Решение № 8544 от 11.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 7369/2015 г.

Решение № 8544 от 11.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 7369/2015 г., V о., докладчик съдията Мариета Милева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на началника на "Районен център 112" София при Дирекция "Национална система 112" - Министерство на вътрешните работи (МВР) против решение № 2168 от 31.03.2015 г. по адм. дело № 11998/2013 г. на Административен съд София - град, с което е отменена заповед рег. № Рд-С-495/13.11.2013 г. на същия административен орган, с която на Любомира Тихомирова Бойчева е наложено дисциплинарно наказание "писмено предупреждение" за срок от шест месеца и Дирекция "Национална система 112" - МВР е осъдена да заплати на Бойчева направените по делото разноски. Жалбоподателят поддържа, че решението е постановено в противоречие с материалния закон и събраните доказателства. Моли решението да бъде отменено и да се постанови нов акт по същество, с който жалбата на Бойчева против административния акт да бъде отхвърлена. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответницата оспорва касационната жалба. Моли решението на административния съд да бъде оставено в сила, като й се присъдят направените по делото разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Като взе предвид изложеното в жалбата и данните по делото настоящият състав на Върховния административен съд, пето отделение, констатира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, жалбата е основателна по следните съображения: Решението на Административен съд София - град е постановено в нарушение на материалния закон. Правилно съдебният състав приема, че заповедта е издадена от компетентния по смисъла на чл. 228, т. 4 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР отм.) орган и при спазване на сроковете за налагане на наказание, предвидени в чл. 225, ал. 1 от ЗМВР (отм.) и след приемане на писмените обяснения на служителката съгласно чл. 229, ал. 1 от ЗМВР (отм.). Останалите изводи на състава на Административен съд София - град за отмяна на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание поради допуснати съществени нарушения на изискванията за форма и на административнопроизводствените правила са направени при неправилно тълкуване и прилагане на закона. С оглед текста на заповедта следва да се приеме, че същата съдържа задължителните според нормата на чл. 246, ал. 1 от Правилника за прилагане на Закона за Министерството на вътрешните работи (ППЗМВР отм.) реквизити. Актът е постановен в писмена форма и в него са посочени мястото, времето и обстоятелствата, при които са извършени нарушенията; разпоредбите, които са нарушени, доказателствата, въз основа на които те са установени; правното основание и наказанието, което се налага; срокът на наказанието; пред кой орган и в какъв срок може да се обжалва заповедта. Описание на поведението на служителката се съдържа и в постъпилия сигнал и в докладна записка № 5195/29.10.2013 г. Документите са цитирани в заповедта, поради което изложеното в тях следва да се приеме за част от фактическите основания за издаване на административния акт. Възражението на ответницата по касационната жалба за допуснати съществени нарушения на формата, тъй като в заповедта не е посочен акта, с който са приети методическите указания, е неоснователно. Действително, такава заповед в акта за налагане на наказание не е цитирана. Този пропуск обаче не обоснова съществено нарушение на формата, тъй като служителката е запозната с методическите указания и съответно с правилата за обслужване на повикванията, както се установява от списъка на л. 22 от делото, а липсват данни и твърдения от страна на органа да са приети други методически указания. Това налага заключението, че нарушените норми са конкретизирани и правото на защита на служителката не е накърнено. Спазени са изискванията на чл. 229, ал. 4 от ЗМВР (отм.) и наказанието е наложено след изясняване на случая и събиране и оценка на всички релевантни доказателства. Изводът на административния съд за липса на съображения относно определяне на наказанието също е незаконосъобразен. Дисциплинарната санкция е съобразена с вида и характера на нарушенията и е в съответствие с нормите на чл. 226, ал. 1, т. 3 и т. 5 от ППЗМВР (отм.), които предвиждат налагане на дисциплинарно наказание "писмено предупреждание" за небрежност в служебната дейност, забавено или лошо изпълнение на заповед (т. 3) и за пропуски в изучаването и прилагането на разпоредбите, регламентиращи служебната дейност (т. 5). Следователно дисциплинарното наказание за извършените от Бойчева нарушения е императивно предвидено, т. е. оценката за тежестта на нарушенията и последиците им е направена от законодателя. Действително, в заповедта са описани три нарушения, но тъй като и за трите е предвидено едно и също наказание, дисциплинарно