Решение № 3916 от 2.4.2024 г. на ВАС по адм. д. № 7099/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. С решение 677 от 16.05.2023 г., постановено по адм. д. 1098/2022 г. Административен съд - Варна, ХХІII-и състав, е отменил по жалба на Булгарцвет Павликени ЕООД в ликвидация, [ЕИК], със седалище и адрес на управление гр.Варна, [улица], [адрес], с представляващи П. Панайотов и В. Щерев, ревизионен акт Р 03000321004283 091 - 001/13.12.2021 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - Варна, потвърден с решение 18/20.04.2022г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. Варна, с който на дружеството са определени задължения за корпоративен данък за 2018, 2019 и 2020 в общ размер на 60 206,75лв. и лихви за забава в размер на 13 036,18лв. С решението съдът е осъдил Д ОДОП Варна да заплати на жалбоподателя разноски по делото в размер на 3 276 лв. С определение 1768 от 21.06.2023г. по същото административният съд е изменил решението в частта му за разноските, като дължимите такива са увеличени от 3 276лв. на 3 726лв. Срещу постановеното решение е подадена касационна жалба от Д. Желязков в качеството му на директор на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - Варна, приподписана от главен юрисконсулт Д. Стефанова. В същата се прави оплакване, че решението на Административен съд - Варна е неправилно поради допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон, както и е необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В жалбата се излагат съответни доводи в подкрепа на оплакванията. Моли Върховния административен съд да отмени решението на Административен съд - Варна и вместо него да постанови друго такова, с което да потвърди обжалвания ревизионен акт изцяло. Претендира заплащане на разноски, в това число и юрисконсулско възнаграждение за двете съдебни инстанции. Ответното по касационната жалба дружество Булгарцвет Павликени ЕООД в ликвидация, [ЕИК], със седалище и адрес на управление гр.Варна, [улица], [адрес], с представляващи П. Панайотов и В. Щерев, чрез процесуалния си представител адв.А. Стефанов взема становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира заплащане на разноски. Представителят на Върховна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е процесуално допустима, а по същество е основателна и следва да бъде уважена. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и e процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна. С решението си Административен съд - Варна, е отменил ревизионен акт Р 03000321004283 091 - 001/13.12.2021 г. издаден от органи по приходите при ТД на НАП - Варна, потвърден с решение 18/20.04.2022г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. Варна, с който на дружеството са определени задължения за корпоративен данък за 2018, 2019 и 2020 в общ размер на 60 206,75лв. и лихви за забава в размер на 13 036,18лв. Първоинстанционният съд е приел, че оспореният акт е издаден при спазване на изискванията на чл119,ал.2 ДОПК. След това е в мотивите на решението са възпроизведени констатациите на органите по приходите за преобразуване на финансовия резултат на дружеството за всяка една от процесните 2018, 2019 и 2020 години /л.166 168 от първоинстанционното дело/ и определяне на допълнителни задължения за корпоративен данък и лихви за забава. На л.168 169 е възпроизведено заключението на вещото лице по назначената съдебно-счетоводна експертиза. След това съдът е пристъпил към изграждане на своите изводи по материалната законосъобразност на акта. Решаващите мотиви на административния съд относно преобразуване на финансовия резултат и определяне на допълнителни задължения за данъчен период 2018г. са изложени на л.169 170. Систематизирани за целите на настоящето изложение, същите се изразяват в следното: 1. Констатациите на органите по приходите относно него данъчен период са възпроизведени подробно на л.166 167 от първоинстанционното дело. Посочено е, че Булгарцвет Павликени ЕООД е приело за цена на придобиване данъчната оценка на имотите, която се различава от балансовата стойност на същите, посочена в публикуваните в Търговския регистър отчети на дружеството. Направен е извод, че активите не са отразени в счетоводните регистри по балансовата им стойност и лицето е приело за справедлива стойност сумите на имотите, посочени в данъчната оценка. Отбелязано е, че съгласно т.8.11 от СС 40, ползван от собственика имот се класифицира като инвестиционен имот , който ще бъде отчитан по справедлива стойност, предприятието трябва да прилага СС 16 Дълготрайни активи до датата на промяната на използването, а ако възникне разлика към тази дата между балансовата стойност на имота, съгласно СС 16 Дълготрайни активи и неговата справедлива стойност, трябва същата да бъде призната като приход или разход. На база на тези съждения е прието, че дружеството не е отразило разликата между балансовата стойност на инвестиционните имоти и тяхната справедлива стойност в размер на 339 220лв. като текущ приход, което е в нарушение на СС 40. На това основание на основание чл.78 ЗКПО счетоводния финансов резултат за година е коригиран в посока увеличение с въпросната сума и са определени допълнителни задължения в размер на 33 735,92лв. ведно с лихви за забава. 