Решение № 6806 от 18.06.2026 г. на ВАС по адм. д. № 3775/2026 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от АПК, образувано по касационна жалба на Л. Й. Л., чрез адв. Тодорова, срещу решение № 180 от 03.02.2026 г., постановено по адм. дело № 254/2025 г. по описа на Административен съд - Ямбол, с което е отхвърлено оспорването й на заповед №ТУ/04-00021 от 28.05.2025 г. на заместник-кмета на Община Ямбол. С доводи за неправилност на съдебния акт поради нарушение на материалния закон и на съдопроизводствените правила, се претендира отмяна на решението със законните последици. Ответникът заместник-кмет на Община Ямбол, чрез юрк. Караиванова, в писмен отговор по жалбата, излага доводи за нейната неоснователност и моли за оставяне в сила на решението като законосъобразно, обосновано и правилно. Претендира юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за законосъобразност на обжалваното решение и неоснователност на касационните оплаквания и предлага да се потвърди решението изцяло. Върховният административен съд, второ отделение приема, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна и е процесуално допустима. След извършена проверка на правилността на обжалваното решение, настоящият състав счита, че касационната жалба е неоснователна. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на настоящия касатор срещу заповед №ТУ/04-00021 от 28.05.2025 г на заместник-кмета на Община Ямбол, с която на основание чл. 225а, ал. 1 във вр. с чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ е разпоредено премахването на незаконен строеж обект №4 – пристройка – в сервитута на ВЕЛ 110kV – "Младово" – собственост на „ЕСО“ ЕАД, разположена в ПИ с идентификатор 87374.572.106 по КК на гр.Ямбол, от запад на сграда с идентификатор 87374.572.106.1 по КК на гр.Ямбол, на един етаж, свързана с двуетажната сграда, с размери 3,90 /3,20 м., височина в най-ниската част 2,20 м., в най-високата - 3,20 м., изпълнена от циментови блокчета, със стоманобетонов скелет, едноскатен покрив – дървена конструкция, покрита с керемиди и поставени отводнителни съоръжения (улуци и водосточни тръби), от запад и юг е поставена PVC дограма (врата и прозорци),изградена без одобрен инвестиционен проект и издадено разрешение за строеж. В хода на производството е установено, че процесната заповед е издадена от компетентния орган, при спазване на материалните и процесуални изисквания. Обоснован е извода, че строежът, предмет на оспорената заповед е надлежно индивидуализиран и съответства на описанието в констативния акт, представлява пристройка към съществуваща сграда и е строеж от пета категория по чл. 137, ал. 1, т. 5 ЗУТ, извършен без изискващите се строителни книжа по чл. 142, ал. 1 и чл. 148, ал. 1 ЗУТ, поради което е незаконен по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ. Прието е, че предвид времето на изграждане / след одобряване на КККР със заповед №Рд-18-39/30.08.2005 г./, процесната пристройка към съществуващата сграда с идентификатор 87374.572.106.1 не попада в режим на търпимост нито в хипотезите по ал.1, ал.2, ал.2 на § 16 ПР на ЗУТ, нито в тази по § 127 ал. 1 ПЗР на ЗИД на ЗУТ. Така постановеното решение е законосъобразно и обосновано, като мотивите му се споделят изцяло от настоящата инстанция по реда на чл. 221, ал. 2, предл.второ от АПК. Констатациите на извършилите проверката технически органи, залегнали в Констативен акт №16/30.04.2025 г. не са оборени в съдебното производство. Законосъобразен е изводът на съда за наличие на материалноправното основание по чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ. С оспорената заповед се разпорежда премахване на обект № 4 – пристройка на един етаж, свързана с двуетажна сграда, а от доказателствата към административната преписка се установяват вида и конструкцията на същата, характеризиращи я като строеж по § 5, т. 38 ДР на ЗУТ, от пета категория съгласно чл. 137, ал. 1, т. 5, б. „в“ ЗУТ, а адресат на задължението за премахване е собственикът на имота, в който е разположен процесния строеж, т.е. възложителят на основание чл. 161 ЗУТ. В тази връзка е без значение твърдяното от жалбоподателката обстоятелството, че не е извършител на строежа, а наведените в този смисъл доводи са неоснователни. Изложеното сочи на безспорно установен незаконен строеж, подлежащ на премахване по чл. 223, ал. 1, т. 8 от ЗУТ, тъй като не е налице някоя от изключителните хипотези за търпимост на строежа по § 16, ал. 1, ал. 2, ал. 3 от ПР на ЗУТ и §127, ал.1 от ПЗР на ЗУТ с оглед времевия период на изграждането му - крайният момент на изграждане на евентуален търпим строеж е „до 31.03.2001 г.“ по смисъла на ал. 1, §127. Процесната пристройка не попада сред изключенията, предвидени в разпоредбата на чл. 151, ал. 1 ЗУТ, видно от събраните по делото доказателства, а приложеното по делото строително разрешение № 119/15.10.1991 г. е за изграждане на сезонна постройка, която е обект, различен от наредения за премахване с оспорената заповед. Издаденият документ е във връзка със строителството на вилната сграда в имота - сградата с идентификатор 87374.572.106.1 по КК на гр. Ямбол, която е със застроена площ, съответстваща на посочената в строителното разрешение. Статута на основната сграда няма връзка със законността, респ.незаконността, на процесната пристройка, за която се изискват отделни строителни книжа и то по действащия към момента на изграждането ѝ правен режим по ЗУТ. При тези факти съдът обосновано приема, че описаният в заповедта строеж е незаконен на основанието по чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ и подлежи на премахване. Процесуално обосновано, административният съд не е конституирал ЕСО ЕАД, като заинтересована страна по делото, съблюдавайки постоянната практика на Върховния административен съд, която приема, че в производството по оспорване на заповед по чл. 225а, ал. 1 ЗУТ, страни са само издателя на заповедта и нейния адресат, в случая: заместник-кмета на Община Ямбол и Л. Й. Л.. С оглед на изложеното, съдът намира, че не са налице сочените отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, поради което обжалваното решение следва да бъде потвърдено изцяло, а касационната жалба - оставена без уважение, като неоснователна. Предвид изхода на спора и надлежно и своевремено заявената претенцията за разноски от ответника, касаторът дължи разноските за настоящата инстанция, съставляващи юрисконсултско възнаграждение в минимален размер от 102, 26 евро, определен по реда чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,