Решение № 14034 от 20.11.2009 г. на ВАС по адм. д. № 5021/2009 г.

Решение № 14034 от 20.11.2009 г. на ВАС по адм. д. № 5021/2009 г., IV о., докладчик председателят Боян Магдалинчев Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба от Райна Гаврилова Ганчева от гр. Монтана против решение от 26.01.2009 г., постановено от Административния съд - Монтана, по адм. дело № 495/2008 г., с което е отхвърлена жалбата й против заповед № 1313/02.06.2008 г. на кмета на община Монтана. В касационната жалба са развити доводи, че обжалваното решение е незаконосъобразно. Сочи се, че съдът не е отчел, че при издаването на оспорената заповед са извършени процесуални нарушения и не е спазен материалният закон. Освен това заповедта е постановена на основание нищожен административен акт, поради което съдът е следвало да я обяви за нищожна. Иска се отмяна на съдебното решение и произнасяне по съществото на спора, като бъде прогласена нищожността на заповед № 1313/02.06.2008 г. на кмета на община Монтана. Ответникът - кметът на община Монтана, не взема становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Счита, че решението на Монтанския административен съд е неправилно. По делото е безспорно, че заповед № 1313/02.06.2008 г. е издадена след влизането в сила на решение от 29.05.2007 г. по гр. дело № 688/2005 г. на Районния съд - Монтана, прогласило нищожност на решение № 26РГ/11.05.2005 г. на ОСЗГ - гр. Монтана. Доколкото процесната кметска заповед се основава на прогласеното за нищожно решение на ОСЗГ, респективно действията на административния орган по нейното издаване са извършени в противоречие с влязло в сила решение на съда, същата е нищожна. Всеки заинтересован винаги може да се позове на нищожността или да поиска от съда да я обяви. Следователно при безспорно установено противоречие на заповед № 1313/2008 г. със съдебен акт единственият правилен правен резултат е обявяване нищожност на заповедта по аргумент от императивната разпоредба на чл. 177, ал. 2 от АПК. Върховният административен съд - четвърто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение Административният съд - Монтана, е отхвърлил жалбата на настоящата касаторка против заповед № 1313/02.06.2008 г. на кмета на община Монтана, с която на наследниците на Гаврил Атанасов Ганчев е възстановено правото на собственост върху новообразуван имот с № 21.239 в местността "Парта", землището на гр. Монтана, с площ 1648, 6 кв. метра. От събраните по делото доказателства съдът е установил, че на оспорващата в качеството й на наследник на Гаврил Атанасов Ганчев е възстановено правото на собственост върху лозе от 2 дка при условията и по реда на § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ. Съгласно имотния регистър към плана на новообразуваните имоти (ПНИ) за местност "Парта", землище на гр. Монтана, новообразуван имот № 21.239 е записан на нейния наследодател, като в тази си част планът е влязъл в сила. При тези данни съдът е приел, че оспорената заповед е законосъобразна, тъй като е издадена въз основа на влязъл в сила ПНИ, като правата са съобразени с отразеното в плана. Така постановеното решение е правилно и следва да бъде потвърдено. Съдът е обсъдил представените по делото доказателства и направените от него изводи съответстват на установената фактическа обстановка и не противоречат на закона. Обжалваната заповед е издадена на основание § 4к, ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ и чл. 28а, ал. 1 от ППЗСПЗЗ, съгласно които възстановяването, съответно придобиването на правото на собственост върху новообразуваните имоти, се извършва със заповед на кмета въз основа на влязъл в сила план на новообразуваните имоти (ПНИ) по чл. 28, ал. 4 от ППЗСПЗЗ. От анализа на разпоредбите е видно, че контролът за законосъобразност на заповедта се свежда до проверка дали същата съответства по съдържание на данните от влезлия в сила ПНИ. Безспорно е установено от данните по делото и в частност от представената извадка от регистъра на новообразуваните имоти, че на наследодателя на касаторката - Гаврил Атанасов Ганчев, е отреден новообразуван имот № 239 в масив № 21 с площ 1648, 6 кв. метра. Не се спори и за това, че настоящата касаторка не е обжалвала ПНИ и в тази си част същият е влязъл в сила. С процесната заповед на наследниците на Гаврил Атанасов Ганчев е възстановено правото на собственост върху новообразуван имот с № 21.239 в местност "Парта", землище на гр. Монтана, с площ 1648, 6 кв. метра. Именно с оспорената заповед приключва реституцията на земеделската земя. Тя съдържа описанието на имота за местоположение, граници, съседи, както и ограниченията на собствеността и основанията за тях, които факти се съдържат във влезлия в сила ПНИ. Това означава, че заповедта по § 4к, ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ не може да има друго съдържание освен записванията в ПНИ. В случая това изискване е спазено. В заповедта са възпроизведени точно данните от ПНИ, който, както вече беше посочено, не е обжалван от касаторката. В касационната жалба са