2. Решаващият съд е изложил мотиви, че въпросните активи на предприятието не са нови или нововъзникнали, а са придобити в резултат на приватизационна сделка преди покупката на дружествените дялове от новия собственик на дружеството, в която насока вещото лице е използвало термина възстановяване на счетоводната отчетност или промяна в счетоводната политика на предприятието . Посочва се още, че според заключението в случая няма придобиване или възникване на нови активи в предприятието, а новият собственик е упражнил правото си как да отчита съществуващите ДМА занапред, поради което правилно управителят на дружеството е преквалифицирал въпросните активи и е презавел същите по друга сметка като инвестиционни активи, а не като дълготрайни такива. 3. Решаващият съд приема, че активите на предприятието имат стойност, защото независимо от подаването на празни бланки на ГФО има подадени данъчни декларации по ЗМДТ чл.17, и доколкото в тази декларация се посочва отчетна стойност и предприятието не е осъществявало дейност, съответно не е начислявало амортизации, то посочената в декларацията стойност се явява най-близо до отчетната стойност, която представлява историческата цена на придобиване по акта за държавна собственост и приватизационния договор и извършените ревалоризации по оценки до 2000г. Допълнено е, чи при липса на стойност по ГФО, вещото лице е дало правилно заключение, че формираната стойност по данъчните оценки и данните, декларирани в официални документи, представляващи декларациите по ЗМДТ, са основният източник на информация за отчетната стойност. 4. Отбелязано е, че преквалификацията на актива от ДМА на инвестиционен няма никакъв фискален ефект и не води формиране на приход, съответно до отклонение от данъчно облагане. Такъв приход би се формирал от продажба или отдаване под наем, съответно при извършване на разпоредителна сделка в бъдеще, но към процесната 2018г. избора на счетоводна политика не води до приход, поради което няма основание за определяне на данъчни задължения. Решаващите мотиви на първоинстанционния съд относно определените допълнителни задължения за корпоративен данък за 2019г. са изложени на л.170 171 от първоинстанционното дело. Систематизирани за целите на настоящето изложение, същите могат да бъдат сведени до следното: 1. Възпроизведена е фактическата обстановка по придобиване от страна на ревизираното дружество Булгарцвет Павликени ЕООД от ФЗ Панайотов и Щерев ЕООД по силата на договор за цесия от 20.02.2019г. на вземания ведно с техните принадлежности в общ размер на 301 648,88лв., представляващи вземания от ЮЛ и ФЛ, като договорената цена в размер на 302 000лв. е платена на цедента с получени заемни средства от Еко фураж ООД едноличен собственик на капитала на Булгарцвет Павликени ЕООД. Отбелязано е и обстоятелството, че с договор за прехвърляне на вземане от 04.12.2019г. Булгарцвет Павликени ЕООД е прехвърлило на Фидуция 2012 ЕООД изцяло вземанията си, които е придобило от ФЗ Панайотов и Щерев ЕООД по договора от 20.02.2019г. за сумата от 1000лв. 2. Дадено е тълкуване на договора за прехвърляне на вземане съгласно чл.99 и сл.ЗЗД. Акцентирано е, че сключването на такъв вид сделка е въпрос на целесъобразност, като определянето на елементите на договора - вид, предмет, цена, срокове и условия е свързано с законово гарантираната свобода на договарянето. 2. Изложени са мотиви, че органите по приходите неправилно отъждествяват понятието свързани лица , каквито са ФЗ Панайотов и Щерев ЕООД и Булгарцвет Павликени ЕООД с понятието отклонение от данъчна облагане , без да са събрани доказателства в тази насока. 3. Наведен е довод, че не е налице отклонение от данъчно облагане, доколкото вземането е прехвърлено възмездно , а сочения от органа по приходите СС 32 Финансови инструменти не е приложим в случая. 