Решение № 7970 от 30.06.2016 г. на ВАС по адм. д. № 1888/2016 г.

Решение № 7970 от 30.06.2016 г. на ВАС по адм. д. № 1888/2016 г., II о., докладчик съдията Севдалина Червенкова Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на началника на митница Столична, [населено място], против решение № 7573/03.12.2015 г., постановено по адм. д. № 10669/2014 г. по описа на Административен съд София град, в часта му, с която е отменено решение № РЗМ-5800-282/32-83195 от 23.07.2014 г., издадено от началника на митница Столична, потвърдено с Решение № 458/11.09.2014 г. на директора на Агенция Митници, за корекция на данни по ЕАД с MRN 12ВG005808Н0066586 и ЕАД с MRN 12ВG005808Н0044730. С доводи за неправилност и незаконосъобразност се иска неговата отмяна. Писмени възражения по касационната жалба не са депозирани в законовия срок. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата и оставяне на решението в сила. Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав, намира жалбата за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения. Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от [фирма], ЕИК[ЕИК], чрез упълномощения адвокат Й., срещу Решение № РЗМ-5800-282/32-83195 от 23.07.2014 г., издадено от началника на митница Столична, потвърдено с Решение № 458/11.09.2014 г. на директора на Агенция Митници. С административния актадминистративният орган е коригирал данни в указаните митнически декларации за режим "внос", вследствие на което е определен нов размер на данъчната основа по съответната митническа декларация като жалбоподателят е задължен да доплати ДДС в общ размер на 981,85 лв., както следва: по ЕАД 12BG005808Н0044730 - 371,60 лв.; по ЕАД 12BG005808H0066586 - 180 лв.; по ЕАД 12BG005808H0033315 - 78,20 лв.; по ЕАД 12BG005808Н0049930 - 117,35 лв.; по ЕАД 12BG005808H0051586 - 117,35 лв. и по ЕАД 12BG005808H0070594 - 117, 35 лв., ведно със законната лихва, съгласно чл. 211, ал. 1, т. 1 и т. 2 ЗМ и чл. 59, ал. 2 ЗДДС. Съдът е отменил решение № РЗМ-5800-282/32-83195 от 23.07.2014 г., издадено от началника на митница Столична, потвърдено с Решение № 458/11.09.2014 г. на директора на Агенция Митници, в частта на коригираните данни по ЕАД с MRN 12ВG005808Н0066586 и ЕАД с MRN 12ВG005808Н0044730; отхвърлил е жалбата на [фирма] срещу Решение № РЗМ-5800-282/32-83195 от 23.07.2014 г., издадено от началника на митница Столична, потвърдено с Решение № 458/11.09.2014 г. на директора на Агенция Митници в останалата част и е осъдил митница Столична да заплати на жалбоподателя сума в размер на 477,52 лв., представляваща направените във връзка с делото разноски, както и е осъдил [фирма] да заплати на митница Столична сума в размер на 300 лв за юрисконсултско възнаграждение. Решението, в обжалваната му част, е валидно, допустимо и правилно. За да постанови акта си решаващият съд, след цялостна и задълбочена преценка на доказателствата по делото, вкл. заключението на вещото лице по назначената и приета, неоспорена МССЕ и вземайки предвид доводите и възраженията на страните, както и релевантните за съда факти и обстоятелства е достигнал до верни правни изводи. Установено е от заключението на вещото лице, че стойността, заплатена по процесните операции по т. 2.1. от доклада на митническите контролни органи (Таблица № 4) е сходна с декларираните в ЕАД-ти, отразени в табличен вид от експертизата, като според счетоводните данни при жалбоподателя от задължението по доставените зеленчуци по МД 44730/07.05.2012т. на 05.08.2012 г. на основание кредитна нота по инвойс фактура № 35/05.05.2012 г., издадена от продавача не е спадната сумата 1005,65 евро от общата стойност по тази доставка, което не е взето предвид в процесния митнически доклад и последвалото го решение. Митническите контролни органи са начислили допълнително ДДС по МД 44730/07.05.2012 г. - 371,60 лева и по МД 66586/22.06.2012 г. - 180,00 лв., с общ размер 551,60 лв., без превозвачът да е начислил тези суми по издадените от него фактури за транспортните услуги по тези две доставки. Допълнително начислената сума от митницата по ЗДДС в размер на 371,60 лева по фактура № 1941/07.05.2012 г. всъщност е платена на превозвача и е недължима към този момент. Този съд споделя мотивите на първоинстанционния съд, че в тежест на административния орган е било да докаже, че декларираната от дружеството стойност на внесените стоки се различава от договорена и реално платена или подлежаща на плащане сума, т. е. че стойността е различна от декларираната. Това не е сторено. За това следва да се приеме, че в декларираната от дружеството стойност влизат и транспортните разходи и затова е неприложим чл. 32, § 1, буква "д" от регламента. Обсъдена в обжалвания съдебен акт е и приложимата към този период правна уредба на чл. 29 и чл. 32 от Регламент 2913/92 г. и на чл. 55, ал. 1, т. 2 от ЗДДС, както и е анализирано и договореното между страните условие за доставка СРТ (Carriage Paid To). Съгласно посоченото условие за доставка и установените по делото факти плащането на двата превоза до съответно уговорените пунктове на местоназначение, в случая К. и З., са поети от продавача на стоките и в този смисъл начислените от митническия орган суми за ДДС са недължими от дружеството жалбоподател. Надлежни доказателства за противното не са представени от митническата администрация, поради което правилно съдът е приел за неприложима разпоредбата на чл. 32 § 1 б. "д" от цитирания регламент и правилно е отменил обжалваното решение в тази част. Не са налице отменителните основания на чл. 209 АПК, решението като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила, а касационната жалба - без уважение. Воден от изложените съображения и на осн. чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав