Решение № 746 от 20.01.2011 г. на ВКС по гр. д. № 119/2010 г.

Решение № 746 от 20.01.2011 г. на ВКС по гр. д. № 119/2010 г., III г. о., ГК, докладчик председателят Таня Митова Производството е по чл. 290 ГПК. Касационна жалба е постъпила от [фирма],[населено място], срещу решение от 21.05.2009 година по гр. д. № 211/2008 година на Софийски градски съд в частта, с която отменено решение от 15.11.2005 г. по гр. д. № 966/2005 г. на Софийския районен съд, 73 състав и вместо него е постановено друго, като е уважен иск на Д. П. Н. от София срещу касатора за заплащане на обезщетение поради оставане без работа поради незаконно уволнение в размер на 2378, 70 лева. Жалба е подадена срещу същото решение и в частта, с която е оставено в сила първоинстанционното решение, като е отменено уволнението на Д. П. Н. от София, извършено на основание чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ и служителката е възстановена на заеманата преди уволнението длъжност "стоковед" - искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1-3 КТ. Развити са доводи за неправилност на решението поради допуснати нарушения на материалния закон и необоснованост - касационни основания за отмяна по чл. 281, т. 3 ГПК. Ответницата Д. П. Н. от София не е заявила становище. Жалбата е постъпила в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима - подадена е от легитимирано лице срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт и е с обжалваем интерес над 1000 лева. По допускането на касационното обжалване Върховният касационен съд се произнесъл с определение № 660 от 25.06.2010 г. и е допуснал обжалването на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 и 2 и ГПК по материалноправния въпрос за законността на уволнението, извършено на основание чл. 328, ал. 1, т. 6, предл. 2 КТ, при фактически твърдения за липса на компютърна грамостност М. Е. на ниво 70%. Поставен е и въпросът за законността на уволнението при положение, че има несъответствие между фактическото и правно основание за уволнението /328, ал. 1, т. 6 и чл. 328, ал. 1, т. 11 КТ/ и за съотношението между тях. Представени са съдебни решения на състави на ВКС по отменения процесуален ред - чл. 218а ГПК, в които по близки казуси е дадено различно разрешение на спорните въпроси, както и решение № 208/23.03.2010 г. по гр. д. № 650/2009 г. на ВКС, Трето г. о., постановено по реда на чл. 290 ГПК. В отговор на поставените въпроси следва да се посочи, че липсата на компютърна грамотност, независимо от конкретните й параметри, когато не се включва в образователните или квалификационни изисквания за заемане на длъжността, съставлява основание за прекратяване на трудовия договор по чл. 328, ал. 1, т. 11 КТ - промяна на изискванията за заемане на длъжността, на които работникът или служителят не отговаря. При наличие на противоречие между текстовата част на заповедта за уволнение и нейното цифрово изражение от значение за правната квалификация на уволнението е съдържателната /текстовата част/ от заповедта. Въз основа на нея съдът ще прецени законността на уволнението. Правилно въззивният съд е приел, че основанието за прекратяване на трудовото правоотношение е по чл. 328, ал. 1, т. 11 КТ, но неправилно е посочил, че несъответствието между изложените обстоятелства в акта за уволнение и използваното основание за уволнението /чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ/, имат за последица незаконността му. Тъкмо обратно - задължение на съда е да определи действителното основание за уволнение въз основа на мотивационната част от акта на работодателя, а след това да извърши и проверка за наличието на елементите от състава на приложимата правна норма. Решението е неправилно. От данните по делото е установено, че е осъществен фактическия състав на чл. 328, ал. 1, т. 11 КТ. Със заповед на работодателя е въведено изискване за владеене на програмния продукт М. Е. на ниво 70% по посочена сертификационна система за оценяване /програма МОС/. Резултатът и оценките на ищцата на проведения изпит са били незадоволителни и това е наложило уволнението й, тъй като занапред е било невъзможно да осъществява задълженията си на стоковед при работа с тази програма. В този смисъл са всички постановени решения от ВКС по казуси, развили се между касатора [фирма] и уволнени негови служители на същото фактическо основание - незадоволителни оценки за работа на счетоводители и стоковеди по работата с програмния продукт М. Е. на ниво 70%. В този смисъл е и задължителната практика на ВКС по посоченото по-горе дело, която настоящия съдебен състав споделя изцяло. Изложеното налага касиране на неправилното решение поради допуснати нарушения на материалния закон и необоснованост и постановяване на друго по съществото на правния спор, с което исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1-3 КТ следва да се отхвърлят като неоснователни. Ищцата дължи на [фирма], София, разноските за адвокатско възнаграждение на основание чл. 359 КТ във вр. с чл. 78, ал. 1 и 3 ГПК. По изложените съображения и в съответствие с правомощията си по чл. 293, ал. 1 и 2 ГПК Върховният касационен съд - състав на III г. о.