Решение № 9482 от 7.07.2014 г. на ВАС по адм. д. № 3812/2013 г.

Решение № 9482 от 7.07.2014 г. на ВАС по адм. д. № 3812/2013 г., IV о., докладчик съдията Кремена Хараланова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационни жалби, подадени съответно от "Никеа Груп Холдинг" ЕООД, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. "Аксаков" № 28, ет. 2, представлявано от управителя Пешо Илиев Пешев, чрез процесуалните му представители адвокатите Юлиан Дацев и Мартин Попов, и от Общински съвет - Монтана, чрез председателя му Иво Цветанов Иванов, против решение № 84/06.02.2013 г., постановено по адм. дело № 661/2012 г. на Административен съд - Монтана, IV състав. Първият от посочените касатори твърди, че решението е неправилно, като постановено при съществени нарушения на процесуални правила, необосновано и в противоречие с приложимия материален закон. Излага съображения, че в производството по оспорване пред административния съд, не са съобразени правата на дружеството, произтичащи от атакуваното решение на ОбС - Монтана, поради което е неправилен и съдебният акт за отмяната му като незаконосъобразно, без "Никеа Груп Холдинг" ЕООД да е конституирано като страна в производството. На посоченото основание, търговското дружество - касатор, при условията на чл. 210, ал. 2 АПК, претендира отмяна на решението поради допуснато съществено нарушение на процесуални правила и връщането му за ново разглеждане от друг състав на АС - Монтана. При условията на евентуалност моли за отмяната му като неправилно и постановяването на нов акт по съществото на спора, по съображения за незаконосъобразността на направения от съда извод, че при отдаване под наем на пасища и мери, освен специалните разпоредби на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи /ЗСПЗЗ/, са приложими общите разпоредби на Закона за общинската собственост /ЗОбС/. В открито съдебно заседание, чрез процесуалния си представител адвокат Попов претендира присъждане на направените по делото разноски. Касаторът Общински съвет - Монтана излага съображения, че решението е недопустимо, като постановено във връзка с оспорването на влязъл в сила негов акт. В отношение на евентуалност претендира отмяната му, като неправилно, поради допуснати при постановяването му съществени нарушения на процесуални правила, необоснованост и противоречие с приложимия материален закон. Ответникът по жалбата - областен управител на област с административен център гр. Монтана, редовно призован, не изразява становище по съществото на спора. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, като прецени наведените в жалбата касационни основания и доказателствата по делото, приема за установено следното: Касационните жалби са подадени от легитимирани лица по смисъла на чл. 210, ал. 1 и ал. 2 АПК, в законоустановения срок, поради което са допустими, а разгледани по същество - основателни, по следните съображения: С обжалваното решение № 84/06.02.2013 г. по адм. дело № 661/2012 г., съставът на Административен съд - Монтана в производство по реда на чл. 145 и сл. АПК е отменил решение № 418 на Общински съвет - Монтана, взето по протокол № 15/18.12.2012 г. С последното, при внасянето му по искане на областния управител на област Монтана за повторно обсъждане, е изменено решение № 369, взето по протокол № 14/27.11.2012 г. на ОбС, с което е актуализиран списъка за предоставяне на мери и пасища на територията на община Монтана за общо и индивидуално ползване съгласно приложение № 1, като са предоставени 76 броя имоти с начин на трайно ползване "пасища, мери" с обща площ 4 546.545 дка на "Никеа Груп Холдинг" ЕООД, при задължението на последното дружество да ги поддържа в добро земеделско и екологично състояние, с включване на думите "за индивидуално ползване" преди текста "за пет години". За да постанови решението си, съдът е приел, че обжалваният пред него административен акт е подлежащият на оспорване по смисъла на чл. 45, ал. 11 от Закона за местното самоуправление и местната администрация /ЗМСМА/, изменен акт на Общинския съвет, в случая издаден в изискуемата от закона форма, без допуснати при това нарушения на административнопроизводствените правила на чл. 27 и чл. 45 ЗМСМА и чл. 37о ЗСПЗЗ, но в противоречие с приложимия материален закон, и по-конкретно с изискванията на чл. 37н и чл. 37п ЗСПЗЗ, и чл. 14, ал. 7 вр. ал. 2 ЗОбС, налагащи при отдаването под наем на мери и пасища, които са публична общинска собственост по смисъла на чл. 25, ал. 1 ЗСПЗЗ, провеждането на нарочен търг. Искането на касатора Общински съвет - Монтана за обезсилване на решението поради недопустимост е неоснователно, тъй като по делото не са наведени твърдения, нито са представени доказателства за наличието на касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 2 АПК. Според изричния текст на чл. 45, ал. 11 ЗМСМА, на оспорване пред първата инстанция, подлежи именно измененият акт на Общински съвет - Монтана /решение № 418, взето по протокол № 15/18.12.2012 г. на Общински съвет - Монтана/, издаден при връщането за ново обсъждане на решение № 369, взето по протокол № 14/27.11.2012 г. на ОбС със заповед на областния управител на област с административен център гр. Монтана, обективираща искане по чл. 45, ал. 4 ЗМСМА. Основателни обаче са оплакванията на двамата касатори, че решението е постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, поради следното: В съдебното производство пред Административен съд - Монтана не е конституирано като страна "Никеа Груп Холдинг" ЕООД, независимо от данните по делото, че на това търговско дружество с измененото решение на ОбС - Монтана, на посочено правно основание чл. 21, ал. 1, т. 8 и чл. 45, ал. 9 ЗМСМА, чл. 8, ал. 4 и чл. 14, ал. 7 ЗОбС, и чл. 24а, ал. 5, чл. 37о и чл. 37и ЗСПЗЗ, са предоставени за индивидуално ползване за срок от пет години, общо 76 броя имоти с начин на трайно ползване "пасища, мери" с обща площ 4 546.545 дка. Производството по чл. 145 и сл. АПК по съдебно обжалване на решението на ОбС - Монтана, издадено при условията на чл. 21, ал. 1, т. 8 ЗМСМА във връзка със ЗОбС и ЗСПЗЗ, е административно по своя характер. При липсата на изключващи ги специални правила, в него са приложими общите правила на АПК. Разпоредбата на чл. 153, ал. 1 АПК предвижда, че в производството пред съда се призовават освен оспорващият, и органът, издал обжалвания акт, всички заинтересовани страни - граждани и организации, участващи в административното производство. Заинтересовани са лицата, чиито законни права, свободи или законни интереси са или биха били засегнати от обжалвания акт или от съдебното решение или за които те биха породили права или задължения /чл. 15 АПК/. В случая между страните липсва спор, че "Никеа Груп Холдинг" ЕООД черпи права от решението на ОбС - Монтана, предмет на съдебното обжалване пред административния съд. Следователно, оспореният в първоинстанционното производство акт и решението за отмяната му, постановено по повод оспорването му по съдебен ред, рефлектират върху правната му сфера. Решението има действие по отношение на това лице, макар то да не е било призовано в производството. Поради това, дружеството се явява заинтересована страна по смисъла на чл. 153, ал. 1 АПК и е следвало да участва в съдебното производството по обжалване на решението на ОбС. Като не е конституирал това лице като заинтересована страна, първоинстанционният съд е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила, което е самостоятелно основание за отмяна на решението. Поради допуснатите съществени нарушения на процесуални правила, не следва да бъдат обсъждани оплакванията за необоснованост и неправилно приложение на материалния закон. По изложените съображения, настоящият състав приема, че е налице касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК, при което обжалваното решение следва да бъде отменено, а делото - върнато на същия съд за ново разглеждане от друг съдебен състав, който да изпълни изискването на чл. 153 АПК. При този изход на спора, въпросът относно разноските следва да бъде решен съгласно разпоредбата на чл. 226, ал. 3 АПК - от административния съд при новото разглеждане на делото. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение