Решение № 5384 от 18.04.2011 г. на ВАС по адм. д. № 2285/2011 г.

Решение № 5384 от 18.04.2011 г. на ВАС по адм. д. № 2285/2011 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Таня Радкова Производството по делото е по реда на чл. 237 и следващите АПК. Образувано е по молба на Димитър Велков Вечев, от гр. Пазарджик, за отмяна на решение № 480/19.10.2009 г. по адм. д. № 625/2009 на Административен съд гр. Пазарджик, потвърдено с решение № 9944/16.07.2010 г. по адм. д. № 15684/2009 г. на тричленен състав на Върховния административен съд. Твърди в молбата си за отмяна, че първоинстанционният съд е дал ход на делото въпреки заявеното от него, че адвокатът му е служебно ангажиран. Според молителя, същият е релевирал този довод пред касационната инстанция, който довод не е бил уважен. С решението си тричленният състав на Върховния административен съд е оставил в сила решението на Административен съд гр. Пазарджик. С последното е отхвърлена жалбата на молителя срещу заповед № 479/27.08.2009 г. на кмета на община Пазарджик, с която е прекратено служебното му правоотношение поради съкращавате на длъжността. При тези данни за него съдебното решение, чиято отмяна се иска е неблагоприятно и същият има право да иска отмяната му съгласно чл. 238, ал. 1 АПК. Молбата е подадена в срока по чл. 240 АПК и следва, с оглед твърдените от молителя обстоятелства, да бъде разгледана на основание чл. 239, т. 5 АПК. Според цитираната разпоредба съдебният акт подлежи на отмяна, когато страната вследствие на нарушаване на съответните правила е била лишена от възможност да участва в делото или не е била надлежно представлявана, или когато не е могла да се яви лично или чрез повереник по причина на препятствие, което не е могла да отстрани. В конкретния случай не е налице нито една от визираните материалноправни предпоставки. По принцип, за да е основателно искането за отмяна, следва да е допуснато от съда нарушаване на процесуални права на страната. Такова нарушение не е допуснато при постановяване на процесните съдебни актове. Видно от протокол от съдебно заседание от 02.10.2009 г., молителят изрично е заявил да се даде ход на делото. Заявил е също, че се е свързал със своя адвокат, който не може да присъства, тъй като е на семинар. Съгласно чл. 139, ал. 1 АПК съдът отлага делото, ако страната и пълномощникът й не могат да се явяват поради препятствие, което страната не може да отстрани. Личното явяване на молителя като жалбоподател сочи, че същият не е лишен от възможност да участва в делото. Не е налице и втората хипотеза, тъй като по делото няма представено пълномощно за ангажиране на защитник в лицето на адвокат. Нещо повече, евентуалното наличие на такова пълномощно и разглеждане на делото без евентуалното участие на ангажирания адвокат също не представлява нарушение, което може да ограничи права на жалбоподателя. Дори в такава хипотеза съдът не може да отложи делото, тъй като за това е необходимо препятствие за участие както за страната, така за нейния пълномощник. В този аспект правилно е отбелязано в потвърдителното решение на касационната инстанция, че правото на защита на жалбоподателя не е било накърнено, тъй като същият се е явил лично. Нещо повече, както се посочи, молителят като жалбоподател изрично е заявил желание да се даде ход на делото, без да е заявил изрично искане за отлагането му. Третата хипотеза визира невъзможността страната да се яви лично или чрез повереник по причина на препятствие, което не е могла да отстрани, която хипотеза в случая не е налице. Предвид изложеното в качеството си на жалбоподател и на касатор молителят е могъл да упражни всички процесуални права във връзка с оспорването на административния акт, без да е нарушено правото му на защита вследствие процесуално нарушение на съда или ненадлежно представляване. Това сочи на неоснователност на молбата за отмяна на предявеното основание. Воден от горното, Върховният административен съд, петчленен състав