Решение № 6862 от 5.6.2024 г. на ВАС по адм. д. № 4014/2024 г.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на главния архитект на район Лозенец, Столична община и по втора касационна жалба на "ВАСПЕКТ" ЕООД и "ХАГА ИНВЕСТ" ООД срещу решение 742/1.2.2024г., постановено по адм. дело 6413/2022г. на Административен съд София град, с което е отменена Заповед РЛЦ22-РА-014/30.3.2022 г. на главния архитект на район Лозенец, Столична община, с която е одобрено изменение на план за застрояване /ПУП ИПЗ/ на УПИ XІІІ-599, кв. 37, м. [местност] и м. [местност] по плана на София, район Лозенец. Касаторите смятат, че обжалваното решение е недопустимо, а евентуално - неправилно и необосновано. Жалбите с които е бил сезиран административния съд били недопустими, поради факта, че жалбоподателите не са заинтересовани лица по смисъла на чл. 131, ал. 2 от ЗУТ. Били спазени всички изисквания при одобряване на изменението на плана за застрояване. Искат обжалваното решение да бъде обезсилено. В условията на евентуалност молят решението да бъде отменено, а жалбите срещу посочената заповед да бъдат отхвърлени. Претендират присъждане на разноски за двете съдебни инстанции. Касаторът главен архитект на район Лозенец прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ответниците в настоящото производство. Ответниците Н. Г. К. и П. И. А. в писмени отговори на двете касационни жалби оспорват същите. Молят да им бъдат присъдени разноски за касационната инстанция. Прокурорът от Върховната прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Развива подробни съображения, сочещи необходимостта, съдебния акт да бъде обезсилен, евентуално отменен. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационните жалби за процесуално допустими, като подадени в срок и от надлежни страни, а разгледани по същество за частично основателни по следните съображения. От доказателствата по делото е установена следната фактическа обстановка -действащият към момента на издаване на оспорената заповед ПУП-ЧЗРП на м. [местност] и м. Южен парк 4 част е одобрен със Заповед РД09-50-521/12.08.1999 г. на главния архитект на Столична община, потвърдена с Решение 85 по Протокол 56/06.08.2003 г. на Столичния общински съвет -касаторите "ВАСПЕКТ" ЕООД и "ХАГА ИНВЕСТ" ООД притежават УПИ XІІІ-599, кв. 37, м. [местност] и м. [местност] по плана на София, район Лозенец, който е предмет на плана одобрен с оспорената пред първата инстанция заповед -ответницата Н. К. е собственик на УПИ ХV-494, граничещ с УПИ ХІІІ-599 и намиращ се на запад от същия -ответницата П. А. притежава УПИ ХVІ-493, също граничещ с УПИ ХІІІ-599 и намиращ се на север от последния -действащият подробен устройствен план предвижда свободно стояща триетажни жилищни сгради в посочените по-горе урегулирани поземлени имоти, притежавани от дружествата-касатори и ответниците -с изменението на плана за застрояване, одобрено с процесната заповед в УПИ ХІІІ-599 се предвижда нова /различна/ свободно стояща сграда с максимална височина до 15 метра, пететажно застрояване. Освен изменението в етажността на сградата, видно от графичната част на заповедта, е изменена и дълбочината на същата, като новопредвидената сграда е с по-голяма дълбочина -от графичната част на заповедта и с оглед Приложение 2, към чл. 68, ал. 2 от Наредба 8 от 14.06.2001 г. за обема и съдържанието на устройствените планове, таблица 2, ред П.6.3.1. и ред П.6.3.2. става ясно, че със същата са определени задължителни линии на застрояване, а не ограничителни, които могат да бъдат изменяни. -от заключението на изслушаната и приета съдебно техническа експертиза става ясно, че предвижданата със заповедта сграда е с дълбочина 27 метра и отстои на 6,0-6,5 метра от западната странична регулационна линия, явяваща се дъно за УПИ ХV-494. Разстоянието от предвижданата сграда до дъното на УПИ ХІІІ-599, явяващо южна странична регулационна линия за УПИ ХVІ-493 измерено от графичната част на заповедта е 6 метра. -от заключението на вещото лице се установява, че в графичната част на оспорения административен акт, западната граница, в частта й явяваща се дъно за УПИ ХV-494, е нанесена в несъответствие с действащия регулационен план, а е отразена границата по кадастрална карта, която не съвпада с действащия регулационен план от 1999г. Съдът намира, че решението постановено по жалбата на П. А. е недопустимо. За да стигне до извода, че г-жа А. е заинтересовано лице, а впоследствие, че жалбата й е основателна, първоинстанционният съд е приел, че със заповедта са допуснати намалени разстояния, позовавайки се неспазване на изискванията по Положение 10, от Приложение 2 към Наредба 7/2003г. Този извод е неправилен. Основателни са доводите в касационните жалби, че Положение 10, от Приложение 2 към Наредба 7/2003г. е неприложимо към настоящия случай. Това е така, тъй като всички положения от Приложение 2 на Наредбата разглеждат възможните варианти на схематични положения на сградите при комплексно застрояване и служат за определяне на разстоянията между сградите именно при комплексно застрояване, какъвто настоящия случай не е. Дори хипотетично да бъде прието, че схематичните положения са приложими, то разположението на сградите в УПИ ХVІ-493 и УПИ ХІІІ-599 не попада в схематично положение 10, при което двете сгради са разположени от двете страни на /тангират с/ една мислено прекарана права. Сградите в посочените два УПИ не са разположени по този начин. Основателен е доводът на касаторите, че дори да беше приложимо Положение 10, от Приложение 2, изискуемото разстояние между сградите е ½ от височината на сградата от по-благоприятната посока, което в случая би следвало да не е по малко 7,50 метра, а измереното от вещото лице действително разстояние /у/ в допълнителното заключение /л. 124/, е равно на 10,00 метра и надвишава минимално изискуемото. До същия извод се стига ако хипотетично бъде възприето, че е приложимо положение 11, при което от ъгъл до ъгъл на двете сгради е необходимо разстояние между сградите да е не по-малко от ½ от височината на сградата от по-благоприятната посока, което в случая би следвало да не е по малко 7,50 метра, а измереното от вещото лице действително разстояние /х/ в допълнителното заключение /л. 124/, е равно на 15,00 метра и също надвишава минимално изискуемото. В заключение П. А. не попада в хипотезата на чл. 131, ал. 2, т. 3 ЗУТ, тъй като с плана не се предвиждат намалени разстояния от новопредвидената постройка до регулационната граница с нейния УПИ и до предвидената в него постройка. Не са налице и останалите хипотези на чл. 131, ал. 2 от ЗУТ, поради което жалбата й е недопустима. Като се е произнесъл по тази жалба Административен София град е постановил недопустимо решение, което следва да бъде обезсилено. Решението, в частта с която е отменил оспорената пред него заповед по жалба на Н. К. е правилно, като краен резултат но по съображения, различни от изложените. Както бе посочено по-горе установено е по делото, че в графичната част на оспорения административен акт, западната граница, в частта й явяваща се дъно за УПИ ХV-494, е нанесена в несъответствие с действащия регулационен план, а е отразена границата по кадастрална карта, която не съвпада с действащия регулационен план от 1999г. Неправилното отразяване на регулационните граници на УПИ по отношение на който е одобрено изменение на плана за застрояване, представлява основание за отмяната на заповедта. Същата е постановена в нарушение на чл. 47, т. 5, във връзка с чл. 59, ал.1 и ал. 2 от Наредба 8 от 14.06.2001 г. за обема и съдържанието на устройствените планове. Посочените норми изискват плановете за застрояване де се изработват в съответствие с действащи планове за регулация на улици и поземлени имоти и съгласно изискванията на чл. 46 - 50 от същата наредба , като включват частите, отнасящи се до ПЗ. От своя страна чл. 47, т. 5 от Наредбата поставя изискване при проектиране на ПРЗ да бъдат ползвани като изходни данни тези съдържащи се в действащия ПУП. В случая невярното отразяване на западната странична регулационния граница е опорочило заповедта, предмет на съдебен контрол пред АССГ. С одобреното изменение на плана за застрояване на УПИ ХІІІ-599, са нарушени и изискванията на чл. 31, ал. 5 ЗУТ, както правилно твърди ответницата Колевска. Нормата изисква при дълбочина на застрояването по-голямо от 16 м., за частта от сградата превишаваща посочената дълбочина, към изискуемите разстояния до страничните граници на урегулираните поземлени имоти по чл. 31, ал. 1 и 2 да се добави 30 на сто от увеличената дълбочина над 16 м. Съгласно чл. 31, ал. 2, т. 1 от ЗУТ при средно етажно застрояване разстоянието до страничната граница следва да е най-малко една трета от височината на сградата, която височина в случая е 15 м. Следователно изискуемото минимално разстояние до страничните регулационни граници на УПИ ХІІІ-599 изчислено при описаните изисквания е равно на 8,30. /15:3 + (27-16)х30%/. Измереното в случая от вещото лице разстояние до УПИ ХV-494 е 6,0-6,5 метра и е значително по-малко от минимално допустимото. По тези съображения жалбата на Н. К. е допустима и основателна и като е отменил обжалваната пред него заповед, по тази жалба, Административен съд София град е постановил правилно валидно и допустимо решение, което следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора, претенцията на Н. К. за присъждане на разноски, се явява основателна, но следва да бъде отхвърлена поради липса на доказателства за сторени разноски в тази инстанция. С оглед крайния резултат отмяна на оспорената заповед, разноски в полза на касаторите не следва да бъдат присъждани. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, второ отделение,