Решение № 8984 от 18.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 2264/2016 г.

Решение № 8984 от 18.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 2264/2016 г., VI о., докладчик председателят Александър Еленков Производство по чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 194б, ал. 5 и чл. 187 от Закона за съдебната власт (ЗСВ).

Образувано е по жалба на В. А. П. от Благоевград срещу решението на Висшия съдебен съвет по т. 1 на протокол № 3 от заседанието, проведено на 21.01.2016 г., с което Висшият съдебен съвет не назначава административен ръководител - председател на Районен съд, Благоевград.

Жалбата е процесуално допустима (определение по хода на делото от 24.02.2016 г.), но разгледана по същество е неоснователна.

I. От данните по делото е видно, че:

1. С решение по т. 71.1.3 на протокол № 49 от заседанието, проведено на 01.10.2015 г. Висшият съдебен съвет е открил процедура за избор на административен ръководител - председател на Районен съд - Благоевград.

Заявления за участие в избора с приложени към него документи по чл. 194а, ал. 2 и 3 ЗСВ, респ. по чл. 4 от Правилата за избор на административни ръководители на органите на съдебна власт по чл. 167, ал. 1, т. 2 - 4 от ЗСВ са подадени от жалбоподателя В. А. П., който е заместник председател на съда и от заинтересованите по делото страни В. Г. К. и А. С. И., и двамата съдии в същия съд.

2. И тримата кандидати са били допуснати до участие в избора. И тримата са били изслушани в заседанието на Висшия съдебен съвет, и на тримата са били задавани множество въпроси от присъстващите членове на Висшия съдебен съвет.

След проведено явно гласуване жалбоподателят В. А. П. е получил 7 гласа "за", А. С. И. не е получил нито един глас "за" и В. Г. К. е получила 12 гласа "за".

При ново явно гласуване (чл. 171, ал. 2 ЗСВ) - балотаж между двамата кандидати получили гласове "за", е получен същият резултат: В. А. П. отново е получил 7 гласа "за", а В. Г. К. е получила 12 гласа "за".

3. Според чл. 171, ал. 1 ЗСВ Висшият съдебен съвет приема решението за назначаване на административен ръководител с мнозинство повече от половината от членовете си. Следователно нито един от двамата кандидати, получили гласове "за", не е получил необходимия минимум от 13 гласа.

II. Доводите в жалбата, доразвити в писмена защита на жалбоподателя, са:

1. Според чл. 4, ал. 3, т. 7 от Правилата за избор на административни ръководители на органите на съдебна власт по чл. 167, ал. 1, т. 2 - 4 от ЗСВ участниците в процедурата за избор на административен ръководител, освен всички останали, подробно изброени документи, следва да представят и концепция за работата им като административен ръководител, която трябва да съдържа:

• лична мотивация за заемане на длъжността;

• анализ и оценка на състоянието на органа на съдебна власт;

• очертаване на достиженията и проблемите в досегашната му дейност;

• набелязване на цели за развитието и мерки за тяхното достигане;

Внимателното запознаване с концепциите на кандидатите К. и И. безусловно обективират, според жалбоподателя, извода, че в тях не се съдържат както анализ и оценка на състоянието на органа на съдебната власт, за който кандидатстват, така и очертаване на достиженията и проблемите в досегашната му дейност.

Липсата на тези основни структурни елементи в концепциите на посочените кандидати е трябвало, според жалбоподателя, да доведе до недопускането им до участие в изборната процедура.

2. Императивно изискване на закона и правилата е в рамките на проведения избор участващите кандидати да бъдат сравнявани и оценявани от ВСС именно на база на представените от тях концепции. Въпреки че в концепциите на останалите двама кандидати липсва императивно изискуемо съдържание, на основаната на което да се направи такова сравнение, същите са допуснати до участие във финалната фаза на конкурса. Това нарушение на правилата формирало привилегировано положение на кандидатите К. и И. спрямо жалбоподателя и във всички случаи възпрепятства направата на обоснован и информиран избор от страна на членовете на ВСС при вземане на оспореното решение.

Висшият съдебен съвет е допуснал, според жалбоподателя, съществено нарушение на правилата за провеждане на конкурса, след като е допуснал нарушение на установените правила за провеждане на конкурса и неправилно е допуснал до участие и оценка кандидати, които не е следвало да бъдат допускани, и след като в тази връзка е извършил преценка на качествата на трима, а не само на един от кандидатите, който единствен отговаря на всички изисквания.

3. Висшият съдебен съвет е постановил оспореното решение в противоречие с материалноправни разпоредби и при липса на мотиви. Съгласно разпоредбата на чл. 194б, ал. 4 ЗСВ Висшият съдебен съвет следва да приема решенията за назначаване на кандидата, който отговаря на изискванията на чл. 164 и чл. 169, ал. 1 ЗСВ, като решението се приема и въз основа на преценка на управленската компетентност на кандидата като административен ръководител, за което кандидатът защитава концепция за стратегическо управление на съответния орган на съдебната власт. В случая такава преценка не била правена, защото кандидатите К. и И. не били представили концепции, отговарящи по съдържание на изискванията на чл. 4, ал. 3, т. 7, предл. 2 и 3 от Правилата за избор на административни ръководители в органите на съдебната власт. Че преценка на обстоятелствата по чл. 194б, ал. 1, т. 2 ЗСВ не е правена, било видно от липсата на изразени положителни становища от членовете на ВСС в подкрепа на тези двама кандидати. А в подкрепа на кандидата И. нямало изказвания на членове на съвета, както в позитивен, така и в негативен контекст, което според жалбоподателя обуславя извода за липса на мотиви в оспореното решение на Висшия съдебен съвет.

4. Висшият съдебен съвет неправилно бил пренебрегнал същественото обстоятелство за преценката за степента на управленска компетентност на жалбоподателя, че считано от 1.07.2011 г. той е бил заместник председател на Районен съд Благоевград, а считано от 23.11.2015 г. изпълнява и функциите на председател на съда. В същото време в изказванията на някои членове на Висшия съдебен съвет било изразено становище, че кандидатът Вера К. била "еднакво отдалечена" от ръководствата на Окръжен съд - Благоевград и Районен съд - Благоевград. Това становище се опровергава, според жалбоподателя, от писмо изх. № 585 от 13.11.2015 г., с което председателят на Окръжен съд - Благоевград прави предложение съдия Вера К. да бъде избрана от Висшия съдебен съвет за и. ф. председател на Районен съд - Благоевград и от съдържанието на писмото е видно, че съдия К. не е "еднакво отдалечена" от ръководствата на Окръжен и на Районен съд - Благоевград. А с решението си по т. 60 на протокол № 57 от 19.11.2015 г., с което не приема предложението на административния ръководител-председател на Окръжен съд гр. Благоевград за определяне на В. Г. К. - съдия в Районен съд гр. Благоевград, за изпълняващ функциите на административен ръководител-председател на Районен съд гр. Благоевград, Висшият съдебен съвет е дал отрицателна оценка за управленската компетентност на съдия К..

В обратна насока били данните по делото за управленската компетентност на жалбоподателя. Безспорни са успехите по организацията и бързината на правосъдната дейност в Благоевградския районен съд. Висока е оценката на адвокатите от Адвокатска колегия - Благоевград и на гражданите - потребители на правосъдие и административни услуги в Районен съд - Благоевград, 96 % от които при проведена онлайн анкета са дали отлична оценка на ръководния екип на съда, в който е участвал и той като заместник председател.

5. В заседанието на 26.01.2016 г. за жалбоподателя били изказани позитивни становища от членовете на Висшия съдебен съвет Калин Калпакчиев, Галина Карагьозова, Галя Георгиева, М. Лазарова, Юлия Ковачева и Соня Найденова. Тези изказвания в подкрепа на неговата кандидатура по силата на чл. 34, ал. 3 ЗСВ, в неговата редакция към датата на изслушването (събеседването), представляват мотиви на решението на Висшия съдебен съвет и показват, че е направен задълбочен анализ на представената от него (от жалбоподателя) концепция. По време на разискванията нито един чл. на Висшия съдебен съвет не е направил отрицателно за неговата кандидатура изказване, поради което отказът на Висшия съдебен съвет да го назначи на ръководната длъжност бил немотивиран.

6. Решението на Висшия съдебен съвет според жалбоподателя е и в несъответствие с целта на закона, която при назначаване на административен ръководител на съд е винаги да се обезпечи и гарантира прозрачност на процедурата, равенство на кандидатите и възможност на ВСС да обезпечи обективна и аналитична оценка на професионалните и управленски качества на кандидатите по зададени от закона критерии, за да бъде определен и назначен за административен ръководител най-подходящия от тях.

III. Настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение, счита, че жалбата на съдия В. А. П. срещу решението на Висшия съдебен съвет по т. 1 на протокол № 3 от заседанието, проведено на 21.01.2016 г., с което Висшият съдебен съвет не назначава административен ръководител - председател на Районен съд, Благоевград, е неоснователна поради следните съображения:

1. За административен ръководител се назначава (след избор - чл. 194а, ал. 1, in fine, ЗСВ) съдия, прокурор или следовател с високи професионални и нравствени качества и с положителна комплексна оценка "много добра" или "добра" от последното периодично атестиране - чл. 169, ал. 1 ЗСВ. Процедурата по избор се провежда от Висшия съдебен съвет (а след 08.04.2016 г. от съответната колегия на Висшия съдебен съвет) чрез събеседване, в рамките на което се прави преценка на кандидата за:

а) професионалната му подготовка като съдия, прокурор или следовател въз основа на резултатите от извършените до момента периодични атестирания;

б) управленската му компетентност като административен ръководител, за което кандидатът защитава концепция за стратегическо управление на съответния орган на съдебната власт;

в) нравствените качества на кандидатите въз основа на мотивирано становище на Комисията по професионална етика към съответната колегия.

Според съдебната практика в разпоредбата на чл. 194б, ал. 1 ЗСВ законодателят е определил качествата, чието наличие Висшият съдебен съвет преценява и чиято оценка обуславят избора на административен ръководител. Това са професионалната подготовка, управленската компетентност и нравствените качества на кандидатите. Освен че е определил подлежащите на оценка качества законодателят е посочил и способи, чрез които тази оценка се извършва - професионалната подготовка на кандидата за административен ръководител се оценява въз основа на резултатите от извършените до момента периодични атестирания, нравствените качества се преценяват въз основа на мотивирано становище на комисията "Професионална етика и превенция на корупцията", а управленската компетентност на кандидата се оценява от Висшия съдебен съвет въз основа на изготвена от кандидата концепция за стратегическо управление на съответния орган. Тази установеното от закона изискване кандидатът за административен ръководител да защити изготвена от него концепция за стратегическо управление на съответния орган на съдебната власт, от една страна предоставя неограничена възможност на всеки кандидат да представи своето виждане за ръководството на съответния орган на съдебната власт с оглед най-ефективно изпълнение на стоящите пред този орган задачи, а от друга страна това законово изискване дава възможност на Висшия съдебен съвет да добие първоначална представа за управленските виждания на кандидата и на тази основа да проведе събеседване с него, като му задава допълнителни въпроси по концепцията и по настоящи или предстоящи проблеми на съответния орган на съдебната власт и така да изгради окончателна оценка за неговата (на кандидата) управленска компетентност (така решение № 10831 от 30.07.2012 г. по адм. д. № 14043/2011 г. на ВАС - VII отд.; решение № 2242 от 29.02.2016 г. по адм. д. № 394/2016 г. на ВАС - VI отд. и др., които се споделят от настоящия състав на ВАС-VI отд.).

2. Изготвената от кандидата концепция за стратегическо управление на съответния орган на съдебната власт е основа на преценката за неговата управленска компетентност, която се допълва чрез събеседването. Непълнотата на концепцията е обстоятелство, което се обсъжда при преценката за управленска компетентност на кандидата и не може да бъде основание за отстраняването му от избора.