развити пространни доводи, които могат да бъдат обобщени в няколко пункта. На първо място, касаторката оспорва статута на възстановения й имот. Счита, че същият не може да се квалифицира като имот в терен по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, тъй като не е бил внасян в ТКЗС или ДЗС, нито е бил предоставян за ползване на граждани. Посоченото възражение е неотносимо към обжалваната заповед. Такова оплакване би било относимо в едно производство по обжалване на ПНИ по § 4к, ал. 6 от ПЗР на ЗСПЗЗ, но не и в настоящото. Освен това е и неоснователно. Цялата местност "Парта", землище гр. Монтана е със статут на терен по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, във връзка с което е изработен и ПНИ. Всички имоти, находящи се в тази местност, са подчинени на режима на § 4 и сл. от ПЗР на ЗСПЗЗ, независимо дали собствеността върху тях се възстановява, придобива или никога не е изгубвана. Основните доводи в касационната жалба са свързани с мотивите на заповедта, в смисъл на фактическите и правни основания за издаването й. По-специално касаторката поддържа, че кметът на общината се е позовал на решение № 26РГ/11. 05. 2005 г. на ОСЗГ - Монтана, което било обявено за нищожно с решение от 29. 05. 2007 г. по гр. дело № 688/2005 г. на Монтанския районен съд. Ето защо счита, че и процесната заповед следва да се обяви за нищожна като основана на нищожен акт на ОСЗГ. Видно от обстоятелствената част на заповедта, като правни основания за издаването й са посочени § 4к, ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ и чл. 28а, ал. 1 от ППЗСПЗЗ. Като фактически основания са посочени няколко предходни издадени документи: заповед № 30/07. 02. 2006 г. на областния управител на област Монтана, с която е одобрен ПНИ за зона "Парта", решение № 26РГ/11. 05. 2005 г. на ОСЗГ - Монтана, скица № 279/02.06.2008 г. и протокол от 13. 05. 2008 г. за трасиране на поземлен имот № 21.239. Действително решение № 26РГ/11. 05. 2005 г. на ОСЗГ - Монтана, е обявено за нищожно от Монтанския районен съд и не е следвало да бъде посочвано. Това нарушение обаче е чисто формално и по никакъв начин не се отразява на законосъобразността на административния акт. От една страна, както вече беше посочено, в настоящото производство се проверява единствено съответствието на заповедта по § 4к, ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ с влезлия в сила ПНИ. Позоваването на решение по чл. 14, ал. 1, т. 3 от ЗСПЗЗ, каквото е обявеното за нищожно, би имало значение в производството по § 4к, ал. 6 от ПЗР на ЗСПЗЗ, тъй като именно тогава правоимащите лица установяват правата си с надлежните документи, за да бъдат вписани в ПНИ. Същественото в случая е, че по делото е представен протокол № 9/27.10.1992 г., с който на наследниците на Гаврил Атанасов Ганчев е възстановено правото на собственост в съществуващи (възстановими) стари реални граници върху лозе от 2 дка в местността "Парта", като изрично е посочено, че се намира в терен по § 4 от ЗСПЗЗ и "във владение може да влезете след като уредите взаимоотношенията си със сегашните ползватели". Впрочем решение № 26РГ/11.05.2005 г. на ОСЗГ Монтана е обявено за нищожно именно поради наличието на предходен влязъл в сила административен акт - протокол № 9/27.10.1992 г. и липса на предпоставките по чл. 14, ал. 7 от ЗСПЗЗ за постановяване на ново решение. С посочения протокол № 9/27.10.1992 г. изрично е посочено, че земите попадат в терен по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, т. е. с решението само се признава правото на собственост а самото възстановяване в реални граници става след влизане в сила на ПНИ. С плана се отреждат с предимство имоти на ползвателите по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, на които при спазване на изискванията на закона правото на ползване се е трансформирало в право на собственост. Едва след това се възстановява собствеността на бившите собственици. Възраженията на касаторката, че разликата от 351, 4 кв. м не е придобита от ползватели, а от "бизнесмени, имащи съседни имоти", е следвало да бъдат предявени в производството по обжалване на ПНИ. Ако касаторката продължава да ги поддържа, същата може да се възползва от реда по § 4к, ал. 8 от ПЗР на ЗСПЗЗ за изменение на влязъл в сила ПНИ, но не и като оспорва настоящата заповед. Останалите пунктове в касационната жалба, касаещи несъобразяването на заповедта по § 4к, ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ с указанията, дадени в заповеди № РД-46- 494/22.08.2003 г. на МЗГ и № РД- 02- 14- 454/22.08.2003 г. на МРРБ, не следва да бъдат обсъждани, тъй като посочените заповеди не могат да бъдат квалифицирани като критерий за законосъобразност на административния акт. Касае се за указания във връзка с техническите изисквания по изготвяне на помощния план и плана на новообразуваните имоти, които в никой случай нямат нормативен характер. По изложените съображения обжалваното решение е правилно и законосъобразно и следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд - четвърто отделение,