4. Маркирано е, че органите по приходите не са посочили в коя хипотеза на чл.16 ЗКПО попадат двете цесии, за да се приеме, че сделките по тях са в отклонение от данъчно облагане. Допълнено е, че в хода на ревизията не са събрани доказателства каква е пазарната цена на всяка една от въпросните сделки, което е необходимо за да се определи какъв е размерът на отклонението. 5. На отделен ред са изложени мотиви, че няма механизъм и правен способ нито по ДОПК, нито по ЗКПО, нито по Наредба Н 9/14.08.2008г. как да се определи справедлива пазарна цена на института продажба на вземания. Изведен е извод, че след като органът по приходите е длъжен да спазва основните принципи на ДОПК, същият няма нито правна, нито фактическа възможност по компетентност да определи наличие на отклонение на пазарни цени, доколкото не може да се определи стойност, съответно да се определи данъчна основа и се начисли данък. 6. Посочено, че в случая се касае за право на вземане и е приложим СС 32 Финансови инструменти и дружеството правилно е отчело загуба от продажба. 7. Изграден е извод, че ревизионният акт е незаконосъобразен в тази му част и като такъв следва да бъде отменен. 8. Като свързани с задълженията за 2019г. е прието, че актът е незаконосъобразен и следва да се отмени и в частта за задълженията за корпоративен данък за 2020г. Направен е краен извод, че оспореният ревизионен акт е незаконосъобразен в тази си част и като такъв следва да бъде отменен. Решението на Административен съд - Варна е неправилно като постановено при неправилно приложение на материалния закон. В касационната жалба на директора на Д"ОДОП" Варна се правят оплаквания за неправилност поради наличие на всички отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК - допуснато нарушение на материалния и процесуалния закон и необоснованост. По отношение на първата част от решението се излагат оплаквания, че кредитирайки безрезервно заключението на вещото лице по назначената съдебно-счетоводна експертиза, първоинстанционният съд е приел, че преквалифицирането на ДМА като инвестиционни активи няма никакъв фискален ефект и не води до формиране на приход, съответно до отклонение от данъчно облагане и че такъв би се формирал единствено при извършване на разпоредителна сделка. По отношение на втората част от решението се поддържа оплакване, че неправилно административният съд е приел, че не е налице отклонение от данъчно облагане, без да бъде извършен анализ на събраните по делото доказателства и констатациите, поради които е образуван финансовия резултат на дружеството. По така направените оплаквания настоящата съдебна инстанция съобрази следното: По отношение на преобразуването на финансовия резултат на дружеството и определяне на допълнителни задължения за корпоративен данък за 2018г. по делото няма спор за факти. В хода на ревизията е установено, че при прехвърляне на дружествени дялове с договор от 13.03.2018г. е установено, че в баланса на дружеството не са заведени ДМА, представляващи земя и 8бр. сгради. Въпросните имоти са заведени от дружеството като инвестиционни имоти по дебита на сметка 223 Инвестиционни имоти на обща стойност 339 220,10лв. и в пасивите на дружеството както следва: 5 000лв. като основен капитал по кредита на сметка 101 Основен капитал и 334 220,10лв. като други резерви, по кредита на сметка 111 Общи резерви . Органът по приходите е приел, че този начин на осчетоводяване не е коректен, че въпросните имоти е следвало да бъдат отчетени като извънреден приход, което не е сторено от ревизираното лице. По тази причина финансовия резултат на дружеството е преобразуван със сумата от 339 220,10лв. и са определени допълнителни задължения за корпоративен данък и лихви за забава. По изложените по-горе мотиви първоинстанционният съд е приел, че ревизионният акт е незаконосъобразен в тази си част. Прието е, че след като активите на предприятието са придобити в резултат на приватизационна сделка преди покупката на дружествените дялове от сегашния собственик на капитала, то основателно с възстановяване на счетоводната отчетност новият собственик е упражнил законното си право как ще отчита съществуващите ДМА занапред и е преквалифицирал същите и ги е завел по друга сметка като инвестиционни активи. Прието е още, че възприетият начин на преквалификация няма никакъв фискален ефект и не води до формиране на приход и че такъв би възникнал евентуално при отдаване на въпросните имоти под наем или при извършване на разпоредителна сделка с тях, но избраната през 2018г. счетоводна политика не води до приход и не е налице основание за определяне на данъчни задължения. Настоящата съдебна инстанция не споделя този негов извод, като го намира за