Решение № 3631 от 18.03.2009 г. на ВАС по адм. д. № 14777/2008 г.

Решение № 3631 от 18.03.2009 г. на ВАС по адм. д. № 14777/2008 г., II о., докладчик съдията Севдалина Червенкова Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Искра Георгиева Тачева, гр. Петрич и е против Решение № 636/23.07.2008 г., постановено по адм. д. № 855 по описа за 2007 г. на Административен съд Благоевград. С доводи за неправилност и незоконосъобразност се иска неговата отмяна. В срока по чл. 232 АПК ответниците не са депозирали възражения. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на жалбата, и отмяна на решението. Върховният административен съд, Второ отделение, в настоящия състав, намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, но разгледана по същество - неоснователна по следните съображения. Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от Искра Тачева срещу Заповед № I-С-282 от 20.06.2007 г. на Кмета на Община Петрич, с която е одобрено попълване на кадастралния план на гр. Петрич в кв. 1 с част от възстановения на жалбоподателката имот № 70 - с площ от 1213 кв. м. и означена като нов имот № 4877 и отказано попълване с останалата част от възстановения имот № 70 - с площ от 87 кв. м., означена като имот № 4876. Съдът е приел, че жалбата, в частта й досежно попълването, касателно имот № 4877 е недопустима и е прекратил производството в тази част, а в останалата част на жалбата - досежно имот № 4876 е отхвърлил жалбата като неоснователна. Решението е правилно, обосновано и законосъобразно. Производството пред решаващият съд е по реда на чл. 53, ал. 2 ЗКИР вр. § 4, ал. 1 т. 2 ПЗР ЗКИР. Видно от представеното съдебно решение № 352/06 г. е, че на наследниците на Туфа Михов, една от които е жалбоподателката, са възстановени 1300 кв. м., отразени като имот пл. № 70 в кв. 1. Постановеният от кмета административен акт в частта за нанасяне на 1213 кв. м. е с позитивен характер за Тачева, административното производство е стартирало по нейна инициатива и верен е изводът на решаващия съд, че в тази част за жалбоподателката не съществува правен интерес от обжалването. Диспозитива на решението, имаща характер на определение следва да бъде потвърден като законосъобразен и на осн. чл. 221, ал. 2 вр. чл. 236 и чл. 159 т. 4 АПК. По отношение на отхвърлителния диспозитив на решението. Процесната заповед е издадена на основание § 4, ал. 1, т. 2 ПЗР на ЗКИР във връзка с § 5 от Наредба № 3 от 28.04.2005 г., т. е. процедурата по нанасяне в кадастъра следва да е съобразена с изискванията на чл. 53, ал. 3, във връзка с ал. 1 ЗКИР, съгласно които одобрените кадастрални карти и регистри могат да се изменят, когато съдържат непълноти или грешки, които се установяват на самото място с акт, който се подписва от съставителя, заявителя и пряко заинтересуваните собственици. Съгласно чл. 53, ал. 2 ЗКИР, когато непълнотите и грешките са свързани със спор за материално право, те се отстраняват след решаването му по съдебен ред, т. е. по общия исков ред за установяване на грешките или непълнотите. Безспорно е обстоятелството, че с исканото ново нанасяне на имота се засяга имот на заинтересуваните страни, които не са подписали констативния акт и това е индиция за спор за материално право и съставлява пречка за изменение на кадастъра. С оглед на това, обосновано и законосъобразно е прието, че е налице пречка за издаването на исканата заповед касателно спорната част от имота и правилно административният орган е отказал попълване за процесните 87 кв. м. Останалите доводи настоящият съд намира за ирелевантни към спора и не следва да ги обсъжда. Не са налице отменителните основания на чл. 209 АПК, поради което и на осн. чл. 221, ал. 2 АПК решението следва да се остави в сила. Водим от изложените съображения Върховният административен съд, Второ отделение, в настоящия състав