показанията на А. Анг. Попангелов, пред когото М. и Калоянов са заявили, че избягалият техен съучастник е от с. С. и К. живеят в с. Д., а С. с. С. разпознаването от М. и Калоянов на С. Що се отнася до възникналата пред изготвилия искането за възобновяване з. "загадка... как полицейските органи са поставили точно... подсъдимия... за разпознаване", преодоляването й не представлява никаква трудност при богатото съдебно минало на С. и достатъчната конкретизация за местонахождението на лице с криминална изявеност предимно в престъпленията против собствеността, за да бъде именно то представено за разпознаване. С оглед на дотук изложеното и чл. 426 във вр. с чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, ВКС в състав от трето наказателно отделение