необоснован, изграден при допуснати нарушения на съдопроизводствените правила и неправилно прилагане на материалния закон. На практика основният спорен въпрос по тази част от делото е по какъв начин следва бъде осчетоводен актив, който липсва и не е заведен в активите на предприятието. На този въпрос отговор не е даден в заключението на вещото лице, върху констатациите на което е изградено съдебното решение в тази му част, поради което отговор на спорния въпрос не е даден и в решението на административния съд. Както бе вече посочено, при придобиване на дружествените дялове на ревизираното дружество чрез договор за прехвърляне на дружествени дялове от 13.03.2018г. е установено, че в баланса и счетоводството на дружеството не е заведен ДМА земя и 8бр. сгради. Този факт попада в хипотезата на счетоводни записвания за придобиване на ДМА в резултат на установен излишък при инвентаризация. Намерените при инвентаризацията активи се оценяват по справедлива стойност от комисия със съответен протокол и се признават за приход. Счетоводното отразяване на такива активи изисква да се състави счетоводна статия : дебит на сметка група 20 Дълготрайни материални активи , аналогично сметка 223 Инвестиционни имоти съобразно предназначението на имота/ срещу кредит на сметка 709 Други приходи от дейността . Както бе посочено, дружеството е извършило следната счетоводна статия: дебит по смета 223 Инвестиционни имоти на стойност 339 220,,10лв. и кредит: 5 000лв. по сметка 101 Основен капитал и 334 220,10лв. по сметка 111 Общи резерви . Принципно по сметка 111 се отчитат създадените резерви чрез заделяне на част от печалбата, предназначени за покриване на загуби или други цели; въпросната сметка се дебитира при покриване на загуби срещу кредитиране на сметки от група 12 Финансови резултати и при увеличаване на основния капитал срещу кредитиране на сметки от група 10 Капитал. Сметка 111 се кредитира със заделените средства за резерв срещу дебитиране на сметки от група 12 Финансови резултати, в зависимост от предназначението на резервите. В заключението си вещото лице не дава отговор на въпроса дали възприетия от дружеството начин на осчетоводяване на въпросните активи е допустим съгласно НСС и НС сметкоплан, същото не дава верен отговор на въпроса как следва да бъде заведен счетоводно актив, който не е заведен счетоводно преди това. Съгласно чл.78 ЗКПО при определяне на данъчния финансов резултат счетоводният финансов резултат се коригира със сумата на приходите и разходите, които е следвало да бъдат отчетени през текущата година съгласно изискванията на нормативен акт, но не са отчетени от данъчно задълженото лице. Съгласно т.5.6 от СС 40 Инвестиционни имоти при прехвърляне на друг вид имот в инвестиционен имот, той се завежда със стойност, равна на балансовата стойност на имота, по която се е отчитал до момента. Според т.8.11 от същия СС 40, ако ползван от собственика имот се квалифицира като инвестиционен имот, който ще бъде отчитан по справедлива стойност, предприятието трябва да прилага СС 16 Дълготрайни материални активи до датата на промяната в използването / в случая 13.03.2018г. ; ако възникне разлика към тази дата между балансовата стойност на имота съгласно СС 16 Дълготрайни материални активи и неговата справедлива стойност, същата следва да бъде призната като текущ приход или разход. При така изложената счетоводна регламентация органите по приходите правилно са приели, че ревизираното дружество не е отразило разликата между балансовата стойност на инвестиционните имоти / 0/ и тяхната справедлива стойност в размер на 339 220,10лв. /данъчната оценка на имотите/, което съставлява нарушение на изискванията на СС 40 Инвестиционни имоти . При това положение при съобразяване на чл.78 ЗКПО за данъчен период 2018г. е установен финансов резултат /печалба/ в размер на 337 359,19лв., формиран от счетоводен финансов резултат /печалба/ в размер на 1 860,91лв. и увеличения счетоводен финансов резултат в размер на 339 220,10лв., като е определен дължим корпоративен данък в размер на 33 735,92лв. и лихви за забава в размер на 9 259,38лв. Като е приел друго и е отменил оспорения ревизионен акт в посочената му част, Административен съд Варна е постановил едно неправилно съдебно решение. По отношение на данъчен период 2019г. по делото също няма спор за факти. Установено е, че по силата на Договор за цесия от 20.02.2019г. Булгарцвет-Павликени ЕООД е придобило от ФЗ Панайотов и Щерев. ЕООД вземания ведно с техните принадлежности в общ размер на 301 648,88лв. от следните лица и в следните размери : Мегатед ЕООД, [ЕИК] в размер на 76 075лв.; Сталкер ЕООД, [ЕИК] - в размер на 50 000лв.; Астур ЕООД, [ЕИК] - в размер на 18 603,20лв; Етюд ЕООД, [ЕИК] - в размер на 36 579лв. Панева -М ЕООД, [ЕИК] - в размер на 102 284лв. и физическото лице И. Кайкова в размер на 17 927лв. Договорената продажна цена в размер на 302000лв. е платена на цедента с получени заемни средства от Еко фураж ООД - едноличен собственик на капитала на Булгарцвет-Павликени ЕООД, получени по силата на Договор за заем от 22.02.2019г., обезпечен с издаден запис на заповед. Срокът за връщане на заемната сума е 25.03.2019г., като е уговорена лихва в размер на 5% при годишна база. Заемната сума е постъпила по банковата сметка на ДЗЛ на 25.02.2019г. и на същата дата е платено изцяло задължението по Договора за цесия. С договор за прехвърляне на вземане от 04.12.2019г. Булгарцвет Павликени ЕООД прехвърля /прецедира/ на Фидуция 2012 ЕООД изцяло вземанията си, които е придобило от ФЗ Панайотов и Щерев. ЕООД по горецитирания договор от 20.02.2019г. за сумата от 1000лв., която сума не е заплатена. Органите по приходите са приели, че при покупката на вземанията от ФЗ Панайотов и Щерев. ЕООД ревизираното дружество не е очаквало да получи приход при събиране на вземанията от длъжниците, тъй като изкупува същите на цена по-висока от номиналната им стойност. Прието е още, че задълженото лице не е представило доказателства за извършена от него проверка относно финансовото състояние на длъжниците и възможността вземанията да бъдат събрани. Обоснован е извод, че в резултат на извършените сделки се е стигнало до негативен икономически ефект, т.е. извършените от дружеството стопански операции са икономически необосновани и водят до намаление на облагаемата печалба, целящо отклонение от данъчно облагане. Съобразявайки това, както и обстоятелството, че участниците в първата цесия са свързани лица, е прието е, че е налице хипотеза по чл.15 и чл.16,ал.1 ЗКПО. По тази причина финансовия резултат на дружеството за 2019г. е преобразуван в посока увеличение със сумата от 301 000лв. и е установен финансов резултат в размер на 252 089,14лв. / 301 000лв. минус данъчен счетоводен резултат /загуба/ в размер на 50 541,35лв., и са определени задължения за корпоративен данък в размер на 25 208,91лв. и лихви за забава в размер на 3 718,61лв. По изложените по-горе мотиви, решаващият съд е приел, че ревизионният акт е незаконосъобразен в тази си част. Аргументите в тази насока са следните: не е налице отклонение от данъчна облагане, доколкото вземането е прехвърлено възмездно, тъй като е налице хипотеза по чл.37,ал.1, т.2 ЗКПО; няма изисквания за определяне на цена, посочения от органите по приходите СС 32 Финансови инструменти не приложим, тъй като съгласно раздел Обхват , б. и , същият не се прилага за стокови договори, каквито са процесните договори за цесия; данъчните не са посочили коя е хипотеза на чл.16 ЗКПО; липсва определяне на пазарната цена на всяка една от цесиите; направено е и позоваване на заключението на вещото лице по назначената съдебно-счетоводна експертиза предмет на отчетност, респективно на финансов контрол, е налице само когато в последствие се получи сума по-голяма от продажната цена на вземане, в който случай ще се формира приход и ще е налице основание за данъчно облагане; в случая дружеството правилно е приложило СС 32 Финансови инструменти и е отчело загуба от продажба. Настоящата съдебна инстанция не споделя този негов извод, като го намира за необоснован, изграден при допуснати нарушения на съдопроизводствените правила и неправилно прилагане на материалния закон. По тази част от делото също няма спор за факти. Спорът между страните е правен и се свежда до това извършените от ревизираното дружество две сделки /договори за цесия/ покриват хипотеза по чл.16,ал.1 ЗКПО. Даденият отрицателен отговор на спорния въпрос от страна на административния съд не може да бъде споделен. Същият е необоснован на фактите по делото, изграден при неправилно тълкуване и прилагане на материалния закон и при допуснати нарушения на съдопроизводствените правила. Налице е и вътрешно противоречие в самите мотиви на решението, като от една страна се посочва, че изискванията на СС 32 Финансови инструменти не са приложими в случая, тъй като договорите за цесия са стокови !!!, а от друга страна се прави позоваване на него относно начина на осчетоводяване на стопанските операции. От счетоводна гледна точка, вземанията от клиенти представляват финансови активи съгласно СС 32, тъй като са свързани с бъдещо получаване на парични средства. Съгласно т.11.5.