Решение № 7534 от 10.7.2023 г. на ВАС, VIII о.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на началник отдел Оперативни дейности Пловдив, Главна дирекция Фискален контрол при ЦУ на НАП, чрез упълномощения гл. юрк. З. Хаджийска, срещу Решение 297/18.11.2022 г., постановено по адм. дело 255/2022 г. на Административен съд - Смолян, с което е отменена негова Заповед за налагане на принудителна административна мярка (ПАМ) ФК-139-0470343/17.05.2022 г. на Еко-Титан Груп АД - запечатване на търговски обект ведомствена бензиностанция 1 и забрана за достъп до него за срок от 14 дни , находящ се в с. Гарваново, общ. Хасково, Депо за ТБО. В касационната жалба се релевират оплаквания, че обжалваното решение е постановено при нарушение на процесуалните правила, на материалния закон и необоснованост, съставляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Излагат се възражения относно извода на съда за неустановеност на нарушението. Иска се отмяна на първоинстанционното решение и се претендира присъждане на направените разноски. Ответникът Еко-Титан Груп АД, гр. Смолян, чрез процесуалния си представител адв. И. Минев, в представени по делото отговор на касационната жалба и писмено становище оспорва касационна жалба. Претендира присъждане на разноски. Прави възражение за прекомерност на юрисконсулстското възнаграждение, в случай че съдът уважи касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, като се запозна със събраните по делото доказателства, съобрази доводите и възраженията на страните и обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено следното: Касационната жалба е допустима, като подадена в срока по чл. 211 АПК, от надлежна страна, участник в първоинстанционното производство, имаща право и интерес от оспорването и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. Предмет на съдебен контрол пред Административен съд Смолян е била ЗНПАМ ФК-139-0470343/17.05.2022 г., издадена от началник отдел Оперативни дейности Пловдив в ЦУ на НАП, с която на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. г и чл. 187, ал. 1 ЗДДС е приложена принудителна административна мярка запечатване на търговски обект ведомствена бензиностанция, находящ се в с. Гарваново, общ. Хасково, Депо за ТБО стопанисван от Еко-Титан Груп АД и е забранен достъпа до него за срок от 14 (четиринадесет) дни. Фактическо основание за издаване на заповедта е осъществена проверка в търговския обект на 04.05.2022 г., при която е констатирано, че дружеството, в качеството си на задължено лице не е изпълнило задължението си да подаде по изградената дистанционна връзка с НАП данни, които дават възможност за определяне на наличните количества горива в резервоарите за съхранение в горепосочения обект за зареждане на течни горива. В обекта е въведена в експлоатация електрона система с фискална памет /ЕСФП/, модел Ойл Сис 2.0 DKL с рег. 4455185 с ИН на ФУ ОS006578 и ИН на ФП 58007503, нивомерна измервателна система /НИС/ VISY-X, одобрена със свидетелство на БИМ 169/FS от 01.04.2019 г. След преглед на КДФО, е установено, че на 05.04.2022 г. е генериран служебен бон 0002727 за доставка на дизел по фактура 0000000423/05.04.2022 г. за 2000 литра гориво със статус 1 и съобщение Timeout. След извършена справка в информационния масив на НАП е установено, че дружеството не е изпратило данни за доставка по посочения документ, отчетено е само по нивомерната система, за което е генериран служебен бон от ЕСФП с 0002726/05.04.2022 г. със съобщение ОК. За установените факти и обстоятелства е съставен протокол за извършена проверка на основание чл. 50 ДОПК. В съдебното заседание се представя справка от 05.04.2022 г., въз основа на която е констатирано, че за извършената доставка, нивомерната система в обекта е отчела доставката и ЕСФП е подала данни в НАП, но няма подадени данни за доставеното дизелово гориво по документи в НАП. За да отмени процесната ЗПАМ, първоинстанционният съд е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган, в законоустановената форма, но в нарушение на материалноправните разпоредби. Съдът е посочил, че административният орган не се е съобразил с регламентираното изключение в разпоредбата на чл. 59а, ал. 3, т. 1 от Наредба Н-18/2006 г., според която лице по ал. 1 на с.р. - получател по доставка на течни горива подава електронен документ за получаване съгласно приложение 23 за потвърждаване на полученото гориво с изключение на случаите, когато горивото се доставя в обект с ЕСФП, какъвто е наличен в процесния обект. Позовал се е и на разпоредбата на чл. 118, ал. 11, т. 5 ЗДДС, според която данните по ал. 10 на чл. 118 ЗДДС не се подават от получателя на доставки, които е отчел като получени чрез електронната система с фискална памет, поради което е направил извод, че жалбоподателят няма задължение след подаване на данни от нивомерната система, да подава данните и за документа на доставката. Прието е, че в случая не е извършено нарушение на чл.186, ал. 1, т. 1, б г ЗДДС. Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно. Нормата на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. г ЗДДС предвижда, че принудителната административна мярка запечатване на обект за срок до 30 дни, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, което не подава данни от ЕСФП по чл. 118 ЗДДС в Националната агенция за приходите. От извършената от органите по приходите проверка на обекта е установено, че дружеството не е подавало данни само за електронния документ за доставка, каквото е изискването на чл. 59а, ал. 1 от Наредба Н 18/03.02.2006 г. Правилно първоинстанционният съд е приел, че административният орган не е съобразил изключението, регламентирано в чл. 118, ал. 11 ЗДДС и в чл. 59а. ал. 3, т.1 от Наредба Н-18 от 13.12.2006 г., което освобождава получателя на доставка на течни горива от задължението да подават електронен документ за получаване, когато горивото се доставя в обект с ЕСФП, какъвто е наличен в обекта и това изрично е посочено от административния орган, постановил заповедта за налагане на принудителна административна мярка. Дори само това е основание да бъде прието, че прилагането на ПАМ е в нарушение на административно производствените правила, тъй като заповедта е издадена без да бъдат изяснени всички факти и обстоятелства от значение за преценката относно наличие на нарушение - не е изяснен въпросът дали дружеството не попада в посоченото изключение. В административната преписка е наличен издаден служебен бон с дата 05.04.2022 г. от ЕСПФ на търговеца, от който е видно, че полученото гориво е отчетено във фискалната памет на устройството и е подадена информация за това до НАП. Следователно изводът на съда, че не са налице предпоставките на чл. 186, ал. 1, т. 1, б.г ЗДДС за налагане на процесната ПАМ е правилен. Решението е правилно и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора на ответника се дължат направените разноски за настоящото производство в размер на 600 лв. за заплатено адвокатско възнаграждение. Водим от горното, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,