Решение № 13201 от 5.11.2014 г. на ВАС по адм. д. № 9392/2014 г.

Решение № 13201 от 5.11.2014 г. на ВАС по адм. д. № 9392/2014 г., VI о., докладчик съдията Росен Василев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на адвокат Венелин Челебиев като пълномощник на Наталия Ивановна Сазонова-Пеева от гр. Хасково, срещу решение № 39/10.04.2014 г. постановено по адм. дело № 40/2014 г. по описа на Административен съд Хасково, и по частни жалби, подадени от Директора на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт, гр. Хасково ул. "Георги Кирков" № 30, против определение от 25.04.2014 г. и определение от 30.05.2014 г. постановени по адм. дело № 40/2014 г. по описа на Административен съд Хасково. В касационната жалба се излагат съображения за частична неправилност, необоснованост и незаконосъобразност на обжалваното решение. Поддържа се, че правилно съдът е приложил материалното право относно установяването на добросъвестност на Наталия Сазонова-Пеева при получаването на обезщетението за безработица за периода 01.02.2012 г. до 31.07.2012 г. Счита за неправилен извода на съда, че дори добросъвестно полученото обезщетение за безработица следва да бъде възстановено, тъй като този извод е извън приложното поле на чл. 54е от КСО, който изчерпателно регламентира случаите на дължимост на полученото обезщетение за безработица. В хипотезата на разпоредбата не е регламентирано задължение за възстановяване на добросъвестно получено обезщетение за безработица при получаване на пенсия за старост в друга държава-термин използван относно правото на обезщетение за безработица по смисъла на чл. 54, ал. 1, т. 2 от КСО. Иска се отмяна на обжалваното решение в частта, с която е потвърдено Решение № Ж-25-1/14.05.2013 г. на Директора на ТП на НОИ Хасково в частта, в която е потвърдено Разпореждане № 261-00-162-9/10.04.2013 г., издадено от ст. експерт по осигуряването ПОБГВ, с което е разпоредено Наталия Сазонова-Пеева да възстанови получено обезщетение за безработица за периода 01.02.2012 г. -31.07.2012 г. в размер на 1089,90 лв. главница. Претендират се и направените по делото разноски за двете инстанции. В частната жалба срещу определение от 25.04.2014 г. се излагат доводи за неправилност на обжалваното определение. Поддържа се, че съдът прилага по различен за страните начин Наредба № 1, без да отчете обстоятелството, че не е налице правна и фактическа сложност на делото. Твърди се, че съдът не е съобразил направеното от жалбоподателя възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК. Иска се отмяна на обжалваното определение и изменение на Решение № 39/10.04.2014 г. в частта за разноските. В частната жалба срещу определение от 30.05.2014 г. се излагат съображения за неправилност на обжалваното определение, с което съдът е оставил без уважение искането на Директора на ТП на НОИ Хасково за изменение на решение № 39/10.04.2014 г. постановено по адм. дело № 40/2014 г. по описа на Административен съд Хасково, поправено с Определение от 25.04.2014 г. в частта му, с която ТП на НОИ Хасково е осъдено да заплати в полза на Наталия Ивановна Сазонова-Пеева направените по делото разноски в размер на 175 лева съобразно уважената част на оспорването. Поддържа се, че съдът неправилно е извършил преценка на размера на дължимите се разноски, като не е съобразил възражението на жалбоподателя по чл. 78, ал. 5 от ГПК. Иска се отмяна на обжалваното определение и изменение на Решение № 39/10.04.2014 г. в частта за разноските. Ответникът - Директорът на ТП на НОИ Хасково не е изразил становище по касационната жалба. Наталия Ивановна Сазонова-Пеева не е изразила становище по частните жалби. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за правилност на обжалваното решение и определение. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 2 от АПК срещу съдебно решение, което подлежи на касационно обжалване и е допустима. Частната жалба е подадена в срока по чл. 230 АПК срещу определение по чл. 229, ал. 1, т. 2 АПК във връзка с чл. 248, ал. 3 от Гражданския-процесуален кодекс (ГПК) и чл. 144 АПК, и също е допустима. Разгледани по същество частната жалба е неоснователна, а касационната жалба основателна по следните съборажения: С обжалваното решение Хасковският административен съд е отменил решение Решение № Ж-25-1/14.05.2013 г. на Директора на ТП на НОИ Хасково, с което е потвърдено Разпореждане № 261-00-162-9/10.04.2013 г. издадено от ст. експерт по осигуряването ПОБГВ, с което е разпоредено на Наталия Ивановна Сазонова-Пеева да възстанови на основание чл. 114, ал. 1 от КСО недобросъвестно получено обезщетение за безработица за периода 01.02.2012 г. -31.07.2012 г. в размер на 1089,90 лв. главница и дължима лихва от датата на неправомерно полученото обезщетение до дата на разпореждането, в частта в която с Разпореждане № 261-00-162-9/10.04.2013 г., издадено от ст. експерт по осигуряването ПОБГВ е разпоредено на Наталия Ивановна Сазонова-Пеева да заплати лихва по чл. 113 от КСО върху главницата от 1089,90 лв., и е отменил Разпореждане № 261-00-162-9/10.04.2013 г., в частта в която е разпоредено на Наталия Ивановна Сазонова-Пеева да заплати лихва по чл. 113 от КСО върху главницата от 1089,90 лв.. С решението съдът е отхвърлил оспорването на Наталия Ивановна Сазонова-Пеева против Решение № Ж-25-1/14.05.2013 г. на Директора на ТП на НОИ Хасково в частта, в която е потвърдено Разпореждане № 261-00-162-9/10.04.2013 г., издадено от ст. експерт по осигуряването ПОБГВ да възстанови получено обезщетение за безработица за периода 01.02.2012 г. -31.07.2012 г. в размер на 1089,90 лв. главница. Съдът е осъдил Наталия Ивановна Сазонова-Пеева да заплати на НОИ Хасково разноски по чл. 78, ал. 8 от ГПК в размер на 75 /седемдесет и пет/ лева, съобразно на отхвърлената част от оспорването. Съдът е осъдил ТП на НОИ Хасково да заплати на Наталия Ивановна Сазонова-Пеева разноски в размер на 150 лв., съобразно на уважената част от оспорването. С определение от 25.04.2014 г. постановено по адм. дело № 40/2014 г. съдът е допуснал поправка на очевидна фактическа грешка в диспозитива на Решение № 39/10.04.2014 г. постановено по същото дело в частта, с която съдът е осъдил ТП на НОИ Хасково да заплати на Наталия Ивановна Сазонова-Пеева разноски в размер на 150 лв., съобразно на уважената част от оспорването, като вместо "150" да се чете "175". С определение от 30.05.2014 г. постановено по адм. дело № 40/2014 г. по описа на Административен съд Хасково съдът е оставил без уважение искането на Директора на ТП на НОИ Хасково за изменение на решение № 39/10.04.2014 г. постановено по адм. дело № 40/2014 г. по описа на Административен съд Хасково, поправено с Определение от 25.04.2014 г. в частта му, с която ТП на НОИ Хасково е осъдено да заплати в полза на Наталия Ивановна Сазонова-Пеева направените по делото разноски в размер на 175 лева съобразно уважената част на оспорването. Така постановеното съдебно решение е необосновано и неправилно само в частта, с която е потвърдено Решение № Ж-25-1/14.05.2013 г. на Директора на ТП на НОИ Хасково в частта, в която е потвърдено Разпореждане № 261-00-162-9/10.04.2013 г., издадено от ст. експерт по осигуряването ПОБГВ, с което е разпоредено Наталия Сазонова-Пеева да възстанови получено обезщетение за безработица за периода 01.02.2012 г. - 31.07.2012 г. в размер на 1089,90 лв. главница, както и в частта, с която Наталия Сазонова-Пеева е осъдена да заплати на ТП на НОИ Хасково разноски в размер на 75,00 лева. Производството пред Административен съд - Хасково е образувано по жалба на Наталия Ивановна Сазонова-Пеева от гр. Хасково против решение № Ж-25-1/14.05.2013 г., издадено от Директора на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ), гр. Хасково, на основание чл. 117, ал. 3 от КСО. С жалба вх. № К-5766/16.04.2013 г. Наталия Ивановна Сазонова-Пеева е оспорила по реда на чл. 117, ал. 1, т. 2, б. б от КСО разпореждане № 261-00-162-9/10.04.2013 г. на длъжностното лице по чл. 54ж, ал. 1 от КСО, с което й е разпоредено да възстанови недобросъвестното получено парично обезщетение за безработица за периода от 01.02.2012 г. до 