Решение № 12745 от 15.10.2020 г. на ВАС по адм. д. № 9175/2019 г.

Решение № 12745 от 15.10.2020 г. на ВАС по адм. д. № 9175/2019 г., II о., докладчик председателят Таня Радкова Производството е по чл. 208 и следващите АПК. Образувано е по касационна жалба на "Авенир 777" ЕООД, гр. Сливен чрез управляващия и представляващия дружеството рещу решение № 80/22.05.2019 г. по адм. д. № 337/2018 г. на Административен съд Сливен. Счита обжалваното решение за неправилно като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон и необосновано. Претендира от съда отмяната му. Ответниците по касационната жалба- кметът на община Сливен, община Сливен и "Строй груп Илиеви" ООД чрез своите пълномощници намират касационната жалба за неоснователна. Ответникът А. Демирев намира касационната жалба за основателна. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. За да се произнесе по съществото на касационната жалба, разгледана съгласно чл. 218, ал. 1 АПК с оглед наведените основания за отмяна, настоящата инстанция взе предвид: Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалби от "Авенир 777" ЕООД и А. Демирев срещу заповед №РД 15 -2673/24.10.2018 г. на кмета на община Сливен, с която на основание чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ и чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ им наредено да бъде премахнат незаконен строеж "Масивна ограда", изграден на север върху ПИ с идентификатор 67338.537.130 и на изток върху ПИ с идентификатор 67338.537.201. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата. За да постанови този резултат, решаващият съд е развил следните доводи: Обжалваният административен акт е издаден от компетентен административен орган, в кръга на неговите правомощия, въз основа на законосъобразни, предшестващи издаването му действия, в съответната писмена форма и съдържа необходимите реквизити. Спазени са административнопроизводствените правила при издаването на заповедта. Процесната ограда не попада в обхвата на изключенията по чл. 151, ал. 1, т. 11 ЗУТ доколкото същата е изцяло плътна и с височина съответно в източна посока от 1, 30 м. до 1, 70 м. и в северна посока – от 1, 80 м. до 2, 80 м. При тези данни и безспорно установеното, че строежът е изграден с конкретни технически характеристики, за реализацията на каквито законът поставя изискване за издаване на разрешение за строеж като условие за законност, ирелевантно се явява обстоятелството дали процесната ограда е изградена в собствения на оспорващите поземлен имот или навлиза в съседни имоти. Обемите, в които е построена са извън изключенията по чл. 151, ал. 1, т. 11 от ЗУТ и нейното изграждане без разрешение за строеж е извършено при неспазване на законовите изисквания, както правилно е приел административният орган. От сателитно изображение от Гугъл Стрийт Вю от м. март 2012 г. се установява, че към този момент процесната ограда не е била изградена, а и в плана от 2001 г. не е заснета на мястото, където е към датата на издаване на заповедта и второ, дори да се приеме твърдението на оспорващия, че е строена през 1995 г., оградата на отговаря на нормативните изисквания за търпимост на строеж. Първо, по делото не се твърди, а и не се доказва, че процесният строеж е деклариран пред компетентните общински органи в посочения срок – до 31 декември 1998 г. и второ, необоснован е доводът на жалбоподателите, че същият строеж е бил допустим по правилата и нормативите, действали по време на неговото извършване. Съгласно чл. 225, ал. 1, т. 7 ППЗТСУ не се изисква одобрен архитектурен проект за издаване на разрешение за строеж на огради с височина 2, 2 м, в настощия случай височината на оградата е от 2, 35 м до 3. 0 м. Строежът не е търпим и на основание пар. 127, ал. 1 ПЗРЗИДЗУТ, тъй като надхвърля допустимата височина. Така постановеното решение е обосновано. В този аспект съдът е обсъдил всички доказателства по делото в тяхната съвкупност и съотносимост. Приетите за установени фактически констатации се подкрепят от доказателствата по делото. Такава е и фактическата констатация, че в случая е налице масивна Г-образна ограда – бетоново тухлен зид с ивични основи с дължина на север 19, 00 м., на изток 32, 00 м. и средна височина 2, 80 м., строежът е шеста категория, съгласно чл. 137, ал. 1, т. 6 от ЗУТ, извършен без издадено разрешение за строеж и протокол за строителна линия. Видно от комбинираната скица, процесната масивна ограда изцяло излиза от границите на ПИ с идент. 67338.537.200, като на север е изградена върху имот с идент. 67338.537.130, навлизаща на разстояние 1, 66 – 1, 81 кв. м. (в западната и източната части), а на изток оградата навлиза на разстояние 0, 86 кв. м. – 1, 55 кв. м. в ПИ с идент. 67338.537.201(сега – 207). Спрямо установените релевантни съдът правилно е приложил материалния закон. В случая за изградената масивна ограда не е налично разрешение за строеж, което сочи на незаконен строеж по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ. Тази му характеристика е основание за административния орган да издаде заповед със съдържание като оспорената, годна да предизвика правната последица премахване. Тази последица може да бъде преодоляна само ако спрямо незаконния строеж са налице предпоставките за търпимост на същия. В случая законосъобразно решаващият съд е приел, че не са налице условията на пар. 16 ПЗРЗУТ и на пар. 127, ал. 1 ПЗРЗИДЗУТ за търпимост на незаконния строеж. На първо място, съгласно заключението на вещите лица от комплексната СТЕ, видно от приложен снимков материал, представляващ сателитно изображение и изглед от Гугъл Стрийт Вю, към месец март 2012 г. процесната масивна ограда не е била построена, а на място е имало нетрайна ограда с ламаринени пана. Процесната ограда не е заснета в плана от 2001 г., което сочи, че оградата е построена най-рано през 2012 г., в какъвто смисъл са и показанията на свидетеля Колев, съсед на имота. Крайният срок за търпимост на незаконен строеж е същият да е изграден до 31.03.2001 г., който срок в конкретния случай не е спазен. Съответен на материалния закон е и изводът на съда, че оградата, дори да бе построена през 1995 г., каквито са твърденията на оспорващите, то тя не е търпима по смисъла на пар. 16, ал. 2 и 3 ПЗРЗУТ, тъй като незаконният строеж не е деклариран, а и допустимата височина съгласно чл. 225, ал. 1, т. 7 ППЗТСУ /отм./ е 2, 2 м, а в случая височината на построената ограда е по-голяма. Не е търпи строежът и съгласно пар. 127, ал. 1 ПЗРЗИДЗУТ, тъй като според чл. 147, ал. 1, т. 7 ЗУТ плътната част на оградата следва да е от 0, 60 м до 2, 2 м височина, което условие не е налице в конкретния случай. На последно място оградата навлиза в съседните имоти от север и изток. Поради това, като е отрекъл търпимостта на незаконно изградения строеж, съдът правилно е приложил относимите материалноправни норми. Предвид изложеното, като е приел обжалвания административен акт за валиден и законосъобразен, съдът е постановил решение в съответствие с материалния закон. При постановяване на обжалваното решение съдът не е допуснал съществено нарушение на процесуални норми. В този аспект неправилно се твърди в касационната жалба, че решението на съда не е мотивирано, тъй като не става ясно как дружеството "Авенир 777" ЕООД е участвало в изграждането на строежа. В случая не е нужно нито административният орган, нито съдът да посочва каква част от незаконния строеж е извършен от дружеството. То е адресат на заповедта като съсобственик на имота, в който е изграден незаконният строеж, тъй като съгласно пар. 3, ал. 1 от ДР на Наредба 13/2001 г. за принудителното премахване на незаконни строежи или части от тях "адресати на заповедта" са физически или юридически лица, които могат да бъдат собственикът на терена, лице с ограничено вещно право или извършителят на незаконния строеж. По изтъкнатите съображения спрямо обжалваното решение не са налице твърдяните в касационната жалба основания за отмяна и решението като материално, процесуално законосъобразно и обосновано следва да се остави в сила. С оглед изхода на спора пред касационната инстанция на ответника по касационната жалба "Строй груп Илиеви" ООД следва да се присъдят направените и своевременно претендирани разноски в размер на 600 /шестстотин/ лв., представляващи възнаграждение за един адвокат съобразно представени договор за правна помощ и списък на разноските. Воден от горното, Върховният административен съд, второ отделение,