Решение № 2942 от 12.3.2024 г. на ВАС по адм. д. № 10142/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Столична община, чрез адв. Попов срещу решение 4359/30.06.2023 година на Административен съд - София-град по адм. дело 11415/2022 година, с което е отхвърлена жалбата й срещу решение от 29.11.2022 година на ръководителя на Управляващия орган (РУО) на Оперативна програма Околна среда (ОПОС) 2014 2020 за определяне на финансова корекция.

В касационната жалба на Столична община се релевират касационни основания по чл.209, т.3 от АПК неправилност поради неправилно приложение на материалния закон и необоснованост. Сочи, че според т.51 от Решение на СЕС от 31 март 2022 г. по дело С-195/21, при положение, че конкретно изискване било оправдано от предмета на поръчката и същото оставало пропорционално на този предмет и отговаря на другите условия (т.48 и т.49 от същото решение), чл. 58 от Директива 2014/24 не могъл да попречи на възлагащия орган да заложи в обявлението за поръчка това изискване, включително ако то надхвърля минималното ниво на изискване, установено от национална правна уредба. Отбелязва, че предметът на обществената поръчка се отличавал с голяма комплексност и сложност, като същата следвало да се има предвид при разглеждането на документацията и в частност на поставените критерии за подбор към участниците. Счита, че съдът общо и формално бил посочил аргументите на бенефициера, съдържащи твърдения за неправилност на констатациите и заключенията на ръководителя на Управляващия орган (РУО) по повод установените с акта нарушения. Досежно първото нарушение са изложени твърдения, че административният съд се е подвел по фрагментирания подход на органа при разглеждането на отделните изисквания от документацията на обществената поръчка, което било довело до неправилни изводи за нарушение на чл.2, ал.2 и чл.59, ал.6 от Закона за обществените поръчки (ЗОП) във връзка с чл.6, ал.2 от Наредбата за условията и реда за задължително застраховане в проектирането и строителството. Решението на РУО било издадено без да са съобразени всички аспекти на законодателството, при несъответствие с материалния закон. Съдът не бил съобразил никои от аргументите на общината и достигнал до неправилен извод за законосъобразност на административния акт. За участник, който бил положил необходимите разумни и непрекомерни усилия, съвсем ясно било, че изискването за застраховка Професионална отговорност се отнасяло само до лицата, които са част от обединението и според договора за създаването му щели да извършват съответните строителни дейности. Относно второто нарушение се твърди, че първоинстанционният съд формално и без да сочи оборващи твърденията на бенефициера аргументи е потвърдил административния акт и в тази му част. Заключението на органа, потвърдено и от съда, че термините реконструкция и модернизация били синоними и не се разливали по своето съдържание и съответно липсвала алтернативност в поставеното изискване за сходни дейности, не почивало на реален анализ на предмет на обществената поръчка в контекста на понятията и съдържанието на всяка дейност. Тясното разбиране на административния орган, възприето и от първоинстанционния съд за реконструкция единствено в контекста на Закона за устройство на територията (ЗУТ), неоправдано ограничавало кръга на лицата, които евентуално биха имали възможност да участват в процедурата и не отговаряло на идеята, целта и разбирането на възложителя. Неправилно било прието и че оборудването било част от дейностите по реконструкция и модернизация и се припокривало с дейностите по извършване на СМР. Спецификата на оборудването на обект пречиствателна станция, представлявало алтернативна по вид строителна дейност и можело да попадне в обхвата на сходна, съгласно документацията за участие. Намира за необосновано твърдението на РУО, възприето и от съда, че изискването за опит на двата кумулативно изброени вида инсталация/и, представлявало прекомерна спецификация. Отбелязва, че критерият за подбор бил съобразен не само с изключително специфичният предмет на поръчката, а и с нейната стойност и сложност. Преценка дали с поставеното изискване е спазено или нарушено правилото на чл.59, ал.2 ЗОП, трябвало да бъде индивидуална и съобразена с предмета на обществената поръчка дейност и произтичащите от това потребности на възложителя. По отношение констатираното несъответствие между поставения критерии за сходни строителни дейности и начина на неговото доказване съгласно т.3.3.3. от документацията се твърди, че такова не било налице, тъй като изискването за пускане в експлоатация се отнасяло до инсталация/и за деамонификация и инсталация за термална хидролиза, а не до самите обекти на пречиствателната станция за отпадни води (ПСОВ) за изпълнение на тяхното строителство се приемало строителство, за което е налице Акт Образец 15 или еквивалентен документ. Инсталациите се явявали строежи от по-ниска категория, за които се издава Удостоверение за въвеждане в експлоатация. Налице било неразбиране на спецификите на дейността, предмет на обществената поръчка, от страна на РУО, както и недостатъчно вникване в детайлите от страна на първоинстанционния съд. Наведени са доводи за несъобразяване на съдебния акт с Решение на СЕС от 31 март 2022 г. по дело С-195/21. Начинът за определяне на критериите за подбор и на изискванията към участниците бил съобразен с принципите, заложени в ЗОП, Директива 2014/24/ЕС и актовете по тълкуването им. Твърдените нарушения не били допуснати и следователно нямало и основание за определяне на финансова корекция. Съдът не бил изследвал пълно и всестранно обстоятелствата от значение за взимане на законосъобразно решение, поради което се иска отмяна на обжалвания съдебен акт и постановяване на друг, с който да се отмени решението от 29.11.2022 година на ръководителя на Управляващия орган на Оперативна програма Околна среда 2014 2020 за определяне на финансова корекция, като незаконосъобразно. Претендира разноски по списък.

Ответникът по касационната жалба, ръководителят на Управляващия орган на Оперативна програма Околна среда 2014 2020 година, чрез експерт с юридическо образование Димитров оспорва същата като неоснователна. Претендира разноски по списък и прави възражение за прекомерност на исканите от касационния жалбоподател такива.

Представителят на Върховна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба.

При извършена служебна проверка за допустимост на касационната жалба, съставът на Върховния административен съд приема, че същата е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от страна с правен интерес.

Производството пред Административен съд - София-град е образувано по жалба на Столична община срещу решение от 29.11.2022 година на РУО на ОПОС 2014-2020 г. за определяне на финансова корекция в размер на 10% от стойността на разходите, признати от УО на ОПОС за допустими за финансиране по ОПОС 2014-2020, представляващи средства от ЕСИФ по смисъла на чл.1, ал.2 ЗУСЕФСУ по договор СОА22-ДГ55-612 от 27.09.2022 година с изпълнител ДЗЗД СПСОВ-Кубратово на стойност 47 474 777 лева без ДДС.

С акта са установени следните нарушения:

1. нарушение на чл.2, ал.2 и чл.59, ал.6 ЗОП във връзка с чл.3, ал.3 от Закона за камарата на строителите (ЗКС) и чл.6, ал.2 от Наредбата за условията и реда за задължително застраховане в проектирането и строителството ограничителен критерий за подбор в частта, касаеща декларирането му и доказването му от страна на участници обединения. Прието е, че въведеното изискване всеки участник в обединение, който ще изпълнява строителство да притежава застраховка професионална отговорност за категорията строителство, съобразно строежа предмет на обществената поръчка към момента на подаване на офертата било незаконосъобразно. Изискването е счетено за ограничително, тъй като задължавало повече от един участник в обединението да разполагат със съответната застраховка към момента на подаване на офертата. Критерият има за резултат препятстване на възможността за подаване на оферти от определени участници обединения и предприемане на последващи действия от членове на обединението за увеличаване на застрахователната сума при настъпване на промяната, а именно при определяне на обединението за изпълнител. Нарушението е квалифицирано като нередност по т.11, б. а от Приложение 1 към чл.2, ал.1 от Наредба за посочване на нередности, представляващи основания за извършване на финансови корекции, и процентните показатели за определяне размера на финансовите корекции по реда на ЗУСЕСИФ, приета с ПМС 57/2017г. (Наредбата за посочване на нередности). За същото е определена финансова корекция в размер на 10% върху сумата на допустимите, засегнати от нарушението разходи по договора с изпълнителя.

1. нарушение на чл.59, ал.2, във връзка с чл.2, ал.2 ЗОП и чл.2, ал.1, т.2 и т.4 ЗОП незаконосъобразен критерии за подбор, касаещ техническите възможности на участниците в процедурата. На първо място е прието, че поставеното изискване за опит в поне един проект за строителство и/или реконструкция и/или модернизация и/или оборудване на ПСОВ, представлявало дублиране на една и съща дейност. Строителството се отнасяло за новоизградена ПСОВ, но реконструкцията и модернизацията на ПСОВ били синоними на една и съща дейност и не могли да се приемат като алтернативи. Изискването ограничавало участието на неопределен кръг лица, чиито основен предмет на дейност е доставка на оборудване за ПОСВ, защото те не биха били проявили интерес за самостоятелно участие към обявени поръчки с основен предмет строителство въпреки предоставената алтернатива. Критерият бил неясен и несъобразен с предмета на поръчката, и неотносим към установяването на възможностите участниците да я изпълнят. На второ място изискването за кумулативно изпълнение на дейности по строителство и/или реконструкция и/или модернизация и/или оборудване на ПСОВ и за двата вида инсталации (инсталация/и за деамонификация и инсталация за термална хидролиза), независимо дали били изпълнени на един или няколко обекта, предполагало прекомерна спецификация, доколкото опитът следвало да се докаже кумулативно. Изискванията били необосновано високи, спрямо действително необходимите за конкретното изпълнение. Отбелязва се, че нито отстраненият от участие в процедурата участник, нито избраният изпълнител са могли самостоятелно са докажат изискуемият опит, което предполагало прекомерна спецификация на изискването. На последно място изискването сходните строителни дейности за двата вида обекта да са доставени, монтирани и пуснати в експлоатация било неясно, тъй като в т.3.3.3. от Документацията било посочено, че под приключило изпълнение следвало да се разбира строителство, за което е налице Констативен акт за установяване на годността за приемане на строежа Акт Образец 15 или еквивалентен документ. Акт Образец 15 служил за установяване на годността за приемане на строежа (част или етап от него) и чрез него се удостоверявало, че строежът бил изпълнен съобразно одобрените проекти, но въвеждането на инсталациите в експлоатация, както било посочено в самия критерии за подбор, се извършвало с актове и документи, които се издавали на следващ етап Акт Образец 16 или Разрешение за ползване. Налице било непреодолимо по обективен начин противоречие в записа на изискването, което не позволявало да се определи точния му обхват и начин на прилагане, което обуславяло и пречка за формиране на благоприятна конкурентна среда в процедурата. Изискването било неясно, тъй като съответствието на обекта се доказвал с Акт Образец 15, но обектът включвал инсталации, за които изрично се изисквало да са доставени, монтирани и пуснати в експлоатация, а същото се извършвало с актове и документи, които се издавали на следващ етап. Нарушението е квалифицирано като нередност по т.11, б. а от Приложение 1 към чл.2, ал.1 от Наредба за посочване на нередности и е определена финансова корекция в размер на 10% върху сумата на допустимите, засегнати от нарушението разходи по договора с изпълнителя.

За да отхвърли жалбата на Столична община, първоинстанционният съд е приел, че административният акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и при неправилно приложение на материалния закон, в съответствие с неговата цел. Досежно първото констатирано с акта нарушение съдът приема, че начинът по който бил формулиран критерият за подбор, имал за резултат препятстване на възможността за подаване на оферти от определени участници обединения и предприемане на последващи действия от членове на обединението за увеличаване на застрахователната сума при настъпване на промяна, а именно при определяне на обединението за изпълнител. Съдът е намерил, че въведеното в Документацията за обществената поръчка изискване надхвърляло нормативно установеното в чл.3, ал.3 ЗКС, съответно не било налице законово изключение по смисъла на чл.59, ал.6 ЗОП, и било нарушено правилото при участие в процедурата по ЗОП на обединения, които не са юридически лица, да се изисква съответствието с критериите за подбор да се доказва от обединението участник, а не от всяко от лицата, включени в него. По отношение второто установено от РУО нарушение, първоинстанционният съд счита, че независимо от предоставената на пръв поглед алтернативност на изброените видове строително-монтажни работи, в действителност поставеното изискване за опит в поне един проект за строителство и/или реконструкция и/или модернизация и/или оборудване на ПСОВ представлявало дублиране на една и съща дейност. Строителството се отнасяло за новоизградена ПСОВ, но реконструкция и модернизация на ПСОВ били синонимни форми на една и съща дейност и не могли да се приемат като алтернативни. При модернизация определено се извършвала реконструкция, а всяка реконструкция определено можело да се класифицира и като модернизация. Прието е, че представената от възложителя друга възможност за доказване на изискуемия опит чрез оборудване на ПСОВ" била неясна и създавала възможност за двусмислено тълкуване от участниците. Посочените строителство, реконструкция и модернизация се определяли като действия по СМР, а оборудването било част от тези дейности и се препокривало със СМР. В тази връзка не било ясно дали се изисква доставено и монтирано оборудване, което се припокрива с останалите дейности или било самостоятелна дейност по доставка на оборудване, която се изпълнявала от икономически оператор, различен от основния изпълнител по договор за изпълнение на строителство/инженеринг на ПСОВ. Съдът е приел, че по този начин се ограничавало участието на неопределен кръг от лица, чиито основен предмет на дейност бил доставка на оборудване за ПСОВ, защото те не биха били проявили интерес за самостоятелно участие към обявени поръчки с основен предмет строителство" въпреки предоставената алтернатива. По изложените съображения е мотивиран извод за наличие на посочените в административния акт нарушения, съответно нередности, за които правилно била определена финансова корекция. Обоснован е краен извод за законосъобразност на оспореното решение на РУО и жалбата на общината е отхвърлена като неоснователна.

При служебна проверка на основанията по чл. 218, ал. 2 от АПК съставът на Върховния административен съд приема, че обжалваното съдебно решение е валидно и допустимо.

Касаторът не релевира възражения за допуснати съществени процесуални нарушения.

Досежно правилното приложение на материалния закон:

По делото не се спори, че в изпълнение на проект Изграждане на ВиК инфраструктура в Столична община, финансиран по ОПОС 2014-2020, бенефициерът Столична община провежда открита процедура за възлагане на обществена поръчка с предмет Реконструкция, модернизация и доизграждане на СПСОВ - Кубратово. В резултат на проведената процедура е сключен договор с изпълнител ДЗЗД СПСОВ Кубратово.

С процесното решение РУО на ОПОС е констатирал две нередности във връзка с проведената процедура и е определил обща финансова корекция в размер на 10% от допустимите разходи по договора с изпълнителя.

1. По нарушението на чл.2, ал.2 и чл.59, ал.6 ЗОП във връзка с чл.3, ал.3 ЗКС и чл.6, ал.2 от Наредбата за условията и реда за задължително застраховане в проектирането и строителството:

По делото не се спори, че възложителят е поставил изискване във връзка с икономическото и финансово състояние на участниците да имат валидна/и застраховка/и Професионална отговорност в проектирането и Професионална отговорност в строителството, като за участник обединение, което не е юридическо лице, съответствието с критерия за подбор се доказва за всеки член на обединението, който ще изпълнява съответната дейност, съобразно разпределението на участието на лицата при изпълнение на дейностите, предвидено в договора за създаване на обединението.

Наведените от касатора оплаквания имат отношение към задължението на съда да обсъди всички относими факти и обстоятелства, както и към задължението му да изложи собствени мотиви - чл.172а, ал.2 АПК. Такива в конкретната хипотеза липсват.

Видно от съдържанието на обжалваното съдебно решение, в тази му част съдът не е посочил какво точно е приел от фактическа страна и на практика е възпроизвел съдържанието на обжалвания административен акт.

Относно нарушението на чл. 2, ал. 2 и чл. 59, ал. 6 от ЗОП, във връзка с чл. 3, ал. 3 ЗКС и чл. 6, ал. 2 от Наредбата за условията и реда за задължително застраховане в проектирането и строителството (НУРЗЗПС), касационната инстанция приема следното:

Първо, чл. 3, ал. 3 ЗКС регламентира изискването за регистрация в съответния регистър, а не изискването за застраховка професионална отговорност. Мотивите на органа, възприети бланкетно от съда, не разграничават двете изисквания, като органът неправилно ги използва като взаимно заменяеми. Изискването за застраховка професионална отговорност е критерий за подбор за финансово и икономическо състояние по чл. 61, ал. 1, т. 2 ЗОП, а изискването за вписване в посочения регистър е критерий за подбор за годност/правоспособност по чл. 60 ЗОП. Отделно от това, спазването на изискването за застраховка е предпоставка за вписване в регистъра чл. 15, ал. 1, т. 7 ЗКС.

Второ, административният орган тълкува неправилно разпоредбата на чл. 3 ЗКС. Съгласно чл. 3, ал. 2 ЗКС строителите, които изпълняват строежи от първа до пета категория по чл. 137, ал. 1 от ЗУТ или отделни видове строителни и монтажни работи, посочени в Националната класификация на икономическите дейности, позиция Строителство, подлежат на вписване в Централния професионален регистър на строителя. Това законово изискване значи, че тогава, когато участник в обществената поръчка е обединение, което не е юридическо лице, изискването за вписване в регистъра е относимо за тези от участниците, които с оглед на разпределението на дейностите, установено в договора за създаване на обединение, ще изпълняват строеж от първа до пета категория или отделни строителни и монтажни работи, посочени в Националната класификация на икономическите дейности. От изложеното следва, че всеки участник в обединението, който ще изпълнява строителство, следва да притежава застраховка Професионална отговорност на участниците в строителството по чл. 171 ЗУТ. В случая възложителят изрично е уточнил, че изискването за застраховка се прилага за всеки член на обединението, който ще изпълнява строителни дейности, съобразно вида и обема на изпълняваната от него работа, поради което не е допуснал нарушението, описано в административния акт.

Хипотезата на чл. 3, ал. 3 ЗКС е налице тогава, когато единствено регистрираното в ЦПРС лице ще изпълнява дейностите, подчинени на режима по ал. 2. Ако повече от едно лице ще извършват дейности, за които законът изисква вписване по чл. 3, ал. 2 ЗКС, всички те трябва да притежават тази регистрация, съответно застраховката по чл. 171 ЗУТ.

В посочената част обжалваното решение на АССГ е неправилно и необосновано, като изводът на касационната инстанция по същество е, че оспореният административен акт не съответства на материалния закон.

Относно нарушението на чл.59, ал.2, във връзка с чл.2, ал.2 ЗОП и чл.2, ал.1, т.2 и т.4 ЗОП:

В административния акт се съдържат няколко самостоятелни констатации за незаконосъобразност на критерия за подбор, свързан с техническите и професионални способности на участниците. Твърди се, че в поставеното изискване за опит е налице дублиране на една и съща дейност, което прави изискването неясно. Относно изискването за кумулативно изпълнение на дейности по строителство и/или реконструкция и/или модернизация и/или оборудване на ПСОВ и на двата вида инсталации е прието за прекомерно. Направена е и констатация за неяснота на изискването сходните строителни дейности по двата вида обекта да са доставени, монтирани и пуснати в експлоатация.

На първо място административният съд е разгледал общо и формално твърдяното от органа нарушение, без да изследва отделните констатации за незаконосъобразност на визирания критерии.

На следващо място съдът не е извършил преценка за законосъобразност на заложеното от бенефициера изискване в контекста на съществуващите законови изисквания за осъществяване на дейността, и предвид предмета, обема, стойността и сложността на поръчката, с оглед Решение от 31 март 2022 година по дело С-195/21 на СЕС.

Предвид изложеното, решението на АССГ е неправилно, като необосновано.

В частта на второто нарушение касационната инстанция приема следното:

Основателно е възражението на касатора, че според т.51 от Решение на СЕС от 31 март 2022 г. по дело С-195/21, при положение, че конкретно изискване е оправдано от предмета на поръчката и същото е пропорционално на този предмет, съответно отговаря на другите условия (т.48 и т.49 от същото решение), чл. 58 от Директива 2014/24 не може да попречи на възлагащия орган да заложи в обявлението за поръчка това изискване, включително ако то надхвърля минималното ниво на изискване, установено от национална правна уредба. Както основателно посочва касаторът, предметът на обществената поръчка в случая се отличава с голяма комплексност и сложност, като същият е следвало да бъде анализиран от РУО при анализиране на заложените от възложителя критерии за подбор свързани с техническите и професионални способности на участниците. В случая изводът за прекомерна спецификация на изискването е направен без анализ на предмета, обема, стойността и сложността на поръчката, както и без анализ на нормативната уредба, която позволява изпълнение на предмета (особено в хипотеза на сложност и комплексност) чрез използване на подизпълнители.

Заключението на органа, потвърдено и от съда, че термините реконструкция и модернизация са синоними и съответно липсвала алтернативност в поставеното изискване за сходни дейности, отново не се основава на реален анализ на предмет на обществената поръчка в контекста на понятията и съдържанието на всяка дейност. Преценката дали с поставеното изискване е спазено или нарушено правилото на чл.59, ал.2 ЗОП, в действителност трябва да бъде индивидуална и съобразена с предмета на обществената поръчка и произтичащите от това потребности на възложителя, какъвто анализ в оспорения административен акт липсва. По отношение констатираното несъответствие между поставения критерии за сходни строителни дейности и начина на неговото доказване съгласно т.3.3.3. от документацията, РУО не е съобразил, че изискването за пускане в експлоатация се отнася до инсталация/и за деамонификация и инсталация за термална хидролиза, а не до самите обекти на пречиствателната станция за отпадни води (ПСОВ) за изпълнение на тяхното строителство се приема строителство, за което е налице Акт Образец 15 или еквивалентен документ. Инсталациите се явяват строежи от по-ниска категория, за които се издава Удостоверение за въвеждане в експлоатация. Ето защо липсва неяснота относно така поставения критерий.

Горното обосновава извод за неправилност на съдебното решение в неговата цялост, поради което същото следва да бъде отменено. Предвид липсата на възражения за допуснати от първоинстанционния съд съществени процесуални нарушения, спорът следва да бъде решен по същество. Анализът на фактите във връзка с приложимото право сочи на извод, че дори и обжалваният административен акт да е издаден от компетентен орган, във валидна писмена форма и при спазване на процедурата по издаването му, същият е незаконосъобразен поради неправилно приложение на материалния закон и следва да бъде отменен. В частта за нарушението на чл. 2, ал. 2 и чл. 59, ал. 6 от ЗОП, във връзка с чл. 3, ал. 3 ЗКС и чл. 6, ал. 2 от Наредбата за условията и реда за задължително застраховане в проектирането и строителството (НУРЗЗПС), касационната инстанция приема, че такова не е осъществено. В частта за нарушението на чл.59, ал.2, във връзка с чл.2, ал.2 ЗОП и чл.2, ал.1, т.2 и т.4 ЗОП касационната инстанция приема, че изводът на РУО не е направен в контекста на анализ на предмета на обществената поръчка, неговата сложност, комплексност, обем и конкретните дейности по изпълнението му, както и с произтичащите от това потребности на възложителя, като липсва анализ за пропорционалност на поставеното изискване с тази сложност на предмета на поръчката.

Предвид изхода на спора, на касатора се дължат разноски за две съдебни инстанции. Представеният списък с разноски е за: две държавни такси в размер от по 1 700 лева за всяка инстанция и две адвокатски възнаграждения в размер от по 115 034,40 лева за всяка съдебна инстанция, или в общ размер от 233 468,80 лева. Ответникът по касационната жалба прави възражение за прекомерност, като изчислява минималния размер на адвокатското възнаграждение съгласно чл. 7, ал.2, т.7 от Наредба 1 от 9.07.2004 година за минималните размери на адвокатските възнаграждения, на 57 536,26 лева за инстанция. Като съобрази решение на Съда от 25 януари 2024 година по дело С-438/22 година, касационната инстанция приема, че националният съд е длъжен да откаже да приложи Наредба 1 от 9.07.2004 година за минималните размери на адвокатските възнаграждения. При съобразяване на фактическата и правна сложност на спора (чл.78, ал.5 ГПК във връзка с чл. 144 АПК), касационната инстанция намира, че уговореният и заплатен размер на адвокатското възнаграждение от 115 034,40 лева за съдебна инстанция, или в общ размер от 230 068,80 лева за две съдебни инстанции е прекомерен. Като извършени процесуални действия на страните, процесът по делото в рамките на всяка инстанция не се отличава с правна сложност. Сложността и комплексността на предмета на поръчката не са отразени пряко в изводите по материалния спор по делото, тъй като за нито една от нередностите не е направен прецизен анализ на изводите от правна страна във връзка с комплексността на този предмет. Според касационната инстанция, съответстващ на фактическата и правна сложност на спора размер на адвокатското възнаграждение възлиза на 20 000 лева за две съдебни инстанции (по 10 000 лева за съдебна инстанция). Дължимият общ размер разноски е 23 400 лева.

Воден от гореизложеното и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК съставът на Върховния административен съд