Решение № 9429 от 19.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 14405/2018 г.

Решение № 9429 от 19.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 14405/2018 г., I о., докладчик съдията Бисер Цветков Производството е по гл. ХІІ на АПК. Образувано е по касационна жалба на полицейски орган в 04 РУ - СДВР, представен от юрисконсулт Д. Иванова, срещу решение № 5726/10.10.2018 г. на Административен съд София-град /АССГ/ по административно дело № 6101/2018 г., с което е отменена заповед за задържане на лице рег. № УРИ-228 зз-945/27.05.2018 г. на полицейски орган при 04 РУ - СДВР. Конкретни са оплакванията на касатора са за неправилност на решението поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Заявява убеждение, че са посочени и установени фактическите основания за постановяване на задържане на адресата на заповедта и задържането преследва целите по закон. Иска отмяна на решението и отхвърляне на оспорването срещу заповедта за задържане. Ответникът по касация А. Дялков не изразява становище по жалбата. Заключението на прокурора от Върховна административна прокуратура е за неоснователност на жалбата. При обсъждане на доводите на страните и в обхвата на проверката по чл. 218 от АПК, съдът прие за установено следното: С оспорената пред АССГ заповед по отношение на А. Дялков е наложена принудителна административна мярка задържане за срок 24 часа. Фактическо основание за налагане на мярката е наличието на данни за извършено от Дялков престъпление, описано като "притежание на НВ". Правно основание за издаване на заповедта е разпоредбата на чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР. С първоинстанционното решение е отменена заповедта за задържане. За да разпореди отмяната, първоинстанционният съд е приел, че при издаването на акта е допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила и актът противоречи на материалния закон. Съдът е дефинирал буквената комбинация НВ от фактическото основание за издаване на заповедта като абревиатура, означаваща наркотични вещества. Към процесуалните тежести на издателя на акта е отнесъл установяването на данни за извършено от адресата на акта престъпление към момента на задържането. Обсъдил е протокол за личен обиск на Дялков и показанията на св. Байрактаров за констатация, че наркотичните вещества са притежавани от трето лице. Решаващият му извод е за неустановеност на данни за извършено от жалбоподателя престъпление, а съответно и за отсъствие на предпоставките по чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР за издаване на заповед за задържане. Първоинстанционният съдебен акт е правилен. Оспорената пред АССГ заповед съдържа, макар и наивистично, описание на фактическите основания на разпоредената правна промяна. Очевидно описанието е основано на очакването да е общоизвестно съществуването на установен със закон лицензионен режим за дейностите с наркотични вещества – вж. чл. 7 от Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите. Твърдяното в административния акт притежаване на наркотични вещества сочи на държането като възможна форма на изпълнителното деяние на престъплението по чл. 354а, ал. 3 НК, тъй като е начин на въздействие на субекта върху предмета на престъплението. Доколкото материалните предпоставки за задържането по чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР са свързани с наличието на данни за извършено престъпление от задържаното лице, то с твърдението за "притежаване" от адресата на акта на наркотични вещества се постига съответствие на заповедта с изискванията за форма по чл. 74, ал. 2, т. 2 ЗМВР /аналогични на тези по чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК/. При действието на чл. 170, ал. 1 АПК в тежест на издателя на акта е да докаже убедително фактическите основания за издаването му, които представляват материални предпоставки за разпоредената правна промяна. Не съществуват доказателствени средства от административната преписка, които да установяват данни за извършено от Дялков престъпление. Такава информация не съдържат и представените с касационната жалба писмени доказателствени средства. Бялото прахообразно вещество е открито върху мобилен телефон на трето лице. Прилагането на правилата на доказателствената тежест обвързва съда да приеме за ненастъпили правните последици на факта, от който обвързаната да го установи страна черпи благоприятни правни последици. В конкретния случай не е възникнало правомощието на полицейския орган да нареди задържане. Заповедта за задържането е незаконосъобразна, а решението за отмяната ? – правилно. Няма как да е телеологичен актът, за който не са налице предпоставките за наредената правна промяна. Дължимо е оставянето в сила на първоинстанционното решение. Воден от горното, Върховният административен съд, Първо отделение