Решение № 4604 от 27.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 14350/2017 г.

Решение № 4604 от 27.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 14350/2017 г., III о., докладчик съдията Аглика Адамова Производството е по реда на чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/. Образувано е по касационна жалба на А. Симеонов, подадена чрез процесуалния му представител против решение № 135 от 13.10.2017 г., постановено по адм. д. № 119/2015 г. по описа на Административен съд – Ловеч, в частта му, с която са отхвърлени предявените искове с правно основание чл. 1 от Закон за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/ против Регионална дирекция по горите /РДГ/ - Ловеч за заплащане на разликата от 1017, 92 лв до 1225, 92 лв, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди в резултат на отменено като незаконосъобразно Наказателно постановление № РДГ-1632/5.04.2012 г. на Директора на РДГ – Ловеч и за заплащане на неимуществени вреди в размер на 3000 лв., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата. Касаторът твърди, че решението в обжалваната му част е неправилно, поради необоснованост и нарушения на материалния закон. Счита, че решението в тази част не е мотивирано и е постановено в противоречие с чл. 4 ЗОДОВ, като съдът не е обсъдил представените доказателства по отделно и в тяхната съвкупност. Поради това моли за отмяна на решението в обжалваната част, осъждане на ответника да заплати всички претендирани искови суми и присъждане на разноски за двете инстанции. Ответната страна – Регионална дирекция по горите Ловеч не взема становище. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК, и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е частично основателна. Пред Административен съд Ловеч са предявени искове с правно основание чл. 1 ЗОДОВ за имуществени и неимуществени вреди, претърпени в резултат на отмененото като незаконосъобразно наказателно постановление № РДГ-1632/05.04.2012 г. на Директора на РДГ – Ловеч. Отмяната е установена въз основа на приложените по делото четири административно-наказателни дела: 1. НАХД № 162/2012 г. на Тетевенски РС, 2. КАНД № 178/2012 г. на Административен съд – Ловеч, 3. НАХД № 422/2012 г. на Тетевенски РС, 4. КАНД № 94/2013 г. на Административен съд – Ловеч. Исковете за имуществени вреди в общ размер на 158 лв., от които: 18 лв. по НАХД № 162/2012 г. на РС – Тетевен, 34 лв. по КАНД № 178/2012 г. на Административен съд – Ловеч, 78 лв. по НАХД № 422/2012 г. на РС – Тетевен, 28 лв. по КАНД № 94/2013 г. на Административен съд – Ловеч., са счетени за неоснователни от съда. Те са квалифицирани от ищеца като "полезни разноски" - пари за път от с. Глогово до гр. Тетевен за упълномощаване на адвокат, за лично явяване по сочените дела, както и "пътни и дневни" за водене на трима свидетели. Отделно се твърдят и имуществени вреди в размер на 50 лв., които ищецът твърди, че е платил за шофьор за превозването на дървения материал от гората. Според съда липсват безспорни доказателства за вреда в общ размер на 158 лв., заявена "полезни разноски" за воденето на сочените четири съдебни производства, както в цялост, така и по отделни пера; недоказан е и искът за имуществени вреди в размер на 50 лв, тъй като превозването на дървения материал е осъществено преди издаване на наказателното постановление и установяване на нарушението. Относно претендираните неимуществени вреди в размер на 1000 лв. за понесени от ищеца притеснения, увреждане на престижа и честта му като общественик и честен човек предвид и професията на старши начален учител и в размер на 2000 лв. за претърпени от ищеца болки и страдания в резултат на разклатено здраве, съдът е съобразил изслушаните по делото свидетелски показания и експертно заключение. Въз основа на това е установил, че за първи път диагноза хипертонично сърце е документирана на 27.03.2013 г., като при касатора е налице повишено артериално налягане и придружаващи рискови фактори, които са изложени подробно в СМЕ. Съдът обаче е счел, че не е доказана пряка причинна връзка между влошеното здравословно състояние и негативното засягане на името и честта на касатора с издаденото и впоследствие отменено наказателно постановление. Поради това съдът е отхвърлил изцяло исковете за неимуществени вреди. Решението е правилно в частта, с която са отхвърлени исковете за имуществени вреди и неимуществени вреди за влошено здравословно състояние. Съдът е обсъдил събрания по делото доказателствен материал и въз основа на него е направил обосновани и верни фактически изводи и съобразени със закона правни изводи. В случая не се констатират допуснати съществени процесуални нарушения от съда при събиране и обсъждане на доказателствения материал, поради което не е налице основание и за връщане на делото за ново разглеждане. Член 4 ЗОДОВ предвижда, че държавата дължи обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. В случая и при така събраните доказателства, правилни са изводите на Административен съд Ловеч, че не са доказани елементите на отговорността по чл. 1 ЗОДОВ, а именно претърпените имуществени и неимуществени вреди и връзката им с отмененото наказателно постановление. От изслушаните пред съдебните инстанции експертни заключения правилно е установено, че не е налице доказана причинна връзка между влошеното здравословно състояние на касатора и отмененото наказателно постановление. И трите изслушани експертни заключения сочат, че поставената диагноза "хипертонично сърце" означава наличие на артериална хипертония с голяма давност, следователно влошеното здравословно състояние датира далеч преди издаването на наказателното постановление. В случая от значение е и генетичната обремененост и установените данни за високи стойности на холестерол, триглицериди, кръвна захар, както и дислипидемия и наднормено тегло, а сам по себе си стресът не може да бъде единствен фактор, довеждащ до развитие на артериална хипертония, както сочат вещите лица. Исхемичен инсулт е претърпян от ищеца на 4.07.2017 г., което е около четири години след отмяната на наказателното постановление. В настоящото производство съдът се произнася за вредите от отмененото наказателно постановление, а не за вреди във връзка с водене на съдебни дела. Ето защо искът за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 2000 лв за влошено здравословно състояние правилно е отхвърлен, като неоснователен. Действително, изслушани са свидетелски показания на двама свидетели, които заявяват, че са получавали пари от касатора, за да ходят по делата като свидетели, но техните показания не са точни и конкретни. Така свидетелят Василев сочи, че е получил по 20 лв, когато е ходил по делата, без да уточнява за какво са дадени тези суми и кога са дадени, както и че е получил 50 лв "за курса, когато карах" есента септември-октомври 2011 г. Свидетелят Михайлов сочи, че е получил пари, за да пътува до съда като свидетел в исковото производство. В административно-наказателното производството обаче не са представени никакви доказателства за извършени от касатора пътни разходи във връзка с обжалването на наказателното постановление, а разноските във връзка с административно-наказателни дела се доказват с представяне на доказателства именно по тези дела. Следва изрично да се отбележи, че съдът не е и определял разноски за призоваване на свидетелите, съгласно чл. 84 ЗАНН вр. чл. 188 НПК. Освен това разстоянието от с. Глогово до гр. Тетевен е малко и има автобусни линии, поради което, освен че не са доказани, не се и налага да бъдат покривани разходи за пътуване с автомобил. Претенцията за заплащане на 50 лв за превозване на дървен материал няма никаква връзка с отмененото наказателно постановление. Поради това тези искове за заплащане на обезщетение за имуществени вреди правилно са отхвърлени. Решението обаче е частично неправилно в частта относно преживените от ищеца негативни преживявания от издаденото наказателно постановление и дължимото обезщетение за тях. Притеснението на ищеца, освен житейски оправдано, е доказано от показанията на свид. Симеонова, която сочи, че след издаването на НП касаторът не се чувствал добре, имал главоболия, притеснил се, не говорел, не искал да излиза, не разговарял с хората. Отчита се и професията на касатора - начален учител в с. Глогово, познат на всички в селото и човек, който трябва да бъде пример за децата. В този смисъл е налице нанесен временен ущърб на доброто име на А. Симеонов. Съобразявайки тези обстоятелства, размера на наложената санкция и събраните доказателства, настоящата инстанция намира, че справедливият размер на обезщетението за претърпените неимуществени вреди - стрес и притеснения, съобразно разпоредбата на чл. 52 ЗЗД, е 250 лв. Ето защо съдебното решение в тази част следва да бъде отменено, а искът за неимуществени вреди, изразяващи се в притеснения и увреждане престижа на касатора - уважен до посочения размер. В останалата част до пълния претендиран размер от 1000 лв, решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. При този изход от спора, на касатора се дължат допълнително разноски в размер на още 35 лв за първата инстанция, в зависимост от резултата от настоящото обжалване. За касационната инстанция следва да се присъдят разноски в размер на 45 лв, от които 5 лв - пълния размер на внесената държавна такса и 40 лв адвокатски хонорар, съразмерно на уважената част от исковете, на основание чл. 10, ал. 3 ЗОДОВ. На ответника не се дължат разноски. Предвид изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, трето отделение