б. г от СС 32, при отписване на финансов ресурс поради прехвърляне, резултатът от сделката се отчита като текущ финансов приход или като текущ финансов разход. Една от възможностите за отписване на финансов актив вземане от клиент, е прехвърлянето му от кредитора на трето лице,т.е. сключване на договор за цесия. Принципно цесията е правна сделка, регламентира от разпоредбите на чл.99 100 от Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/. При продажбата на вземане не се отчита счетоводен разход когато продажбата е по номилната стойност на вземането. В конкретния случай това не е така, тъй като ревизираното дружество е придобило вземането за сумата от 302 000лв., а в последствие е цедирало същото за сумата от 1 000лв./която на всичкото отгоре не е и заплатена/. Счетоводно е отчетен разход чрез дебитиране на сметка 629 Други финансови разходи срещу кредитиране на сметка 499 Други кредитори със сума в размер на 301 000лв. От страна на ревизираното дружество не са представени никакви доказателства относно обезценката на вземането /повече от 300пъти/. Не се установяват и причините, поради които е извършено цедиране на вземането дали е трудно събираемо или е несъбираемо, финансовото състояние на длъжника, претенция по съдебен ред и прочие. В случая не са спазени изискванията на СС 32 Финансови инструменти оповестяване за първоначална оценка на вземането като финансов инструмент, за последваща оценка, отписване и оповестяване. Вземанията по договора за цесия с ФЗ Панайотов и Щерев. ЕООД са заведени по номинална стойност към момента на сключване на договора, като не е извършена последваща оценка обезценка на вземането. При отписването на същите е реализирана счетоводна загуба в размер на 301 000лв., като не става ясно как за вземане, придобито за 302 000лв. е определена продажна цена от 1 000лв. Извършването на подобни действия отписване на вземане в размер на 302 000лв. срещу приход от 1000лв., което има за последица счетоводна загуба от тази сделка и по-малък размер на данъчната основа за съответната година , правилно са определени като действия, водещи до отклонение от данъчно облагане по смисъла на чл.16,ал.1 ЗКПО. Като е приел друго и е отменил ревизионния акт в посочената му част, Административен съд Варна е постановил едно неправилно решение. С решението ревизионният акт е отменен и в частта за установени задължения за 2020г. в размер на 1 261,92лв. и лихви за забава в размер на 58,19лв. Това е свързано с обстоятелството, че извършената корекция за 2020г. е в посока увеличение със сумата от 12 619,23лв. , представляваща приспадната част от декларирана данъчна загуба за 2019г. в размер общо на 252 089,14лв. Тъй като финансовият резултат за 2020г. е функция от 2019г., решаващият съд е приел, че не се следва извършване на коректция в посока увеличение с посочената сума и определяне на допълнителни задължения главница и лихви. Поради гореизложеното настоящата съдебна инстанция, намира, че решението на Административен съд Варна е неправилно и в тази си част. Предвид гореизложеното при условията на чл.222,ал.1 АПК решението на Административен съд Варна следва да бъде отменено изцяло и вместо него следва да бъде постановено друго такова, с което жалбата на Булгарцвет Павликени ЕООД в ликвидация, [ЕИК], със седалище и адрес на управление гр.Варна, [улица], [адрес], с представляващи П. Панайотов и В. Щерев, против ревизионен акт Р 03000321004283 091 - 001/13.12.2021 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - Варна, потвърден с решение 18/20.04.2022г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. Варна, с който на дружеството са определени задължения за корпоративен данък за 2018, 2019 и 2020 в общ размер на 60 206,75лв. и лихви за забава в размер на 13 036,18лв., следва да бъде отхвърлена като неоснователна. Като свързано с първоинстанционното решение следва да бъде отменено и определение 1768 от 21.06.2023г. на същия съд за изменение на първоинстанционното решение в частта му за разноските. При този изход на процеса ответното по касация дружество следва да бъде осъдено да заплати на Национална агенция по приходите София, в качеството й на юридическо лице в състава на което влиза Д ОДОП - Варна, разноски по делото за двете инстанции в общ размер на 13 144,80лв., включващи 585,94лв. заплатена държавна такса за обжалване и по 6 429,43лв. юрисконсулско възнаграждение за всяка една съдебна инстанция, определено при условията на чл.8,ал.1 във вр. с 7,ал.2, т.4 от Наредба 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Водим от горното и на осн. чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение,