Решение № 4210 от 31.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 9164/2009 г.

Решение № 4210 от 31.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 9164/2009 г., V о., докладчик председателят Марина Михайлова Производството по делото е образувано на основание чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ по касационна жалба на Марио Петров Нечев от град Плевен против от 30.04.2009 г., постановено по адм. дело № 792/2008 г. по описа на Административен съд - Плевен, с което е отхвърлена жалбата му срещу заповед № РД-18-71/6.06.2008 на изпълнителния директор на Агенция по геодезия, картография и кадастър, за одобряване на кадастралната карта и кадастралните регистри за землището на гр. Плевен - централна част, в частта за поземлен имот с идентификатор 56722.661.66 в кв. 10 по плана на града. Оплакванията в касационната жалба са неправилност на решението, поради допуснати нарушения на материалния закон и на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответниците - изпълнителният директор на Агенцията по геодезия, картография и кадастър, община Плевен, Албена Миронова Великова, Ерол Наабиев Дълбойски и Слави Миронов Ангелов, и тримата от град Плевен не са взели становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, състав на пето отделение, като прецени законосъобразността на оспорения административен акт, както с оглед на заявените с жалбата основания, така и служебно, в изпълнение на разпоредбата на чл. 218 от Административнопроцесуалния кодекс, предвид събраните по делото доказателства, приема за установено следното: С обжалваното решение Административен съд - Плевен е отхвърлил жалбата на Марио Петров Начев срещу заповед № РД-18-71/6.06.2008 г. на Изпълнителния директор на АГКК гр. София, с която е одобрена кадастралната карта и кадастралните регистри за част от землището на гр. Плевен - Централна градска част, ж. к. "Кайлъка", ж. к. "Мара Денчева", IХ квартал, ж. к. "Юнско въстание", жилищна група Шипка, жилищна група Воден, База за техническо развитие /БТР - Промишлена зона/ и територията извън строителните граници на Плевен. По делото е установено, че жалбоподателя Нечев се е легитимирал с нотариален акт № 88/2000 г. като собственик на недвижим имот, представляващ дворно място в гр. Плевен, ул. "Генерал Тошев" № 14, с площ от 275 кв. м, съставляващо имот пл. номер 4002 в кв. 10 по плана на града, заедно с постройките в него. Със заповед № РД-16-11/30.03.2005 г., на основание чл. 35, ал. 1 и 2 от ЗКИР изпълнителният директор на АК е открил производство по създаване на кадастрална карти и кадастрални регистри за землището на град Плевен. В ДВ, бр. 73/2007 г. е публикувано съобщение за изготвените кадастрален план и кадастрална карта на града, като жалбоподателят Нечев е подал възражение на 20.09.2007 г. с оплакване, че по отношение на собствения му имот е нанесена погрешно западната граница и контур на сграда № 2. С решението на комисията по чл. 47 от ЗКИР, която се произнася по възражението срещу кадастралната карта, е отхвърлена жалбата с мотиви, че западната граница на имота е отразена съгласно действащите кадастрален и регулационен план и е разпоредено границите на процесния имот да бъдат нанесени съобразно регулационния план от 2003 г., като бъде вписан собственика съгласно документите за собственост. По делото е приета съдебно-техническата експертиза, съгласно заключението на която площта на имот - УПИ-II-4002 в кв. 10, собственост на жалбоподателя по действащия регулационен и кадастрален план от 2003 г. е с площ от 275 кв. м, площта на съответстващия му по кадастралната карта имот № 56722.661.66 е 282 кв. м, т. е. по-голяма от тази по документите за собственост. Границите на имота по кадастралната карта са определени чрез геодезически измервания и са съобразени с границите на същия по регулационния план. Дворищно-регулационната линия, ограничаваща УПИ II-4022 и УПИ II-4001 от западната им страна е права линия и следва да се приложи като такава. Като е обсъдил доказателствата по делото и приетата експертиза, АС е изложил мотиви за законосъобразност на административния акт в оспорената му част, като издаден от компетентен орган и при спазване на административнопроизводствените правила и материалноправни разпоредби. Касационната инстанция намира така постановеното решение за правилно. При определянето на кадастралните граници на процесния имот административният орган съдът се позовал на разпоредбата на чл. 43, ал. 1, т. 5, б. "г" от ЗКИР, като е приел, че оспореният кадастрален план и кадастрална карта в частта му досежно имота на жалбоподателя е съобразен с действащата регулация и измерената на място разлика от 25 см не следва да се приема като основание за отмяна. Законосъобразни са изводите в обжалваното решение за липса на допуснато нарушение на чл. 14 от Наредба № 3 от 28.04.2005 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри, въвеждаща приоритетно подреждане на критерии за определяне на границите на имотите. Посочената разпоредба в т. 1 поставя на първо място в приоритетното изброяване означеното по реда на чл. 36, т. 1 и чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗКИР местоположение на границите върху терена. Съгласно разпоредбата на чл. 14, ал. 1, т. 2 от наредбата границите на поземлените имоти се установяват приоритетно от съществуващите на място материализирани граници, които не са обозначени по реда на т. 1. В случая по отношение на жалбоподателя не е налице цитираната хипотеза, както той поддържа в жалбата си, тъй като действително в близо до западната граница на имота му е построен гараж, но съгласно експертизата на вещото лице при измерване на място разстоянието от този гараж до ръба на жилищната сграда в имот УПИ IV-4001, находяща се на границата на двата имота е 22 - 23 см. Границата не е материализирана на място, като основите са затрупани от съборени сгради в съседните на запад имоти. Само изпълнените от собственика на място граници на имота, които съответстват на действителните му права по документите му за собственост се ползват с приоритета, предвиден в нормата на т. 2 на чл. 14 от Наредба № 3 от 2005 г. При тези доказателства по делото, изводите на първоинстанционния съд, че отразената в кадастралната карта граница на имота на жалбоподателя е съобразена с действащата регулация, са обосновани и законосъобразни. Предвид на изложеното, касационният състав намира за неоснователни доводите в жалбата, а оспореното решение за обосновано, постановено при спазване разпоредбите на материалния закон и при липса на съществени нарушения на съдопроизводствените правила, поради което следва да бъде оставено в сила. Разноски от ответниците не са претендирани, поради което такива не следва да бъдат присъдени. Воден от горното, Върховният административен съд, пето отделение, на основание чл. 221, ал. 2 от Административнопроцесуалния кодекс.