Решение № 356 от 19.05.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5772/2007 г.

Решение № 356 от 19.05.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5772/2007 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Любка Богданова Производството е по реда на чл. 218а, ал. 1, б. "а" ГПК (отм.) вр. § 2, ал. 3 ПЗР на ГПК. Образувано е по касационна жалба на Д. Н. В., К. Б. И. и М. Б. В. срещу въззивно решение № 202 от 13.07.2007 г. по гр. д. № 38/2006 г. на Смолянския окръжен съд, с което е оставено в сила решение от 2.08.2002 г. по гр. д. № 711/2000 г. на Смолянския районен съд, с което е отхвърлен предявеният от жалбоподателите иск с правно основание чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ. Поддържа се, че решението е постановено в нарушение на материалния закон, при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е необосновано, отменителни основания по чл. 218б, ал. 1, б. "в" ГПК. Ответниците по касационната жалба Р. Ф. Ф., Х. Я. Х., Ф. Я. Т., С. Я. И., А. Я. Ф., Ю. И. И. и Р. И. И. изразяват становище, че иска е недопустим, алтернативно, че обжалваното решение е правилно и следва да се остави в сила. Претендират присъждане на разноски за касационната инстанция. Касационната жалба е депозирана в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК (отм.) и е процесуално допустима. Като взе предвид доводите по жалбата, извърши проверка на обжалвания съдебен акт, Върховният касационен съд III г. о. приема за установено следното: Предявен е иск с посочено правно основание чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ и с петитум - да се признае за установено по отношение на ответниците, че към момента на образуване на ТКЗС през 1959 год. наследодателят на ищците Б е бил собственик на следния недвижим имот: земеделска земя с площ от 1 дка, находяща се в землището на с. Б., местност "Упар баня", при граници: път, дере, Д. и горски фонд, която по своя характер била пасище и в емлячния регистър от 1935 год. наследодателят я декларирал като гора. С обжалваното решение, постановено по реда на чл. 218з ГПК (отм.) въззивният съд е оставил в сила решението на първата инстанция, като е приел, че установителният иск за правото на собственост върху процесната земя е неоснователен. Приел е, че към момента на обобществяване на земеделските земи процесният имот е бил собственост на наследодателят на ответниците. Настоящата съдебна инстанция счита, че преди да се произнесе по правилността на решението на Смолянския окръжен съд въз основа на релевираните отменителни основания по чл. 218б, ал. 1, б. "в" ГПК (отм.), следва да разгледа възражението за недопустимост на решението, за което е длъжен да следи и служебно, и намира, че то е основателно по следните съображения: В исковата молба и молбата от 7.06.2000 год. ищците са уточнили, че не са заявили претенции за възстановяване на процесната земеделска земя пред органа по земеделската реституция - Общинска служба "Земеделие и гори" по реда на ЗСПЗЗ, а са я заявили като гора по реда на ЗВСГЗГФ. Установено е по делото, че с решение от 6.04.2000 г. на ПК с. Б. на наследници на Б. М. В. е признато правото на собственост за възстановяване в нови реални граници по реда на чл. 4, ал. 2 ЗВСГЗГФ на иглолистна гора с площ от 1.00 дка в м. "Упара", землището на с. Б. Предмет на претенцията по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ е установяване правото на собственост на внеслия земите в ТКЗС, респ. на неговите наследници към момента на обобществяване на земите при съществуване на спор с друг претендиращ, че е бил такъв собственик. Установяването кой именно е бил собственик на имота внесен в ТКЗС е от значение с оглед на това в чие лице следва да се извърши възстановяване собствеността върху внесената земеделска земя. Правният интерес по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ е налице, ако се оспорват правата на наследодателя на ищците към момента на внасянето му в ТКЗС. В случая ищците не са заявили претенции за възстановяване правото на собственост върху процесната земеделска земя пред органа по земеделска реституция, те не са участници в административно производство по чл. 14, ал. 1-3 ЗСПЗЗ, чиято легитимация на собственост към момента на образуване на ТКЗС да се оспорва, поради което не е налице материален интерес от предявения иск, тъй като липсва спор за определяне на действителния собственик на земята пред органа по реституция. Това налага извод, че не е налице спор за материално право между лица, които претендират да са собственици на земеделски имот, правото на собственост на който се възстановява по реда на ЗСПЗЗ, поради което предявеният иск с правно основание чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ е недопустим. Процесуалната допустимост на иска - наличието на правен интерес е от категорията на абсолютните процесуални предпоставки за които съдът следи служебно. Иск, предявен от лице, което няма правен интерес е процесуално недопустим и не може да бъде разгледан по същество. Постановените от първата и въззивния инстанция решения, с които е разгледан по същество недопустим иск като процесуално недопустими ще следва да се обезсилят, а производството по делото се прекрати. По изложените съображения, развитите в касационната жалба оплаквания за неправилност на въззивното решение не следва да се обсъждат. С оглед изхода на делото и на основание чл. 64 ГПК (отм.) касаторите следва да заплатят на ответниците по касационната жалба разноски за производството в размер на 250 лева - адвокатски хонорар. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на III г. о.