Решение № 2709 от 17.3.2025 г. на ВАС по адм. д. № 12123/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на изпълнителния директор на Национална агенция за приходите, чрез неговия пълномощник срещу решение 4168/31.10.2024 г. по адм. дело 863/2024 г. на Административен съд Пазарджик. Счита обжалваното решение за неправилно като постановено в нарушение на материалния закон и необосновано касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяна на съдебното решение и постановяване на ново по съществото на спора, с което да се потвърди заповед 2468/16.07.2024 г., издадена от изпълнителния директор на Национална агенция за приходите като правилна и законосъобразна. Претендира се и присъждане на разноски, представляващи заплатена държавна такса по сметката на ВАС и следващото се юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции, представя списък по чл. 80 ГПК. Прави се алтернативно възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на другата страна. Ответникът по касационната жалба Й. Н. Й., чрез своя процесуален представител намира касационната жалба за неоснователна и претендира присъждане в негова полза на направените по делото разноски. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. За да се произнесе по съществото на касационната жалба, разгледана съгласно чл. 218, ал. 1 АПК с оглед наведените основания за отмяна, настоящата инстанция взе предвид: Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от Й. Н. Й. срещу заповед 2468/16.07.2024 г., издадена от изпълнителния директор на Национална агенция за приходите, с която на основание чл. 107, ал. 1, т. 5 Закона за държавния служител (ЗДСл) е прекратено служебното му правоотношение като държавен служител на длъжността инспектор по приходите в сектор ГКПП и мобилни групи Пловдив 2 на отдел Оперативни дейности Пловдив, в Дирекция Оперативни дейности в Главна дирекция Фискален контрол, при Централно управление на Национална агенция за приходите, с придобит ІІІ младши ранг. С обжалваното решение съдът е отменил оспорения административен акт. За да постанови този резултат, решаващият съд е развил следните доводи: Оспорената заповед е издадена от компетентен орган, но посочените в нея фактически и правни основания не удовлетворяват изискването по чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК за мотивиране на акта. В издадената заповед органът по назначаване не е изложил фактическите обстоятелства, които обосновават обективната невъзможност за изпълнение на оспорващия на служебните му задължения. В акта липсват мотиви за приложение на посоченото правно основание за прекратяване на служебното правоотношение, в частност за наличието на кумулативно изискуемите предпоставки за невъзможност по смисъла на чл. 107, ал. 1, т. 5 ЗДСл да е създадена нова фактическа обстановка, която да води до невъзможност служителят да изпълнява служебните си задължения по длъжностна характеристика и причините за тази невъзможност да не зависят от него. Предвид изложеното, съдът обосновава извод, че при издаването на оспорената заповед са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, накърняващи правото на защита на жалбоподателя, както и нарушение на материалния закон, които обосновават извода за незаконосъобразност на административния акт. Така постановеното решение е обосновано. В този аспект съдът е обсъдил всички доказателства по делото в тяхната съвкупност и съотносимост. Приетите за установени фактически констатации се подкрепят от доказателствата по делото. Такава е и фактическата констатация, че Й. Н. Й. е бил назначен на длъжност Инспектор по приходите, V младши ранг в ЦУ на НАП, Главна дирекция Фискален контрол, Дирекция Оперативни дейности, отдел Оперативни дейности Пловдив, в сектор Мобилни групи Пловдив, въз основа на Заповед 2462/15.06.2018 г., издадена на основание чл. 10д, ал. 4 и чл. 12, ал. 1 от Закона за държавния служител, издадена от Изпълнителния директор на НАП. По преписката са представени Заявление от 01.06.2018 г. за назначаване на държавния служител, Декларация на основание чл. 111, ал. 2 ЗДСл, Акт за встъпване в длъжност от 15.06.2018 г., Клетвен лист и Длъжностна характеристика за длъжността. Спрямо релевантните за спора факти съдът правилно е приложил материалния закон: Предпоставките за приложението на нормата на чл. 107, ал. 1, т. 5 ЗДСл не са изпълнени. Според цитираната разпоредба органа по назначаваното може да прекрати без предизвестие служебното правоотношение, когато е налице обективна невъзможност държавният служител да изпълнява задълженията си извън случаите на чл. 103, ал. 1, т. 3 ЗДСл - поради болест, довела до трайна неработоспособност, или по здравни противопоказания въз основа на заключение на трудово-експертна лекарска комисия. Визираната норма изисква промяна в обстоятелствата, възникнала независимо от волята на страните по служебното правоотношение, която води до невъзможност държавният служител да изпълнява задълженията си по конкретната длъжност. В издадената заповед изначално липсват изложени обстоятелства, които да обосноват извод за такава обективна невъзможност. Правилно първоинстанционният съд посочва, че мотивите към административния акт могат да бъдат изложени и отделно от самия акт, в съпътстващата документация по неговото издаване или найкъсно до изпращането на жалбата срещу акта, в съпроводително писмо или в друг документ към изпратената преписка и не могат да се излагат едва в съдебно заседание по оспорване на акта. Тоест тези документи трябва да са част от самата административна преписка и съответно административният орган следва да се е основал на тях при издаване на административния акт. В конкретния случай такива мотиви не могат да се извлекат от представената административна преписка. В обстоятелствената или диспозитивната част на процесния акт липсва изрично посочване на някакъв акт или становище, към който административният орган препраща и на чиито мотиви се позовава. От съдържащите се в преписката документи не може да бъде направен какъвто и да било извод досежно наличието на факти, които водят до обективна невъзможност жалбоподателят да изпълнява служебните си задължения. Въз основа на посоченото обоснован е изводът на съда, че мотивите на административния орган не могат да бъдат заместени с тълкувания, предположения или други съждения от страна на съда или на страните в процеса и е недопустимо съдът да формира предположения какви са били действителните съображения на административния орган за издаване на обжалвания административен акт. Липсата на точно и ясно посочени фактически основания, освен че нарушава правото на защита на засегнатото от издадения административен акт лице, така също и затруднява възможността за осъществяване на реален съдебен контрол във връзка с фактическите и правни основания за постановяване на оспорения акт. Заповедта е издадена при нарушение на изискванията за форма на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК и на специалната разпоредба на чл. 108, ал. 1, предложение второ ЗДСл, изразяващи се в липса на фактическо основание за издаване на заповедта, довело и до несъответствието й с материалноправните разпоредби. Поради това, оспореният административен акт правилно е приет от съда за незаконосъобразен. Поради всичко изложено, настоящата инстанция приема, че не са налице посочените в касационната жалба основания за отмяна на съдебния акт. Решението на Административен съд Пазарджик е постановено в съответствие с материалния и процесуалния закон и е обосновано, поради което следва да се остави в сила. С оглед изхода на спора претенцията на ответната страна по касация Й. Н. Й. следва да бъде уважена като своевременно направена и доказана съобразно представените договор за правна защита и съдействие и банков превод в размер от 1 200 /хиляда и двеста/ лв. Изрично направеното възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ответника е неоснователно с оглед фактическата и правна сложност на делото. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК Върховният административен съд, второ отделение,