3. Данните по делото сочат, че и тримата кандидати за длъжността административен ръководител - председател на Районен съд - Благоевград притежават необходимите за длъжността високи професионални и нравствени качества и имат положителна комплексна оценка "много добра" от последното периодично атестиране.

4. И тримата са представили концепции за стратегическо управление на Районен съд - Благоевград за времето на мандата, ако получат такъв.

Концепцията на жалбоподателя Владимир Пензов е от 36 страници, от които 32 страници са посветени на анализ и оценка на състоянието на Районен съд - Благоевград и достиженията на този съд в досегашната му дейност. В концепцията си жалбоподателят формулира три стратегически цели за развитието на съда:

а) продължаване и надграждане на досегашната работа и въведени политики в съда за подобряване и оптимизиране дейността му;

б) утвърждаване на Районен съд - Благоевград в следващия управленски мандат като съд-модел на страната и при прилагането на електронно правосъдие, с уговорката че трябва да бъде приета необходимата за това нормативна база, и

в) доразвиване и надграждане на съществуващите правила за предоставяне на информация от съда и работа с медиите чрез направата на цялостна Комуникационна стратегия на РС - Благоевград.

Въпреки че т. III. 1 (на стр. 24-26) от концепцията на жалбоподателя е наименована "Проблеми в работата и възможни решения", той не е изразил становище по съществуващи в момента в Благоевградския районен съд междуличностни отношения, затормозяващи общата работа в съда. Поради това първите въпроси към него са били именно за тези отношения и неговото виждане за ролята му като евентуален бъдещ административен ръководител за нормализирането им. В изготвения за това заседание на Висшия съдебен съвет пълен стенографски протокол № 3 от 21.01.2016 г. тези въпроси са записани така:

"ГАЛЯ ГЕОРГИЕВА: Колега, видно от представянето на Благоевградския районен съд, както и от доклада на Камен И., и от Вашата концепция, която в по-голямата си част съдържа обобщение на постигнатите резултати, че този съд е постигнал доста, има доста постижения в пряката правораздавателна работа, но ние знаем, че няма орган в съдебната власт, който така или иначе да няма някакви наболели проблеми. И аз бих искала да Ви попитам следното, да разчупим малко концепцията - Вие сте представили Вашите стратегически цели, но бихте ли казали на Съвета ако Ви гласуваме доверие и Ви изберем за председател на Районен съд Благоевград кои са първите два най-основни, най-наболели и най-спешни проблеми, които Вие като председател ще разрешите.

МАРИЯ КУЗМАНОВА: Уважаеми колега, в концепцията си Вие сте откроили достиженията на Благоевградския районен съд, които никак не са малко, но все пак бихте ли, тъй като липсват проблемите, бихте ли казали няколко думи във връзка с проблемите, междуличностните отношения в този съд, за които ние нееднократно сме сезирани, обстоятелството, че за неравномерната натовареност на гражданските и на наказателните съдии и най-вече това, че независимо от статистическите данни, че наказателните съдии са по-малко натоварени, една част от техните дела беше разпределена на гражданските съдии. В случай, че бъдете избран като председател какво бихте направили и бихте ли преразпределяли дела наказателни на граждански съдии.

ГАЛИНА КАРАГЬОЗОВА: Колега Пензов, подобни твърдения има в концепцията на един от другите кандидати за административен ръководител г-н Атанас И.. В нея се твърди, че има проблем с колегиалните отношения в съда, няколко аспекта са посочени, аз и колегата ще го попитам какво е имал предвид, една част от неговите твърдения са разгледани и на проведеното в Районния съд, по-скоро не проведено, а насрочено за изслушване на тримата кандидати за административен ръководител, на което изслушване сте се явил само Вие, колегата И. и колегата К. не са се явили. Кажете ни наистина има ли такива проблеми някакви междуличностни, има ли някакъв проблем в колегиалните отношения, има ли, колегата дори си позволява да каже, че трябва да бъде възстановен нормалния диалог между ръководството на съда и съдиите в този съд, доколкото и Вие сте бил чл. на ръководството на съда, моля Ви, изяснете, какво е действителното положение в Районен съд Благоевград."

Пак от съдържанието на пълния стенографски протокол се вижда, че освен този проблем, съществува и друг:

"ГАЛЯ ГЕОРГИЕВА: Колега, аз за тези три години и малко отгоре като чл. на ВСС за себе си си оформих едно становище, че има много сериозен проблем във взаимоотношенията между Районен и Окръжен съд Благоевград. Ако Вие бъдете номиниран за председател на Районен съд Благоевград бихте ли казали първо на какъв принцип ще формирате ръководството на Районен съд Благоевград, който безспорно е един голям и утвърден съд, и второ - ще предприемете ли някакви мерки за нормализиране на взаимоотношенията между тези две инстанции."

5. Тази насока, в която е проведено събеседването, както с жалбоподателя, така и с останалите двама кандидати, не е случайна. Микроклиматът в Благоевградския окръжен съд и в Благоевградския районен съд е многогодишен проблем. Това се вижда от изказвания на членове на Висшия съдебен съвет при проведени предишни избори за административни ръководители на тези две съдилища. Така например, в Пълен стенографски протокол № 6 от заседанието на Висшия съдебен съвет, проведено на 11.02.2010 г., четем:

"ГЕОРГИ ШОПОВ: Уважаеми колеги, току що приключи изборът за председател на ОС-Благоевград. Такъв не беше избран, видно от резултата - 7 "за", 6 "против", 7 "въздържали се". По време на изказванията и имайки включително предложението на административния ръководител, но основно на изказванията на колегите в тази зала, за да вземе това решение Висшият съдебен съвет имаше предвид, че безспорно в Благоевградския съдебен окръг е създадено напрежение, както между колегите така и в обществото. Това, което мотивира Висшия съдебен съвет е, че в настоящия момент г-н Аршинков не можа да убеди Висшия съдебен съвет, че притежава необходимите капацитет, възможности да тушира това напрежение и да се справи с наистина тежкото състояние в Благоевградския съдебен окръг. Това е решението и след изтичането на законовия срок ще бъде обявен нов конкурс."

В Пълен стенографски протокол № 27 от заседанието на Висшия съдебен съвет, проведено на 9.07.2010 г., заключителното изказване на същия чл. на Висшия съдебен съвет, след новия неуспешен избор на председател на Окръжен съд - Благоевград, е идентично:

"ГЕОРГИ ШОПОВ: Уважаеми колеги, току-що приключи процедурата по избор за председател на Окръжен съд - Благоевград. Всички сме запознати със ситуацията в Окръжен съд - Благоевград, която съгласно установените критерии не е най-добрата. Там са създадени, за съжаление, неприятни взаимоотношения между хората, между работещите колеги. За съжаление, макар че мина доста време от предишния избор тази обстановка не се е променила в положителна насока. Днес имахме трима кандидати за тази позиция, като никой от тях не събра необходимите гласове, а това идва да покаже, че ВСС не беше убеден в техните качества и в техните възможности да се справят с наистина тежката ситуация в Окръжен съд - Благоевград. Безспорно е, че там трябва да има кандидатура, която да обедини всички колеги в Благоевградския окръжен съд, за да могат проблемите, които съществуват там да бъдат решени и ние сме убедени, че след изтичането на срока за обжалване при новия конкурс такава кандидатура ще се намери. Пак повтарям - да обедини изцяло хората работещи там."

Единият от кандидатите в този избор на административен ръководител - председател на Окръжен съд - Благоевград е бил районният съдия Владимир Пензов, към когото са били отправени същите въпроси, каквито и сега са му отправени - какво е неговото виждане за причините, довели до лошите взаимоотношения между съдиите в районния, в окръжния съд и между двете съдилища, и какво е неговото виждане за начина, по който би разрешил този проблем.

Прочитът на Пълен стенографски протокол № 41 от заседанието на Висшия съдебен съвет, проведено на 11.11.2010 г., сочи, че същите въпроси - кой от явилите се 5 кандидати за длъжността административен ръководител - председател на Районен съд - Благоевград има необходимите управленски качества, уважаван е от колектива на съда и "ще съумее да тушира тези напрежения, които са породени между тях" - са били основните въпроси, по които са разсъждавали и дискутирали членовете на Висшия съдебен съвет.

6. Концепцията на съдия Вера Георгиева Кадиева, представена от нея при сегашния избор на административен ръководител на този съд, е опит да се даде отговор на въпросите кои са причините, породили напрежението в Районен съд - Благоевград и какви мерки планира да вземе тя, ако бъде избрана за административен ръководител на този съд.

7. Резултатите от проведеното явно гласуване показват, че нито един от тримата кандидати за длъжността административен ръководител - председател на Районен съд - Благоевград при сега проведения избор не е успял да получи доверието на необходимото мнозинство от членовете на Висшия съдебен съвет.

Преценката на Висшия съдебен съвет за управленската компетентност на кандидат за длъжност административен ръководител на орган на съдебната власт е съвкупност от индивидуалните мнения на неговите членове, формирани от представената концепция и дадените от този кандидат отговори на поставените му въпроси при събеседването. Мнението е съждение, основано на личната интерпретация на фактите, по тема, при която не може да се постигне пълна или поне достатъчна обективност. Доверието е увереност, вяра в нещо. При избора на административен ръководител доверието към него е увереност, вяра в неговия професионализъм и в неговата управленска компетентност. Преценката за управленската компетентност и доверието (вярата) в тази компетентност са субективни преживявания и за тяхното формиране не са установени нормативни критерии. Поради това те не подлежат на съдебен контрол за законосъобразност. Преценката за наличието и степента на управленска компетентност на кандидат за административен ръководител на орган на съдебната власт е дискреция (свободно усмотрение) на Висшия съдебен съвет. Тя подлежи на съдебен контрол в рамките на чл. 169 АПК - дали органът е разполагал с оперативна самостоятелност и спазил ли е изискването за законосъобразност на административните актове. Изискването за законосъобразност е спазено, когато административният акт е издаден в границите на компетентността на органа и съобразно с целта, за която тази компетентност му е предоставена. В случая няма съмнение, че оспореното от съдия Владимир Пензов решение е взето от Висшия съдебен съвет в границите на неговата компетентност. Настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение, счита, че това решение е в съотвествие с целта, за която тази компетентност е предоставена на Висшия съдебен съвет и при вземането на оспореното решение този единствен кадрови орган на съдебната власт е спазил и правилата на чл. 6, ал. 1, 2 и 5 АПК.

По изложените съображения настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение, счита, че жалбата на съдия В. А. П. срещу решението на Висшия съдебен съвет по т. 1 на протокол № 3 от заседанието, проведено на 21.01.2016 г., с което Висшият съдебен съвет не назначава административен ръководител - председател на Районен съд, Благоевград, е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.

IV. По направените искания за присъждане на съдебни разноски по делото.

Оспорването, предприето от съдия Владимир Пензов, което е предмет на настоящето дело, има особен характер. То е с петитум: "Предвид изложеното (.. .) за мен е налице правен интерес да оспоря на основание чл. 149, т. 2 - 5 от АПК Решение по т. 1 по протокол № 3 от 21.01.2016 г. на ВСС, с което е постановено, че Висшият съдебен съвет не назначава административен ръководител - председател на Районен съд - Благоевград, като Ви моля да отмените същото като незаконосъобразно и необосновано".

Прочитът само на петитума на жалбата поражда въпроса дали останалите участници в избора, завършил с оспореното от жалбоподателя решение, са заинтересовани лица по смисъла на чл. 15, ал. 1 АПК и дали следва те да бъдат конституирани като заинтересовани страни по делото. Ако решението на Висшия съдебен съвет бъде отменено, тази отмяна ще ползва и тях, защото решението на Висшия съдебен съвет е неблагоприятно както за жалбоподателя, така и за тях. Т. е. всеки един от останалите двама кандидати има собствено основание да оспори това решение на Висшия съдебен съвет, а освен това евентуалната отмяна на това решение по жалбата на съдия Владимир Пензов ще бъде за тях благоприятна, защото ще възстанови висящността на избора или с други думи казано, съдебната отмяна на оспореното от съдия Владимир Пензов решение не би имала неблагоприятни последици за другите двама кандидати.

Част от доводите, на които е основано оспорването, обаче, сочат, че с това оспорване съдия Владимир Пензов всъщност цели отстраняването на другите двама кандидати от избора, така че съдебната отмяна на оспореното от него решение на Висшия съдебен съвет да има за последица задължителен извод за Висшия съдебен съвет, че представените от другите двама кандидати концепции нямат съдържанието по чл. 4, ал. 3, т. 7 от Правилата за избор на административни ръководители на органите на съдебна власт по чл. 167, ал. 1, т. 2 - 4 от ЗСВ, поради което Висшият съдебен съвет не би могъл да направи преценка за тяхната управленска компетентност. С тези доводи очевидно жалбопадателят оспорва правото на другите двама кандидати да бъдат избрани на ръководната длъжност. В подкрепа на този извод е и Становището на Владимир Пензов от 30.05.2016 г. (на л. 514 и л. 515 от делото), в което той заявява: "Предмета на разглеждане в настоящото производство е оспорване на решение на Висшия съдебен съвет, с което е формиран диспозитив на административен акт по отношение на лица, неправомерно допуснати до участие в конкурсна процедура, след фазата на допускане, които по смисъла на установените изисквания в ЗСВ и Правила за избор на административни ръководители в органите на съдебната власт по чл. 167, ал. 1, т. 2 - 4 от ЗСВ не отговарят на изискванията за участие".

При евентуално съдебно решение, което отменя оспореното решение на Висшия съдебен съвет със задължителни указания по тълкуването и прилагането на Закона за съдебната власт и на Правилата за избор на административни ръководители на органите на съдебна власт по чл. 167, ал. 1, т. 2 - 4 от ЗСВ, правната сфера на другите двама кандидати ще бъде засегната. Това обстоятелство ги прави заинтересовани лица по смисъла на чл. 15, ал. 1 АПК, поради което с определението си от 24.02.2016 г. Върховният административен съд, шесто отделение, конституира съдиите В. Г. К. и А. С. И. като заинтересовани страни по делото.

Заинтересованите страни са представлявани по делото от процесуален представител адвокат Кристиян Пройчев (Адвокатска колегия, гр. Ямбол), овластен с представителна власт с пълномощни и договори за правна услуга, които се намират на л. 486 и л. 487 от делото. С изготвените от адвокат Пройчев писмени становища по допустимостта на оспорването и след това по съществото на спора са направени искания на заинтересованите страни да бъдат присъдени направените по делото разноски. Като доказателства за такива разноски се сочат договорите за правна услуга, т. 3 от които има следното съдържание: "3. Договорено възнаграждение: 1000 лв (хиляда лева), които са изплатени напълно в брой към момента на подписване на настоящия договор, като същия служи като разписка за платената сума."

Процесуалният представител по пълномощно на Висшия съдебен съвет не е поискал присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

С представената от него писмена защита по делото жалбоподателят Владимир Пензов е изразил становище за неоснователност на исканията за присъждане на разноски по делото, направени от заинтересованите страни чрез техния процесуален представител по пълномощно адвокат Кристиян Пройчев от гр. Ямбол. Аргументите, на които е основано това становище, са, че от представените неприсъствени становища било видно, че те не са по съществото на спора, а единствено по допустимостта на жалбата, поради което и по аргумент на чл. 143 АПК тези искания били неоснователни. При възприетата от съда с определение по хода на делото допустимост на процесната жалба и липсата на становище по съществото на спора от страна на заинтересованите страни, не било ясно какъв е демонстрираният правен интерес на същите, като целта според жалбоподателя била само и единствено финансова санкция по отношение на него при условията на вменявана му злоупотреба с права. Оспореният административен акт бил негативен както по отношение на него, така и по отношение на заинтересованите страни, поради което евентуалната негова отмяна безусловно ще ползва и ще създаде права и по отношение на заинтересованите страни, респ. такъв акт би бил в техен интерес, каквото становище целенасочено те не изразявали. Предвид на това и еднопосочността на правния интерес от отмяната на оспорения акт (отхвърлянето на жалбата), според жалбоподателя не може и не следва да води до заплащане на разноски за адвокат на заинтересованите страни.

При условията на алтернативност жалбоподателят прави и възражение, че заплатеното от заинтересованите страни възнаграждение за един адвокат е прекомерно, несъобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, и прави искане на основание чл. 78, ал. 5 ГПК във връзка с чл. 144 АПК Върховният административен съд да присъди по-нисък размер на разноските, който да не е по-висок от посочения в чл. 8, ал. 2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение, счита за неоснователни доводите на жалбоподателя за неоснователност на искането на заинтересованите страни да им бъдат присъдени разноски по делото. Както се каза по-горе в тези мотиви, жалбоподателят всъщност оспорва допускането на останалите двама кандидати до проведения от Висшия съдебен съвет избор. Поради това оспореното решение се явява благоприятен за тези кандидати акт, доколкото то е постановено след преценка на управленската им компетентност по същество и те не са отстранени от по-нататъшно участие в конкурса, какво становище изразява жалбоподателя. Поради това е налице хипотезата на чл. 143, ал. 3 АПК, а според тази разпоредба когато съдът отхвърли оспорването или подателят на жалбата оттегли жалбата, страната, за която административният акт е благоприятен, има право на разноски.

Заплатените от тях адвокатски възнаграждения - техният размер и обстоятелството, че са платени в брой - заинтересованите страни доказват с представените по делото договори за правни (адвокатски) услуги. Според т. 1 на Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г. на Общото събрание на гражданската и търговската колегии на Върховния касационен съд (приложимо и в административното правосъдие по силата на чл. 144 АПК) договорът за адвокатска услуга се сключва между клиент и адвокат в писмена форма, която е за неговото доказване. Защото само когато е доказано извършването на разноски в съдебното производство, те могат да бъдат присъдени на страната, която ги е направила. Когато адвокатското възнаграждение е заплатено в брой, този факт следва да бъде отразен в договора за правна помощ, а самият договор да е приложен по делото. В този случай той има характер на разписка, с която се удостоверява, че страната не само е договорила, но е и заплатила адвокатското възнаграждение. В представените от заинтересованите страни договори за правна услуга е записано изрично, че уговореното възнаграждение от 1000 лв по всеки договор е било заплатено в брой.

Възражението за прекомерност на така уговореното и заплатено адвокатско възнаграждение, обаче, е основателно. Съдържанието на представените по делото писмени становища, изготвени в изпълнение на договорите за правни услуги, води до извода, че задължението е изпълнено само формално, защото делото не представлява нито фактическа, нито правна сложност и не обуславя заплащането на адвокатско възнаграждение в размер на 1000 лв. за всяка от заинтересованите страни. Според чл. 78, ал. 5 ГПК във връзка с чл. 144 АПК Ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата, според ал. 2, изречение второ на който определеният в договора между адвоката и клиента размер на адвокатското възнаграждение трябва да бъде справедлив и обоснован и не може да бъде по-нисък от предвидения в наредба на Висшия адвокатски съвет размер за съответния вид работа. Тази наредба е Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, но в нея не е определен минимален размер на адвокатското възнаграждение за процесуално представителство, защита и съдействие по дела по Закона за съдебната власт. Тези дела несъмнено са административни дела без определен материален интерес, но не са включени в изброяването по чл. 8, ал. 2 от наредбата. Затова справедливият и обоснован размер на адвокатското възнаграждение по настоящето дело следва да бъде определен по аналогия (§ 1 от допълнителните разпоредби на посочената наредба) в минималния размер по чл. 9 от наредбата за изготвяне на писмени становища без явяване по делото - 300 лв.

Водим от изложените мотиви Върховният административен съд, шесто отделение,