наказващият орган съобразява санкцията с изискванията на чл. 19, ал. 2 от Инструкция № Iз-2813 от 4.11.2011 г. за дисциплината и дисциплинарната практика в Министерството на вътрешните работи (отм.), като определя общо наказание за максимален срок. Поради изложеното следва да се приеме, че при издаване на заповедта не са допуснати съществени нарушения на изискванията за форма и на административнопроизводствените правила, а изводът на административния съд в обратния смисъл е направен при неправилно тълкуване и прилагане на закона. Не са налице основания за отмяна на заповедта и поради противоречие с материалния закон. Установено е, че на 15.10.2013 г. в 08.45 часа при старши технически сътрудник Любомира Бойчева, държавен служител кат. Б-II, в група "Обслужване на спешни повиквания" в "Районен център 112" - София при дирекция "Национален център 112" - МВР постъпва сигнал с информация за три опасни шахти без капаци на пътното платно в кв. Кумарица, гр. Нови Искър, който служителката отклонява към съответната община, без да съдейства на обаждащата се да изясни местоположението, а в електронния картон не вписва точно съдържанието на подадената информация - отбелязано е "консултации към общини", независимо, че подателят на сигнала сочи, че шахтите са на пътното платно и са опасни, тъй като могат да причинят пътни инциденти (сигнал). Това поведение на служителката е в нарушение на т. 5.5 от Методически указания за обслужване на повикванията към районните центрове 112, според която операторът контролира разговора, като показва съпричастност и съдейства на обаждащия се с насочващи и допълнителни въпроси и описва пълно и точно подадената информация в електронния картон. Посочените неизпълнения на служебните задължения правилно са квалифицирани като дисциплинарни нарушения по смисъла на чл. 224, ал. 2, т. 2 от ЗМВР (отм.), обосноваващи ангажиране на дисциплинарната отговорност на Бойчева. Тези нарушения са достатъчно основание за ангажирането на дисциплинарната отговорност на служителката и да обосноват налагането на дисциплинарно наказание "писмено предупреждение", предвиденото в чл. 226, ал. 1, т. 3 и т. 5 от ППЗМВР (отм.) за небрежност в служебната дейност и пропуски при изучаване и прилагане на разпоредбите, които я регламентират. В случая не е установено третото от описаните в заповедта нарушения. Жалбата на гражданката, подала сигнала, в която същата изразява недоволство от поведението на оператора, приел обаждането й, е постъпила при друг служител, поради което за Бойчева не е възникнало задължение да изпълни изискванията на заповед № РД-С-371/17.01.2012 г. на началника на Районен център 112 - София и незабавно да уведоми ръководителя на смяната за това. Това обстоятелство не променя извода за наличие на основания за ангажиране на дисциплинарната отговорност на служителката, тъй като първите две нарушения са достатъчни да обосноват налагането на посочената от органа дисциплинарна санкция и нейния размер (чл. 19, ал. 2 от отменената инструкция). Касационният довод за необоснованост на съдебния акт също е основателен. Решението на съда е постановено в противоречие с представените писмени доказателства. Изводите на съдебния състав за допуснати съществени нарушения на формата на акта и на административнопроизводствените правила са направени в противоречие със събраните писмени доказателства (заповед, сигнал, докладна записка, методически указания и др.), които установяват, че заповедта съответства на изискванията за форма, процедурата по налагане на наказание е спазена, а размерът и видът на наказанието са съобразени с характера на нарушенията и нормативната уредба. Поради всичко изложено настоящият съдебен състав приема, че при постановяване на обжалваното решение са допуснати посочените от касатора нарушения по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Оспореният съдебен акт е постановен в противоречие с материалния закон и не се обосновава от събраните доказателства и следва да бъде отменен. На основание чл. 222, ал. 1 от АПК следва да се постанови нов акт по същество, с който жалбата на Бойчева против заповедта за налагане на наказание да бъде отхвърлена. С оглед изложеното, направеното искане, обстоятелството, че пред настоящата инстанция административният орган е представляван от юрисконсулт и на основание чл. 143, ал. 4 от АПК и чл. 8, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения Любомира Бойчева следва да заплати на Министерство на вътрешните работи в чийто състав е органът, постановил административния акт сумата 400.00 лв., представляваща възнаграждение за юрисконсулт в касационното производство. Разноски пред първата инстанция не следва да бъдат присъждани с оглед липсата на искане в този смисъл, направено до приключване на устните състезания пред Административен съд София- град. По тези съображения Върховният административен съд, пето отделение,