Решение № 15836 от 21.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 5941/2009 г.

Решение № 15836 от 21.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 5941/2009 г., I о., докладчик председателят Маруся Димитрова Производство по чл. 160 ал. 6 ДОПК и чл. 208 и сл. АПК. Касаторът "Метра-тест инженеринг" ЕООД моли да бъде отменено решение № 140/26.2.2009 г. по адм. д. № 2078/2004 г. на Варненския окръжен съд, с което е отхвърлена жалбата му против ДРА № 418/27.8.2004 г. на ТДД - Варна като неправилно. Поддържа, че са допуснати касационни основания необоснованост, нарушения на материалния и процесуалния закон. ДРА бил нищожен. Съображения излага в касационната жалба. Моли ДРА да бъде отменен. Ответникът по касационната жалба ДОУИ - Варна, редовно призован, не изпраща представител. В дадения от съда срок не е подал възражение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и изложените в нея отменителни основания по чл. 218 АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима, подадена в срок, а разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение окръжният съд е отхвърлил жалбата на "Метра-тест инженеринг" ЕООД против ДРА № 418/27.8.2004 г. на ТДД - Варна, с което са определени данъци по ЗКПО за 2001 г. и 2002 г., и данъчни задължения по ЗДДС (отм.) за периода 20.3.2001 г. - м. 7.2003 г. В мотивите си съдът е обсъдил констатациите по ДРА, събраните по делото доказателства и е възприел фактическа обстановка съответна на доказателствата по делото. Обосновано съдът е приел, че ДРА е издаден от редовно овластен актосъставител. В съдебното дело е приложена заповед № 171/15.12.2003 г. на директора на ТДД - Варна, с която е възложено на Донка Иванова - началник сектор в отдел "СПУДР" да издава актове за възлагане на данъчни ревизии по чл. 68 ал. 1 т. 1 ДПК (отм.). Обосновано съдът е приел, че ДРА е издаден от редовно овластен актосъставител и е валиден. Доводът на касатора, че ДРА е нищожен е неоснователен. Акта за възлагане на ревизията, с който е определен актосъставителя е издаден от Донка Иванова, която е редовно овластена да направи това с цитираната заповед. Съдът е обсъдил подробно констатациите в ДРА за непредставени поискани по чл. 50 ДПК (отм.) доказателства относно начисляване на данъка и реалността на доставките от преките доставчици, които не са намерени на данъчните им адреси по време на ревизията. Приел е, че в съдебното производство не са събрани доказателства, които да оборват констатациите по ДРА за недоказано осъществяване на доставките по спорните фактури и начисляване на данъка по тях. Съдът е обсъдил заключението на вещото лице, което също не е намерило доставчиците на адресите им и не е установило начисляване на данъка и осъществяване на фактурираните доставки. Законосъобразно съдът е приел, че не е установено осъществяване на предпоставките по чл. 64 ЗДДС (отм.) за признаване на данъчния кредит. Правилно съдът е приел, че при след като не са налице предпоставките на чл. 64 ЗДДС (отм.) за признаване на данъчния кредит по доставките от 2001 г., второто посочено в ДРА основание за това - по чл. 109, ал. 11 и 12 ДПК (отм.) не следва да се обсъжда. Съдът е обсъдил констатациите в ДРА относно увеличение на финансовия резултат с разходите по фактурите за спорните доставки на основание чл. 23 ал. 2 т. 13 ЗКПО (отм.), тъй като не са документално обосновани по предвидения в нормативните актове ред. Фактурите за доставка на СМР не съдържат реквизита натурално и стойностно изражение на стопанската операция, който не е установен по време на ревизията и от вещото лице, тъй като не са представени доказателства за вида и обема на СМР и правилно данъчните органи и съдът са приели, че разходите за СМР не са обосновани документално. Плащането по фактурите на ЕТ "Пламен Асенов", ЕТ "Вили-Калина Манева" и останалите доставчици не е доказано с фискален бон, въпреки, че е посочен начин на плащане в брой и правилно данъчните органи са приложили чл. 23 ал. 2 т. 13 ЗКПО (отм.). Към фактурите с посочено плащане с платежно нареждане не са приложени платежни нареждания по делото и приложението на чл. 23 ал. 2 т. 13 `ЗКПО (отм.) е правилно. Решението като правилно следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221 ал. 2 АПК, Върховният административен съд, първо отделение,