Решение № 1990 от 20.2.2024 г. на ВАС по адм. д. № 5478/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба на П. Христов от гр. София, чрез процесуалния представител адв. М. Йотов против решение 2006/28.03.2023 г., постановено по адм. дело 5857/2021 г. по описа на Административен съд София град. Наведени са доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли съдебният акт да бъде отменен. Ответникът Директорът на Териториално поделение на Национален осигурителен институт (ТП на НОИ) София град в писмени бележки изразява становище по жалбата, като я счита за неоснователна, а оспореното решение за законосъобразно постановено. Прокурорът от Върховна административна прокуратура е дал мотивирано заключение за неоснователност на касационното оспорване. При извършената проверка за процесуална допустимост се установи, че касационната жалба е подадена срещу подлежащ на касационен контрол съдебен акт от надлежна страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. След като разгледа касационната жалба по същество, Върховният административен съд я намери за неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение, Административен съд София град е отхвърлил жалбата на Христов срещу Решение 1040-21-512 от 17.05.2021 г. на директора на ТП на НОИ С. град, с което е отхвърлена жалбата на лицето срещу Разпореждане РВ-3-21-00648278 от 16.09.2019 г., като неоснователна. С това разпореждане ръководителят на контрола по разходите на ДОО е изискал П. Христов да възстанови сумата 17 534,69 лв. неоснователно получени осигурителни плащания по конкретно посочени по номера болнични листове. Съдът е направил извод, че обжалвания административен акт е издаден от компетентен орган, в установената форма, при спазването на административнопроизводствените правила, в съответствие с материалноправните разпоредби и целта на закона. Решението е валидно и допустимо и правилно. От фактите по делото е установено, че за П. Христов са представени удостоверения, относно правото на парично обезщетение за временна неработоспособност за периодите на определена с болнични листове временна неработоспособност от през 2016г. и 2017г. При осъществения последващ контрол е установено, че лицето не е бил осигурено лице по правоотношението си с Цар Пица ЕООД и са предприети действия за заличаване на данните по чл.5, ал.4, т.1 от КСО, като в разпореждането на длъжностното лице по реда на чл.114, ал.3 и ал.4 от КСО е прието,че са налице нови данни по смисъла на чл.114, ал.2, т.2 от КСО, които обуславят преразглеждане на правото на парични обезщетения по представените през 2016 г. и 2017 г. болнични листове. В тази връзка е постановено Разпореждане РВ-3-21-00648278/16.09.2019 г. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО за възстановяване на сумата 17 534,69 лв. неоснователно получени осигурителни плащания по конкретно посочени по номера болнични листове. Проверката е установила, че в периода от 2015 г. до момента на проверката, дружеството не е регистрирало никакви приходи от дейността си и въпреки липсата на дейност са подавани данни за осигуряване на множество лица, част от които периодично ползват дългосрочни отпуски по болест и съответно са им изплащани парични обезщетения за временна неработоспособност и безработица. За П. Христов е установено, че от 08.06.2015 г. до момента на проверката е назначен в Цар Пица ЕООД като компютърен специалист с висок осигурителен доход като след първите 18 месеца осигуряване на висок осигурителен доход е ползвал дългосрочен отпуск по болест. През месец август 2017 г. е увеличен декларирания осигурителен доход и след изтичане на седем месеца, които служат като база за изчисляване на ПОВН, лицето отново е ползвало отпуск по болест. Резултатът от проверката е обективиран в Констативен протокол КВ-5-21- 00559755/02.05.2019 г. на контролен орган на ТП на НОИ-София град. По предоставената информация от НАП и събраните доказателства при извършената проверка по разходите на ДОО, контролният орган е установил, че няма данни след 01.01.2015 г. Цар Пица ЕООД да е извършвало търговка дейност. С оглед изложеното е прието, че за лицата на които са изплатени ПОВН не е възникнало осигурително правоотношение, като декларираните данни по чл. 5, ал. 4 от КСО не съответстват на действителната фактическа обстановка. В тази връзка, са издадени Задължителни предписания от контролен орган при ТП на НОИ - София град за заличаване на подадените данни по чл. 5, ал. 4 от КСО от "Цар Пица ЕООД, за поименно посочени в предписанията лица, като задължителните преписания са влезли в сила. Подадените от името на дружеството данни по чл. 5, ал. 4 от КСО за периода, през който дружеството не е осъществявало дейност, като за лицето Христов за периода от 03.01.2017 г. до 14.09.2018 г. са служебно заличени на основание чл. 4, ал. 10, т. 4 от Наредба Н-13 от 17 декември 2019 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда на подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените от тях лица, както и от самоосигуряващите се лица. Издадено е Разпореждане РВ-3-21-00648278/16.09.2019 г. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО за възстановяване на сумата 17 534,69 лв. неоснователно получени парични обезщетения за временна неработоспособност за периода от 03.01.2017 г. до 14.09.2018 г. С Решение 1040-21-512 от 17.05.2021 г. Директорът на ТП на НОИ София град е потвърдил Разпореждане РВ-3-21-00648278 от 16.09.2019 г. Първоинстанционният съд правилно е приел, че наличието на трудов договор не е достатъчно, за да възникне осигурително правоотношение. Въпреки предоставената процесуална възможност на жалбоподателя да ангажира гласни доказателства за доказване на тезата за реално упражняване на трудова дейност в търговското дружество подало данни за осигурителните права на Христова, по делото не са разпитани свидетели, поради което законосъобразно е прието, че липсват доказателства реално положен труд от страна на жалбоподателя. Разпоредбата на чл. 10 от КСО е категорична , че основанието за възникване на осигурително правоотношение е упражняването на трудова дейност, както правилно е обосновал правните си изводи съдът. Правилно е възприето от първата инстанция, че липсата на доказателства за извършвана стопанска дейност от дружеството, респ. трудова дейност от лицето, за което има подадени данни по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО, дава основание на контролните органи да приемат тези лица като не осигурени. Изисканите в хода на процеса доказателства от трети лица по повод процесуалното искане на жалбоподателя не опровергават тази правна теза. Единствено се потвърждават констатациите от проверката на НОИ за липсва на търговска дейност упражнявана от дружеството Цар Пица ЕООД, чиито обектът не фигурира в съответните регистри на БАБХ. С оглед липса на установява данни лицето реално да е упражнявало трудова дейност, не е налице една от императивно изискуемите предпоставки по чл. 10, ал. 1 от КСО за възникване на осигурително правоотношение. В тази връзка законосъобразни са правните изводи на съда, че жалбоподателя няма качеството на осигурено лице по смисъла на § 1, ал. 1, т. 3 от Допълнителните разпоредби на КСО. Разпоредбата на чл. 114, ал. 2, т. 2 от КСО гласи, че основание за възстановяване на добросъвестно получени суми са постъпили след изплащането му доказателства или данни, които имат значение за определяне на правото, размера и срока на изплащане. В настоящия случай, в хода на извършена проверка са събрани доказателства, че през спорния период, жалбоподателят не е работил по трудово правоотношение и не е упражнявал реално трудова дейност при Цар Пица ЕООД, при което не е бил осигурено лице по смисъла на § 1, т. 3 от ДР на КСО. Затова подадените за него данни по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО са заличени. Съгласно § 1, т. 3 от Допълнителни разпоредби на КСО, "осигурено лице" е физическо лице, което извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 и чл. 4а, ал. 1, и за което са внесени или дължими осигурителни вноски. Според чл. 10, ал. 1 КСО осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 или чл. 4а, ал. 1 и за който са внесени или дължими осигурителни вноски и продължава до прекратяването. Трудовата дейност е основна правопораждаща предпоставка за възникване на осигуряване и като общ принцип произтичащ от разпоредбата на чл. 10 от КСО, както бе посочено и по-горе в настоящите мотиви. Административният орган е направил извод за добросъвестност на при получаване на обезщетение за временна неработоспособност поради общо заболяване, но са настъпили предпоставките за приложение на чл. 114, ал. 2, т. 2 от КСО, тъй като след изплащане на обезщетенията са представени документи и данни, които имат значение за определяне на правото, размера и срока на изплащане. Тези данни са посочени в приложения с административната преписка констативен протокол, с който се установява, че при извършената проверка от контролните органи не са събрани доказателства за реално извършвана дейност от дружеството през посочените периоди. Следователно лице, за което не е доказано, че е извършвало трудова дейност, няма качеството на осигурено лице. Липсата на реално полаган труд по трудово правоотношение за спорните периоди налагат извода, че жалбоподателят не е имал качеството "осигурено лице" и не е подлежал на задължително осигуряване за процесния осигурен социален риск. Административният съд е изяснил предмета на спора, съдействал е на страните за обезпечаване на делото с относими доказателства, които са допуснати, но жалбоподателат не е упражнил предоставените му процесуални права и не е представил гласни доказателства, които е поискал в процеса. Съдът е обсъдил всички относими за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е анализирал всички факти от значение за спорното право и е направил верни изводи, които се споделят от касационната инстанция. Решението е постановено в съответствие с точното тълкуване и прилагане на материалния закон и при липсата на отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, като законосъобразно и обосновано следва да бъде потвърдено. С оглед изхода на спора претенцията на ответника по касация за заплащане на юрисконсултско възнаграждение е основателна. Същото следва да бъде определено на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК във вр. с чл. 37 от ЗПП и чл. 24 от НЗПП в размер на 100, 00/сто/лева. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,