31.07.2012 г. в размер на 1089.90 лв. - главница и 161.74 лв. - лихва до датата на издаване на разпореждането. С издаденото решение по реда на чл. 117, ал. 3 от КСО Директорът на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт, гр. Хасково, е отхвърлил жалбата на Наталия Ивановна Сазонова-Пеева от гр. Хасково против разпореждане № 261-00-162-9/03.09.2013 г. на ръководителя на осигуряването за безработица, с което е разпоредено възстановяване на недобросъвестно получено парично обезщетение за безработица за периода от 01.02.2012 г. до 31.07.2012 г. в размер на 1089.90 лв. - главница и 161.74 лв. - дължима лихва, като неоснователна. На основание чл. 118, ал. 1 от КСО предмет на съдебния контрол за законосъобразност е решението на ръководителя на териториалното поделение на Националния осигурителен институт. Установено е по делото, че към момента на подаване на заявлението за отпускане на обезщетение за безработица-13.01.2012 г., Наталия Сазонова-Пеева е приложила всички необходими документи, като е декларирала, че няма придобито право на пенсия за осигурителен стаж и възраст в България или за старост в друга държава. Пред органа е представена и декларация, в която сочи, че на 29.01.2010 г. е навършила възраст за пенсиониране, както й че изплащането на обезщетението за безработица следва да се възстанови за периода на застъпване на двете плащания. Именно във връзка с тази декларация от съответния орган е извършена допълнителна служебна справка, в следствие на която е установено, че Наталия Сазонова-Пеева има подадено заявление № МП-14828/18.08.2011 г. за отпускане на лична пенсия за стаж и възраст от РУкрайна. По делото не са събрани доказателства към този момент това заявление да е било уважено, което обстоятелство обосновава извода, че към онзи момент са били налице всички положителни условия за отпускането на обезщетението за безработица на молителката. По този факт не се и спори. На 24.08.2012 г., видно от мотивите към Решение № Ж-25-1/14.05.2013 г. Наталия Сазонова-Пеева получила уведомително писмо с изх. № МП 14828-8/22.08.2012 г., с което й е изпратено решение на решението на Пенсионният фонд на РУкрайна за отпусната й пенсия за старост считано от 18.08.2011 г. Към този момент/ след 31.97.2012 г./ изплащането на парично обезщетение за безработица на Наталия Сазонова-Пеева е било преустановено. С оглед на изложеното обосновано първоинстанционният съд е приел, че при получаване на обезщетението за безработица за периода от шест месеца Наталия Сазонова-Пеева е била добросъвестна и приложение следва да намери разпоредбата на чл. 114, ал. 2 от КСО. Добросъвестността на жалбоподателката при получаване на обезщетението е несъмнена, и тази добросъвестност в конкретната хипотеза е достатъчна, за да изключи както възстановяването на сумата от1 089,90 лева като главница, така и на сумата от 69,58 лева като лихва. Административният съд Хасково е направил законосъобразен извод като е приел, че Пеева не дължи възстановяване на лихвата върху сумата от 1089,00 лева. Незаконосъобразен се явява само крайният извод на съда, че Наталия Сазонова-Пеева дължи възстановяване на главницата от 1089,00 лева на основание чл. 114, ал. 2 във вр. с чл. 54е ал. 3 от КСО. В настоящия случай не е налице нито една от предпоставките на чл. 54е ал. 3 от КСО за възстановяване на добросъвестно получените суми от страна на Наталия Сазонова-Пеева. Съгласно нормата на чл. 54е ал. 3 от КСО"изплатените парични обезщетения за безработица се възстановяват от лицата за периода, за който им е отпусната пенсия за осигурителен стаж и възраст или пенсия за ранно пенсиониране, и за периода, през който са получавали парично обезщетение за временна неработоспособност и за бременност и раждане". Законодателното решение е обосновано от правната недопустимост да бъдат съвместявани плащания покриващи риска от безработица за лица в трудоспособна възраст и плащания, осигуряващи доходи на лица, които не са изложени на риск от безработица, поради наличието на осигурителен стаж и възраст за пенсиониране. В настоящия случай на Наталия Сазонова-Пеева е отпусната пенсия само за старост. В разпоредбата на чл. 54е ал. 3 от КСО законодателят не е посочил изрично, че на връщане подлежи полученото обезщетение за безработица за периода, през който е отпусната пенсия за старост в друга държава. Нормата следва да се тълкува ограничително, тъй като въвежда парично задължение, поради което не следва да се счита, че е налице непълнота, която да се запълва от органите на НОИ или съда. Отпуснатата пенсия за старост в друга държава не фигурира в изброените в чл. 54е ал. 3 от КСО хипотези. При това положение добросъвестно получената сума за безработица в размер на 1089,00 лева не подлежи на връщане от Наталия Сазонова-Пеева на основание чл. 114, ал. 2 от КСО. С оглед на изложеното касационната жалба се явява основателна, което налага частична отмяна на обжалваното решение- само в частта, с която е потвърдено Решение № Ж-25-1/14.05.2013 г. на Директора на ТП на НОИ Хасково в частта, в която е потвърдено Разпореждане № 261-00-162-9/10.04.2013 г., издадено от ст. експерт по осигуряването ПОБГВ, с което е разпоредено Наталия Сазонова-Пеева да възстанови получено обезщетение за безработица за периода 01.02.2012 г. -31.07.2012 г. в размер на 1089,90 лв. главница. Вместо него на основание чл. 222, ал. 1 от АПК следва да бъде постановено друго такова, с което да се отмени Решение № Ж-25-1/14.05.2013 г. на Директора на ТП на НОИ Хасково в частта, в която е потвърдено Разпореждане № 261-00-162-9/10.04.2013 г., издадено от ст. експерт по осигуряването ПОБГВ, с което е разпоредено Наталия Сазонова-Пеева да възстанови получено обезщетение за безработица за периода 01.02.2012 г. - 31.07.2012 г. в размер на 1089,90 лв. главница. С оглед на изложеното се налага и отмяна на обжалваното решение на Административен съд Хасково в частта му, с която Наталия Ивановна Сазонова-Пеева е осъдена да заплати на НОИ Хасково разноски по чл. 78, ал. 8 от ГПК в размер на 75 /седемдесет и пет/ лева, съобразно на отхвърлената част от оспорването. Вместо това следва да бъде постановено друго такова, с което се уважи искането на Наталия Ивановна Сазонова-Пеева за заплащане на дължимите се разноски за двете съдебни инстанции. Делото е разглеждано по два пъти на всяка една от двете съдебни инстанции. Общият размер на направените от Наталия Ивановна Сазонова-Пеева разноски възлизат на 1050,00 лева, представляващи заплатено от нея адвокатско възнаграждение. От тази сума 175,00 лева са присъдени на жалбоподателката Пеева с обжалваното решение. Останалата сума от 875,00 лева с оглед изхода на спора се дължи от ТП на НОИ Хасково. Съдът счита, че не са налице предпоставки за намаляване поради прекомерност на така определеното адвокатско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 5 от ГПК. С оглед фактическата и правна сложност на делото направените от Наталия Сазонова-Пеева разноски следва да й се заплатят в пълен размер. Изложените в тази насока оплаквания в двете частни жалби се явяват неоснователни. Поради това следва да бъде оставено в сила определение от 25.04.2014 г. постановено по адм. дело № 40/2014 г. по описа на Административен съд Хасково, с което съдът е допуснал поправка на очевидна фактическа грешка в диспозитива на решение № 39/10.04.2014 г., в частта с която съдът е осъдил ТП на НОИ Хасково да заплати на Наталия Сазонова-Пеева разноски в размер на 150,00 лева съобразно уважената част от иска, като вместо "150" да се чете "175". На същите основания следва да бъде оставено в сила и определение от 30.05.2014 г., с което съдът е оставил без уважение искането на Директора на ТП на НОИ Хасково за изменение на решение № 39/10.04.2014 г. постановено по адм. дело № 40/2014 г. по описа на Административен съд Хасково, поправено с Определение от 25.04.2014 г. в частта му, с която ТП на НОИ Хасково е осъдено да заплати в полза на Наталия Ивановна Сазонова-Пеева направените по делото разноски в размер на 175,00 лева. Така мотивиран и на основание чл. 222, ал. 1 във вр. чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение