Решение № 671 от 20.01.2015 г. на ВАС по адм. д. № 7412/2014 г.

Решение № 671 от 20.01.2015 г. на ВАС по адм. д. № 7412/2014 г., VII о., докладчик съдията Иван Раденков Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Мария Димитрова Стоянова от гр. Рила, обл. Кюстендил, против решение № 38/21.02.2014 г., постановено по адм. дело № 384/2013 г. по описа на Административен съд Кюстендил, в частта, в която е отхвърлена жалбата й срещу Акт за установяване на задължения по декларация № А000011/17.10.2013 г., издаден от Боряна Михайлова Янева - старши специалист "Местни данъци и такси" при Община Рила, за разликата до 91.82 лв. главница и за разликата до 35.94 лв. лихва за забава. Изложени са съображения за неправилност на съдебния акт в оспорената му част поради допуснати нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяната му и постановяването на друго, с което оспореният акт бъде отменен изцяло. Ответникът - Началник-отдел "Местни данъци и такси" при Община Рила, чрез процесуалния си представител, оспорва касационната жалба като неоснователна. Представителят на Върховната административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. След като прецени доказателствата по делото, във връзка с доводите и съображенията на страните, Върховният административен съд, седмо отделение, приема следното: Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, с оглед на което е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение Административен съд Кюстендил е отхвърлил жалбата на Мария Димитрова Стоянова против Акт за установяване на задължения по декларация № А000011/17.10.2013 г., издаден от Боряна Михайлова Янева - старши специалист "Местни данъци и такси" при Община Рила, в частта, за разликата до 91.82 лв. главница и за разликата до 35.94 лв. лихва за забава. В останалата част е отменил акта като незаконосъобразен. За да постанови този резултат, съдът е приел, че не е налице продажба на моторното превозно средство, не е извършено валидно прекратяване на регистрацията на автомобила, поради което жалбоподателката дължи данък. Решението е правилно. Съдът е приел, че жалбоподателката е задължено лице по смисъла на чл. 53 от ЗМДТ и за периода 1.08.2008 г. - 20.05.2013 г. дължи данък върху превозните средства. Твърдението на Мария Стоянова, че е прехвърлила собствеността на лекия автомобил, не се подкрепя от доказателствата по делото. Съгласно чл. 144 от ЗДвП собствеността се прехвърля с писмен договор и новият собственик става задължено лице по смисъла на чл. 53 от ЗМДТ. Неоснователно е възражението на касаторката, че няма данъчни задължения поради прекратена регистрация, считано от 1.10.2006 г. За времето от 2007 г. до 2009 г. се прилага нормата на чл. 58, ал. 4 от ЗМДТ, в редакцията ДВ, бр. 205/2006 г. в сила от 1.01.2007 г., според която данък не се събира, ако не се ползва превозното средство при условие, че до края на предходната година собственикът е върнал свидетелството за регистрация и е представил удостоверение за разкомплектоване. Тази норма има действие напред във времето и жалбоподателката не е представила доказателства, че е върнала талона за регистрация на автомобила и удостоверение за разкомплектоване. Валидно прекратяване на регистрацията е извършено едва на 20.05.2013 г. и съдът е взел това обстоятелство и го е обсъдил по делото. Правилно съдът е потвърдил определения данък върху превозните средства и възраженията на жалбоподателката са неоснователни. С оглед на този извод и по изложените съображения Върховният административен съд намира, че не са налице изложените в касационната жалба отменителни основания. Обжалваното решение на Административен съд Кюстендил съответства на материалния закон и следва да бъде оставено в сила. Разноски по делото не следва да бъдат присъждани, тъй като такива не са претендирани. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение