Решение № 11372 от 10.11.2021 г. на ВАС по адм. д. № 13720/2020 г.

Производството по делото е образувано по реда на чл. 208 и сл. АПК по три касационни жалби, подадени от : 1. заместник кмета по строителството и сигурността на Община Благоевград,, чрез юрк. Янева; 2. "Стройинвестконсулт 2013" ЕООД, със седалище и адрес на управление гр. София, чрез адв. Апостолов и 3. "Аромати - 1" ЕООД, със седалище и адрес на управление гр. Сандански, чрез адв. Хаджиева против решение 1314/17.08.2020 г., постановено по адм. дело 204/2020 г. по описа на Административен съд - Благоевград, в частта, с която е обявена за нищожна заповед 1042/13.07.2016 г. на заместник кмета по строителството и сигурността на Община Благоевград. Излагат се оплаквания за неправилно прилагане на материалния закон и необоснованост. Претендира се отмяна на решението със законните последици. Ответниците прокурор при Окръжна прокуратура Благоевград и "Ник Пропъртис" ЕООД не ангажират становище по касационните жалби. Ответникът Община Благоевград, чрез юрк. Спасова не оспорва основателността на касационните жалби и моли за отмяна на обжалваното решение като незаконосъобразно. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационните жалби и предлага да се отмени решението в обжалваната му част и се отхвърли протеста за прогласяване нищожност на заповед 1042/13.07.2016 г. на заместник кмета по строителството и сигурността на Община Благоевград. Върховният административен съд, второ отделение приема касационните жалби, като подадени в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежни страни, за процесуално допустими, а след като обсъди доказателствата по делото във връзка с касационните оплаквания и провери правилността на решението, намира същите за основателни. С решението в обжалваната му пред настоящата инстанция част по протест на прокурор в Окръжна прокуратура Благоевград е обявена за нищожна заповед 1042/13.07.2016 г. на заместник кмета по строителството и сигурността на Община Благоевград, с която по реда на чл.134,ал.2,т.4 ЗУТ е одобрено изменение на ПУП - ПР за УПИ І-762 в кв. 31 по плана на ІІІ-ти микрорайон на Благоевград с образуване на нови УПИ УПИ І за имот с идентификатор 04279.610.276 и УПИ ІІ за имоти с идентификатори 04279.610.354 , 04279.610.276 и 04279.611.191 по КК на Благоевград. Прието е, че заповедта е издадена в производство по чл. 134 ЗУТ, образувано служебно по заявление на главния архитект на Община Благоевград за привеждане на плана за регулация в съответствие с плана за застрояване за УПИ І, отреден за имот пл. 762 по контура на изградената в имота сграда стара автогара, за който по ЗРП, одобрен със заповед 890/10.11.1997 г. са били предвидени две постройки , които са надлежно реализирани. Решението е подробно мотивирано от фактическа страна, а от правна е прието, че заповедта е издадена от компетентния орган ,който е с надлежно делегирани правомощия по вписаната изрично заповед 149/08.02.2016 г. на кмета на Община Благоевград. Не са констатирани пороци във формата на заповедта по чл.59, ал.2 АПК, а възраженията за неспазена процедура са възприети като неоснователни, тъй като дори и да са налице биха обосновали незаконосъобразност на заповедта, която е извън предмета на производството. Изложени са мотиви за възможните хипотези на нищожност на административните актове и е изведен решаващият правен извод за несъответност на визираното в заповедта правно основание по т.4, ал.2, чл.134 ЗУТ , което е определено като съществен порок на заповедта, сочещ на нетърпимост на разпоредените с нея правни последици. Прието е, че оспорената заповед е фактически обоснована, включително със становище на ОЕСУТ/решение 2/05.07.2016 г./ с необходимостта от привеждане на плана за регулация в съответствие с плана за застрояване на УПИ І-762, които фактически съображения не съответстват на посоченото в заповедта правно основание за одобряване на изменение на ПУП по чл. 134, ал. 2, т. 4 ЗУТ, тъй като не е налице явна фактическа грешка, която да има значение за предвижданията на плана. Изложени са мотиви за същността на понятието явна фактическа грешка и е прието, че несъответствието на ПУП ПР за УПИ І със застроителния план не съставлява явна фактическа грешка, поради което визираното основание за изменение на плана по чл. 134, ал. 2, т. 4 ЗУТ се явява несъответно за одобреното изменение на ПУП. Разгледани са и конкретните параметри на изменението на ПУП - ПР с описание на квадратурата на новообразуваните УПИ във връзка с квадратурата на изградените сгради и придадените площи от имоти - публична общинска собственост към нов УПИ ІІ във връзка с изискванията на чл. 15, ал. 3 и 5 ЗУТ и предвижданията на ЗРП, одобрено със заповед 890/10.11.1997 г. В заключение е прието, че е налице пълна липса на предпоставките по чл. 134, ал. 2, т. 4 ЗУТ, което съставлява липса на законово основание за издаването на заповед и обуславя нейната нищожност. Решението е постановено при напълно изяснена фактическа обстановка, но неправилно приложение на материалния закон. Правните изводи, заложени в обжалваното решение както по отношение наличието на делегация за издаване на заповедта, така и по отношение наличието на съществен порок по чл. 134, ал. 2, т. 4 ЗУТ, сочещ на нищожност , са необосновани. Безспорно установеният в съдебната практика порок, водещ до нищожност на административният акт е липсата на компетентност на органа, който го е издал. Видно от приложената по преписката процесна заповед 1042/13.07.2016 г., същата е издадена и подписана от заместник кмета по строителството и сигурността на Община Благоевград, с изрично вписване под подписа на оправомощен със заповед 149/08.02.2016 г. на кмета на Община Благоевград. Тази заповед не е представена по делото и не е изискана от административният съд. Въпреки това в решението е прието, че самият факт, че съществува такава заповед и е изрично посочена под подписа, е достатъчен за да се приеме, че издателя / заместник кмета по строителството и сигурността на Община Благоевград/ е с надлежно делегирани функции за упражняване на правомощията по чл. 139, ал. 2 във връзка с чл. 136, ал. 1 ЗУТ и § 1, ал. 3 от ДР на ЗУТ. Този извод се явява необоснован и постановен при съществено процесуално нарушение по чл.9 и чл.170, ал.3 от АПК. Видно обаче от представените в настоящата инстанция писмени доказателства, липсата на фактически установявания досежно компетентността на издателя на процесната заповед е преодоляна с представяне на заповед 149/08.02.2016 г. на кмета на Община Благоевград. В т.3 от заповедта изрично са делегирани от кмета на общината правомощията по чл.135, ал.3 и ал.5 и чл.134, ал.1 и ал.2 във връзка с чл.136 ЗУТ на инж.Я. Янков - заместник кмет по строителството и сигурността на Община Благоевград, който е подписал заповедта. Следователно като краен резултат, изводът на административния съд, че процесната заповед е издадена от компетентният орган при надлежна делегация на правомощия от кмета на общината се явява правилен. Незаконосъобразни са изложените мотиви в решението по отношение на наличието на толкова съществен порок от материална страна, водещ до нищожност на процесната заповед, тъй като противоречието на фактическите основания за издаване на административния акт с визираното в него правно основание / чл. 134, ал. 2, т. 4 ЗУТ/ мотивират неговата незаконосъобразност, а не нищожност. Разпоредените правни последици с процесната заповед не се явяват нетърпими от гледна точка на правния ред, тъй като в чл.134,ал.1 и ал.2 ЗУТ са разписани редица основания за изменение на ПУП, които са самостоятелни ,а е възможно и прилагането им при условията на кумулативност. Основното разграничение на недействителните актове на администрацията на нищожни и унищожаеми, утвърдено от постоянната съдебна практика, е в зависимост от степента и качеството на порока, от който е засегнат акта. Нищожни са тези административни актове, които, поради радикални, основни и тежки недостатъци, се дисквалифицират като административни актове и въобще като юридически актове и се третират от правото като несъществуващи, поради което изобщо не могат да породят, изменят или погасят някакви правни последици. Следва да се има предвид, че във всеки отделен случай, действителността на административния акт се преценява конкретно с оглед тежестта на порока, от който е засегнат и дали той е годен да предизвика правни последици. В конкретният казус, прогласената за нищожна заповед не страда именно от такива радикални, тежки и основни недостатъци , които да изискват прогласяване на нищожност, т.е. да сочат на правната й нетърпимост, тъй като не е установено напълно да липсват материалноправните предпоставки за издаване на акта акта да е лишен изцяло от законово основание и/или акт със същото съдържание да не може да бъде издаден въз основа на никакъв закон. Противоречието с материалния закон, каквото е мотивирано в обжалваното решение, може да обоснове нищожност само когато е налице пълна липса на предпоставките на приложимата правна норма или когато акта е издаден изцяло при липса на законово основание, респ. акт с такова съдържание не може да бъде издаден въобще. От такъв съществен порок не е засегната процесната заповед, тъй като изменението на ПУП-ПР , каквото е одобрено с нея, е допустимо по ЗУТ и то в различни хипотези, изброени в чл.134 ЗУТ. Не е установено по делото, а и такива доводи не са въведени в процеса, заповед 1042/13.07.2016 г. на заместник кмета по строителството и сигурността на Община Благоевград да се основава на друг нищожен административен акт или съществено процесуално нарушение, което да води до липса на обективирана воля, т. е. не е налице противоположност на предизвиканите с акта правни последици в сравнение с дължимите по закон. Приетото от административният съд несъответствие на визираното в заповедта правно основание по чл. 134, ал. 2, т. 4 ЗУТ е относимо към преценката за законосъобразност на заповедта, а не към нейната валидност. Това разграничение се отнася и до изследването на въпроса налице ли е явна фактическа грешка в действащия ПУП, одобрен със заповед 890/10.11.1997 г., осъществено от административният съд, както и по отношение мотивите за несъответствие на предвидените площи на новообразуваните два УПИ с реализираните на място сгради. Възможността за преценка на законосъобразността на одобреното изменение на ПУП-ПР с процесната заповед е преклудирана, тъй като заповедта е влязла в сила и се ползва от стабилитета на влязъл в сила административен акт. По делото са налични данни и за обстоятелството, че заповедта е породила правните си последици и са реализирани последващи процедури по ЗУТ за прилагане на ПР и одобряване на строителни книжа. Предвид изложеното и тъй като са налице основанията за отмяна на решението по чл. 209, т. 3 АПК, същото следва да бъде отменено и по реда на чл.222, ал.1 АПК постановено друго , с което се отхвърли протеста на прокурора в Окръжна прокуратура Благоевград за обявяване нищожност на заповед 1042/13.07.2016 г. на заместник кмета по строителството и сигурността на Община Благоевград като неоснователен. Разноски не се претендират от касаторите. Водим от горното Върховният административен съд, второ отделение