Решение № 7410 от 18.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 830/2015 г.

Решение № 7410 от 18.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 830/2015 г., III о., докладчик съдията Румяна Лилова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" (ГД "ИН"), срещу Решение № 169 от 22.10.2014 г., постановено по адм. д. № 35 по описа за 2014 г. на Административен съд - Стара Загора (АССЗ), в частта, с която ГД "ИН" е осъдена да заплати на Господин Рашков Иванов сума в размер на 7800,00 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от незаконосъобразни бездействия на администрацията на Затвора в гр. Стара Загора, изразяващи се в неосигуряване на необходимите битови и санитарно-хигиенни условия за периода 15.11.2011 г. - 28.01.2014 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 28.01.2014 г. до окончателното й изплащане. С касационната жалба се релевират доводи за постановяване на обжалваното съдебно решение в нарушение на материалния и процесуалния закон - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Според касатора решението, предмет на контрол, не отговаря на процесуалните изисквания за неговото постановяване. Поддържа, че съдът е възприел само някои от свидетелските показания, една част от които не са относими към исковия период и не са преки и непосредствени, без да обсъди противопоставимите им такива. Съдът не е изложил съображенията си защо е кредитирал част от показанията, а не е възприел други и не е обсъдил двете групи гласни доказателства поотделно и в съвкупност. Наред с това се твърди, че съставът на АССЗ не е взел предвид и обсъдил представените по делото множество писмени доказателства. Излагат се оплаквания във връзка с възприетото от първоинстанционния съд по съществото на спора. В обобщение, в жалбата се поддържа, че по делото не е установено и доказано условията в Затвора в гр. Стара Загора да са причинили на Иванов неудобства, надхвърлящи обичайните, свързани с изпълнение на наложеното наказание лишаване от свобода, които да са довели до понeсени от него страдания и трудности, надвишаващи неизбежното ниво и излизащо извън прага на строгост по чл. 3 от Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи (ЕКЗПЧОС). Според касатора твърдените неимуществени вреди не са доказани по делото и те не може да се презюмират от съда. По изложените в жалбата съображения се иска отмяната на решението, в обжалваната част, отхвърляне на иска, а при условията на евентуалност - намаляване на размера на присъденото обезщетение. Претендира се присъждането на юрисконсултско възнаграждение. В съдебното заседание пред настоящия съд касационната жалба се поддържа от касатора, чрез упълномощен юрисконсулт. Ответникът Господин Рашков Иванов оспорва касационната жалба в съдебното заседание пред настоящия съд, чрез упълномощен процесуален представител. По същество моли обжалваното решение, предмет на контрол, да бъде оставено в сила, в обжалваната част. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на решението, в обжалваната му част, на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество жалбата е основателна. С решението, в обжалваната му част, ГД "ИН" е осъдена да заплати на Господин Рашков Иванов сума в размер на 7800,00 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от незаконосъобразни бездействия на администрацията на Затвора - гр. Стара Загора, изразяващи се в неосигуряване на необходимите битови и санитарно - хигиенни условия за периода 15.11.2011 г. - 28.01.2014 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 28.01.2014 г. до окончателното й изплащане. Решението, в частта, с която искът на Иванов против ГД "ИН" за присъждане на обезщетение за вреди от незаконосъобразни действия по осигуряване на нормални битови и санитарно - хигиенни условия за периода 15.11.2011 г. - 28.01.2014 г. за сумата над 7800,00 лв. до предявения размер от 73288,00 лв., е отхвърлен, не е обжалвано и е влязло в сила. Първоинстанционният съд е приел, че е сезиран с иск за обезщетяване на претърпени от Иванов неимуществени вреди - болки, неприятни изживявания и унижение, вследствие незаконосъобразни бездействия на длъжностни лица от ГД "ИН" за периода 15.11.2011 г. - 28.01.2014 г. при осигуряване на необходимите санитарно-битови условия, а именно: вследствие неосигуряване на достатъчна жилищна площ в затворническата килия; от неосигуряване постоянен достъп до санитарен възел и течаща вода; от липса на проветрение; от недостатъчно отопление и осветление; от лоши санитарни условия, вкл. в общите тоалетна и в банята на затвора и неосигуряване на тоалетни принадлежности и чисто спално бельо; от негодност на водата за пиене и липса на вода в часовете на спряно водоподаване; от неосигуряване на спокоен сън; неизвършване на резултатна дератизация и дезинсекция; от неосигуряване на качествена и добре приготвена храна, съобразена със заболяването язва на ищеца. Посочил е, че за безспорни по делото са обявени редица обстоятелства, но определение в този смисъл настоящият състав не констатира да е постановено по