Решение № 11926 от 9.10.2014 г. на ВАС по адм. д. № 140/2014 г.

Решение № 11926 от 9.10.2014 г. на ВАС по адм. д. № 140/2014 г., V о., докладчик съдията Илияна Дойчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Агенция "Митници" против решение № 6464 от 28.10.2013 г., постановено по адм. д. № 8691/2013 г. по описа на Административен съд София - град. Касаторът навежда доводи за неправилност на обжалваното решение, като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли решението да бъде отменено и претендира присъждане на юрисконсулско възнаграждение. Ответникът - Петър Иванов Станков, чрез процесуалния си представител, оспорва касационната жалба. Моли обжалваното решение да бъде оставено в сила и претендира присъждане на направените по делото разноски в касационното производство. Прокурорът от Върховната административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на жалбата. Касационната жалба е подадена в срок и е допустима, а разгледана по същество, е неоснователна, като съображенията за това са следните: С обжалваното решение Административен съд София - град е отменил заповед № 3768/5.08.2013 г. на директора на Агенция "Митници", с която служебното правоотношение на Петър Иванов Станков е прекратено на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от Закона за държавния служител (ЗДСл.) - поради съкращаване на длъжността. За да постанови този резултат съдът е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в предписаната от закона форма, при постановяването й не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, но същата е издадена в нарушение на материалния закон. Обжалваното решение е законосъобразно и обосновано. Законосъобразен е изводът на първоинстанционния съд, че спрямо Петър Иванов Станков не е осъществена хипотезата на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл. за издаване на оспорената заповед. От събраните по делото доказателства по несъмнен начин е установено, че с влязло в сила решение на 8.07.2013 г. е отменена заповед № 7642/26.07.2012 г. на директора на Агенция "Митници", с която на основание чл. 107, ал. 1, т. 5 от ЗДСл. - поради обективна невъзможност за изпълнение на служебните задължения е прекратено служебното правоотношение на Петър Станков за длъжността "младши инспектор" в Митница Свиленград. Със заявление, подадено в срока по чл. 122, ал. 1 от ЗДСл. и със заповед от 5.08.2013 г. държавният служител е възстановен на длъжността "младши инспектор" в сектор "Граничен контрол и борба с наркотрафика", отдел "Митническо разузнаване и разследване" в Митница Свиленград. С оспорената пред първоинстанционния съд заповед, издадена на същата дата, органът по назначаването е прекратил служебното правоотношение с Петър Станков на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл. - поради съкращаване на длъжността. Като фактическо основание за издаване на заповедта е посочено утвърдено длъжностно разписание на Митница Свиленград (без да е посочено от коя дата е разписанието) и ред № 297 от Класификатора на длъжностите в администрацията. Видно от приложеното по делото длъжностното разписание на Митница Свиленград, в сила от 16.07.2013 г., действащо към датата на издаване на заповедта за възстановяване на заеманата длъжност и за прекратяване на служебното правоотношение е, че длъжността "младши инспектор" не фигурира в щатното разписание. С поименното длъжностно разписание е установено, че в сектора са предвидени 18 бр. за длъжността "инспектор", една от които е вакантна. При тези данни правилно и обосновано първоинстанционният съд е приел, че не са налице основания за прекратяване на служебното правоотношение на Станков и заповедта е издадена в нарушение на закона. Отмяната на предходната заповед за уволнение на жалбоподателя има за последица възстановяването на служителя на заеманата преди уволнението длъжност (арг. от чл. 122, ал. 1 от ЗДСл.), като за органа по назначаването възниква задължението да осигури на възстановения служител възможност да изпълнява служебните си функции. В случая последното задължение не е изпълнено, а служебното правоотношение на жалбоподателя отново е прекратено. Следователно, въпреки че са изпълнени предпоставките на чл. 122, ал. 1 от ЗДСл., в нарушение на цитирания текст служебното правоотношение със служителя фактически не е възстановено във вида, в който е съществувало преди отмяната заповедта за уволнение. По отношение на Петър Станков не са налице основания за прекратяване на служебното му правоотношение и заповедта е издадена в противоречие с материалноправните изисквания на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл., който предвижда прекратяване на служебното правоотношение със служителя при съкращаване на длъжността. За да е налице посоченото основание следва да се установи, че длъжността, заемана от служителя като нормативно определена позиция и система от функции, задължения и изисквания не съществува или ако длъжността е запазена, е намален броят на служителите, ангажирани с нейното изпълнение. Установяването на фактическите основания, обосноваващи съкращаване на длъжността, е в тежест на административния орган (чл. 170, ал. 1 от АПК). В случая предпоставките на цитирания текст не са осъществени. Промяната, свързана с премахване на длъжността, заемана от жалбоподателя съгласно утвърденото от 16.07.2013 г. ново длъжностно разписание, не засяга правото на възстановяване на служителя и не може да обоснове извод за съкращаване на длъжността, тъй като е предприета преди възстановяването му на длъжността по повод на влизане в сила на съдебното решение за отмяна на предходната заповед за прекратяване на служебното правоотношение, а данни и доказателства за длъжностни промени, настъпили към 5.08.2013 г., когато е издадена процесната заповед, от страна на ответника не са представени. Органът по назначаването не може да се позовава на предходни длъжностни разписания, утвърдени по време, когато държавният служител не е бил на работа поради незаконното му уволнение. Материалноправното основание на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл. следва да съществува към момента на издаване на административния акт, а не в предходен момент. Ето защо изводът на Административен съд София - град, че по отношение на Станков не са осъществени изискванията на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл и не е налице предвиденото в текста основание за прекратяване на служебното му правоотношение, е законосъобразен и съответен на събраните по делото доказателства. Нарушенията на цитираните норми водят до противоречие на оспорената заповед и с целта на закона, тъй като правомощията на органа по назначаването са упражнени за заобикаляне на законовите последици от отмяната на незаконосъобразен административен акт и в нарушение на правото на служителя на възстановяване на предишната длъжност. Това е още един аргумент в подкрепа на извода за отмяна на административния акт. Доводите на касатора, че е налице съкращаване на длъжността, заемана от Станков, тъй като в Класификатора на длъжностите в администрацията, в сила от 1.07.2012 г., е премахната длъжността "младши инспектор" и същият не отговаря на изискванията за заемане на длъжността "инспектор", са неоснователни. Както се посочи по-горе материалноправните предпоставки за съкращаването на длъжността следва да са налице към момента на издаване на заповедта по чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл., а не една година преди това. Видно от събраните по делото доказателства е, че приемането на Класификатора на длъжностите в администрацията е послужило като основание за предходното прекратяване на служебното правоотношение на жалбоподателя по чл. 107, ал. 1, т. 5 от ЗДСл., от което следва, че приемането на Класификатора на длъжностите в администрацията не е основание за съкращаване на длъжността. Освен това съкращаването на длъжността следва да се основава на промени в длъжностното разписание, които отразяват нормативно установените промени в устройствения правилник на съответната администрация, в Класификатора на длъжностите в администрацията или в други нормативни актове. Промяната в Класификатора на длъжностите в администрацията сама по себе си, без съответните промени в длъжностното разписание, не е основание за съкращаване на длъжността. В тази връзка законосъобразен е изводът на първоинстанционния съд, че обстоятелството дали служителят отговаря или не на изискванията за заемане на длъжността "инспектор" е ирелевантно за осъществяване на материалноправното основание на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл. за прекратяване на служебното правоотношение. С оглед на изложеното Върховният административен съд намира, че обжалваното решение е правилно, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК следва да бъде оставено в сила. Разноски на ответника по касационната жалба не следва да се присъждат, тъй като по делото не са представени доказателства да са направени и заплатени такива в касационното производство. Представеният списък на разноските за адвокатско възнаграждение в размер на 400 лв. не удостоверява уговорени и заплатени разноски за защита и процесуално представителство пред касационната инстанция при липса на други доказателства удостоверяващи заплащане. По изложените съображения Върховният административен съд, пето отделение,