делото и обявено на страните. В мотивите на решението са отразени констатациите на съда от извършения от него оглед в Затвора в гр. Стара Загора на 2.07.2014 г., пресъздадени са част от свидетелските показания и са описани представени по делото писмени доказателства, без да е извършен анализ и да е посочено какво съдът приема за установено и доказано въз основа на тях. Съставът на АССЗ е направил извод, че липсата на достатъчно жилищна площ, липсата на възможност за удовлетворяване на естествените нужди, и неосигуряването на необходимия минимум хигиенни условия в килиите, тоалетните и банята на затвора, неизпълнението на задължението за ежеседмична смяна на постелъчното бельо на лишените от свобода, вкл. ищеца, невъзможността за удовлетворяване на естествените и нормални човешки потребности от свеж въздух чрез проветряемост на жилищните помещения и нередовното им отопляване през зимните месеци, съжителството с вредни гризачи и насекоми, се явяват неоправдана рестрикция спрямо изтърпяващото наказание лице. Според съда кумулативното въздействие на описаните негативни фактори, с които са свързани битовите условия в Затвора в гр. Стара Загора надхвърля минималния праг на строгост, предвиден в чл. 3 ЕКПЧОС и се е отразило негативно на личността на Иванов, без посочените ограничения да се явяват неизбежни във връзка с изтърпяване на наказанието лишаване от свобода. Тези обстоятелства, в своята съвкупност и при съобразяване на исковия период от 2 години и 3 месеца на пребиваване в Затвора в гр. Стара Загора, според съда, неизбежно са довели до потискане, унижаване, неблагоприятно засягане на личността, накърняване на човешкото достойнство и усещане за непълноцен и нездравословен живот. Предвид това съставът на АССЗ е направил извод, че са налице елементите от правопораждащия фактически състав за ангажиране отговорността на държавата по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ и е уважил исковата претенция до размера на 7800,00 лв., ведно със законната лихва, считано от 28.01.2014 г. до окончателното й изплащане, а в останалата част до размера на претендираното от ищеца обезщетение от 73288,00 лв. е приел, че искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан. Предвид изхода на спора съдът е посочил, че ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца разноски, определени съгласно разпоредбата на чл. 10, ал. 3 ЗОДОВ - за държавна такса в размер на 10,00 лв., но такъв диспозитив не е постановил. Решението, в обжалваната част, е валидно и допустимо, но неправилно, тъй като е постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Това налага извод за неговата отмяна и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на АССЗ, в посочената част. Основателно се явява направеното от ГД "ИН" касационно оплакване за допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила, представляващо касационно отменително основание по смисъла на чл. 209, т. 3, предл. второ АПК, тъй като съдът не е обсъдил всички писмени и гласни доказателства поотделно и в тяхната съвкупност. Съгласно чл. 172а, ал. 2 АПК към решението си съдът излага мотиви, в които се посочват становищата на страните, фактите по делото и правните изводи на съда. Така също по чл. 236, ал. 2 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), приложим в производството на основание чл. 144 АПК, към решението си съдът излага мотиви, в които се посочват исканията и възраженията на страните, преценката на доказателствата, фактическите констатации и правните изводи на съда. Съдебното решение, предмет на касационен контрол, не отговаря на така въведените изисквания, тъй като съдът не е направил преценка на всички събрани по делото писмени и гласни доказателства, и не е обективирал в решението фактически изводи въз основа на всички тях, обсъдени поотделно и в съвкупност. Основателно касационният жалбоподател възразява, че съдът е възприел само една част от свидетелските показания, без да обсъди противопоставимите им такива, както и част от приетите в съдебните заседания като относими и неоспорени писмени доказателства. Оправдано е и оплакването му, че съставът на АССЗ не е изложил мотиви, в които да изложи съображенията си за причините, поради които съдът е кредитирал част от доказателствата, а други не е. Твърденията на касатора за така допуснатите от първоинстанционният съд нарушения се установиха при извършената от настоящия състав съпоставка на изнесеното от свидетелите в съдебните заседания на 2.07.2014 г. и на 24.09.2014 г. спрямо възпроизведеното в съдебния акт, предмет на контрол. Предвид отразеното в съдебния протокол за проведеното на 2.07.2014 г. съдебно заседание, съставът на АССЗ не е отчел и обсъдил, че свидетелят Христо Георгиев Минчев установява факти, относими към своето положение в Затвора в гр. Стара Загора. Наред с други установени факти, игнорирани са от съда и са останали необсъдени показанията на това лице, дадени във връзка с въпросите, поставени от представителя на прокуратурата, че свидетелят не е бил в една килия с Иванов, че килиите им не са на един и същи етаж, че не ползват общи санитарни помещения, както и това, че свидетелят не знае какво има в санитарното помещение на ищеца, и не е виждал килията на ищеца. Наред с това, не е обсъдена липсата на конкретика в изнесеното от това лице във връзка със споделеното му от Иванов, въз основа на което свидетелят прави извод, че условията в килиите са аналогични. В същото съдебно заседание е разпитан и свидетелят Тодор Альошев Шопов, чиито показания всъщност са обсъдени съвсем фрагментарно от съда, макар да касаят относими факти, доколкото това лице е обитавал една килия с ищеца, считано от 20.09.2013 г. Показанията на свидетеля Петър Даниелов Димов са относими само за малка част от исковия период и също не са обсъдени в цялост от съда. Наред с това не е съобразено, че в едната им част те касаят условията в килията на свидетеля, а не на ищеца. Показанията на Русев, макар възпроизведени в решението, на се обсъдени в частта им, в която той установява, че често лишените от свобода запушват тръбите, начина на отстраняване на проблема и последиците от работата по отстраняване върху стените на помещенията. Показанията на Недко Недков са останали практически встрани от вниманието на съда, доколкото в съдебното заседание на 24.09.2014 г. той изнася пред съда факти, които не се ограничават само до единствено възпроизведеното в решението "...Недков счита, че условията в затвора са добри и храната му харесва". Казаното по - горе се отнася частично и до показанията на свидетеля Атанасов, доколкото настоящият състав констатира, че същите не са обсъдени от съда в частта им, в която свидетелят установява причините за запушването на тоалетните и различията в нивото на хигиената в различните групи на затвора. Предвид така съобразеното следва да се направи извод, че първоинстанционният съд не е взел предвид и обсъдил изнесените от свидетелите относими към предмета на спора факти в тяхната цялост, респективно не е направил фактически изводи въз основа на тях и във връзка с приетите като относими по делото писмени доказателства. Фактът, че в мотивите на решението са посочени приети по делото писмени доказателства, не води на извод, че съдът е изяснил фактическата страна на спора въз основа на тях. Разрешаването на спора по същество предполага самостоятелна преценка на събраните доказателства и обсъждането им във връзка с възраженията на страните по вътрешно убеждение (чл. 12 ГПК, във вр. с чл. 144 АПК). Без такава преценка е невъзможно формирането на собствени фактически, а и правни изводи. Изпълнението на задължението за обсъждане на доказателствата и възраженията на страните, тоест за излагане на мотиви, е гаранция за правото на защита на страните в процеса и обезпечаване възможността за касационен контрол на решението. В мотивите следва да се съдържат констатациите на съда относно доказателствените и правнорелевантните факти. Обжалваното решение не отговаря на тези процесуални изисквания. Право и задължение на съда е да обсъди гласните доказателства, допуснати от него като относими. Той следва да кредитира тези, които намира за непротиворечиви и подкрепени от приетите по делото писмени доказателства. Съдът има право да не кредитира свидетелски показания, но следва да се мотивира, а не да стори това чрез игнорирането им, както е постъпил в спорната хипотеза първоинстанционният съд. Съобразно приетите за установени обстоятелства въз основа на всички относими доказателства, след като обсъди възраженията на страните и доказателствата, като се обоснове защо дава вяра на част от тях, а на други не, съдът е следвало да квалифицира фактите и да направи съответните правни изводи. Така също е следвало да обсъди всички писмени доказателства, доколкото е преценил, че същите са относими и ги е приел като такива. По изложените съображения, съдебното решение, предмет на проверка, следва да бъде отменено в обжалваната част, а делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на АССЗ в тази част, предвид установената в чл. 220 АПК забрана за нови фактически установявания от касационната инстанция. При новото разглеждане на делото съдът следва да даде указания за заверка на представените по делото незаверени фотокопия от документи за вярност с оригинала на л. 54-71 от първоинстанционното дело (чл. 183 ГПК, във вр. с чл. 144 АПК). След изпълнение на това указание при постановяване на решението съдът следва да извърши преценка на всички относими към предмета на спора писмени и гласни доказателствата, като въз основа на тях направи собствените си фактически констатации и правни изводи. Следва да изложи ясни и логични аргументи кои от доказателствата кредитира и кои не. Въз основа на така приетите за установени факти и при съобразяване с последиците от разпределението на доказателствената тежест, следва да направи правните си изводи. По разноските следва да се произнесе първоинстанционният съд при новото разглеждане на делото (чл. 226, ал. 3 АПК). По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ и чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение,