Решение № 12145 от 12.11.2024 г. на ВАС по адм. д. № 4898/2024 г.

Производството е по реда на чл.208 и сл. АПК.

С решение 1428 от 13.02.2024г., постановено по адм.д. 2363/2023г. Административен съд Пловдив, ІІІ-ти състав, е отхвърлил жалбата на К. С. Г. , [ЕГН], от гр.Пловдив , [улица]против ревизионен акт Р 16001622005424 091 001 от 07.06.2023г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП Пловдив, потвърден с решение 330 от 25.08.2023г. на директора на Дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика Пловдив, с който е установена отговорност по чл.19 ДОПК за задължения на СИГРОТЕХ КОМПЛЕКТ ЕООД, ЕИК 204874650, в размер на 128 390,00лв. С решението съдът е осъдил жалбоподателя да заплати на НАП разноски по делото в размер на 9 786,00лв., представляващи юрисконсулско възнаграждение.

Срещу така постановеното решение е подадена касационна жалба от К. С. Г. , [ЕГН], от гр.Пловдив , [улица], приподписана ог адв.Л.Мандраджиев. В същата се прави оплакване, че постановеното решение на Административен съд Пловдив е неправилно поради допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон, както и необосновано. В жалбата се излагат доводи в подкрепа на оплакванията. Моли Върховния административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на Административен съд Пловдив и вместо него да постанови друго такова, с което да отмени оспорения ревизионен акт. Претендира присъждане на разноски за двете съдебни инстанции.

Ответният по касационната жалба директор на Дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика Пловдив, чрез процесуалния си представител главен юрисконсулт Д. И. К. взема становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на разноски.

Представителят на Върховна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на първо отделение, като съобрази фактите по делото и оплакванията в жалбата, приема за установено следното:

Жалбата е подадена в срока по чл.211,ал.1 АПК, от надлежна страна, поради което е допустима и следва да бъде разгледана. По същество е неоснователна.

С решението си Административен съд Пловдив е отхвърлил жалбата на К. С. Г. , [ЕГН], от гр.Пловдив , против ревизионен акт Р 16001622005424 091 001 от 07.06.2023г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП Пловдив, потвърден с решение 330 от 25.08.2023г. на директора на Дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика Пловдив, с който на жалбоподателката е установена отговорност по чл.19 ДОПК за задължения на СИГРОТЕХ КОМПЛЕКТ ЕООД, ЕИК 204874650, в размер на 128 390лв. за данък добавена стойност . Решаващият съд е описал много подробно фактическата обстановка по провеждане на ревизията /стр. 2 6 от решението/ , в това число издадените заповеди за възлагане на ревизия, извършените процесуални действия, констатациите относно задълженията на дружеството, установените взаимоотношения между дружеството и ревизираното лице, наличието на образувано изпълнително дело срещу дружеството и невъзможността да бъдат събрани задълженията и прочие. Съдът е възпроизвел и констатациите, поради което органите по приходите са приели, че е налице основание за ангажиране на отговорността на ревизираното лице по чл.19, ал.2 ДОПК и за какъв размер. В решението са възпроизведени накратко и съставения ревизионен акт и проведеното административно оспорване, както и представените по делото доказателства. Изложени са и мотиви, че заповедите за възлагане на ревизия, ревизионния доклад и акт са съставени от компетентни органи, подписани са с квалифициран електронен подпис, оспореният акт е издаден в предвидената от закона форма , като при извършената служебна проверка не е установено допуснато нарушение на административно-производствените правила.

Мотивите на решаващият съд относно материалната законосъобразност на оспорения ревизионен акт са изложени на стр.6 и сл. от решението. Систематизирани за целите на настоящето изложение, мотивите на решаващия съд в тази насока могат да бъдат сведени до следното: 1. Дадено е тълкуване на разпоредбата на чл.19 ДОПК относно солидарната отговорност на трети лица за задължения на субектите по чл.14,т.1 и 2 ДОПК, като съдът е посочил отделните елементи от фактическия състав на нормата. 2. Прието е че от събраните в хода на ревизионното производство доказателства се установява по несъмнен начин наличието на елементите на фактическия състав на чл.19,ал.2 ДОПК ревизираното лице е било управител и едноличен собственик на търговско дружество през ревизирания период на СИГРОТЕХ КОМПЛЕКТ ЕООД 01.03.2019г.- до 31.01.2021г., ревизираното лице е подписвало документите изходящи от дружеството, в това число е подписвало ДДС фактури като получател при липса на данни за осъществяване на доставките по тези фактури, както и факта, че на 21.09.2021г., денят следващ деня, на който й е бил връчен РА Р-16001621001377-091-001/20.09.2021г. за приключила ревизия на дружеството, /т.е. след запознаване с констатациите на приходния орган/ е предприела действия по прехвърляне на дружествения дял на трето лице. 3. Изложени са мотиви, че съгласно разпоредбата на чл. 141, ал. 2 от ТЗ, управителят на търговското дружество го представлява, организира и ръководи дейността му, като по делото не е спорно, че ревизираното лице е имало качеството управител в периода на възникване на задълженията на дружеството. Акцентирано е, че от доказателствата събрани в ревизионното производство се установява, че задълженото лице с действията си е възпрепятствало публичното изпълнение върху запорираните от публичният изпълнител налични и постъпващи суми по банковите сметки на дружеството, като освен сумата в размер на 9,62лв. други суми не са постъпвали по тези сметки, но същевременно е установено, че към момента на извършване на ревизията на физическото лице дружеството осъществява стопанска дейност. Добавено е, че при ревизията, извършена на дружеството по ЗДДФЛ за периодите от 01.01.2021г. до 31.05.2022г., приключила с издаването на РА Р-22220222000942-091-001/14.09.2022г., е установено, че регулярно са превеждани парични суми от две банкови сметки на СИГРОТЕХ КОМПЛЕКТ ЕООД към личната банкова сметка К. Г., както и е установен е и паричен поток в обратна посока: от К. Г. към дружеството. Отбелязано е, че за времето от 01.01.2021г. до 31.12.2021г. задълженото лице е получила по банков път сумата от 1 034 010,00лв. като за същия период е върнала на дружеството сумата в размер на 920 445,00лв., а разликата от 113 565,00лв. е останала по нейната лична банкова сметка. 4. Първоинстанционният съд е посочил, че по делото няма данни, ангажирани от жалбоподателката, че тези суми са служебни аванси, няма посочено основание за паричните преводи, липсват и отчети за извършени разходи с тези суми, като приходните органи са констатирали, че тези суми се превеждат по личната сметка на жалбоподателката веднага след получени плащания от клиенти на дружеството. 5. На база на изложеното е изграден извод, че поведението на жалбоподателката, в качеството й на управител и на свързано лице с дружеството по смисъла на §1, т.3, б.е от ДР на ДОПК и на §1,т.3,б. м от ДР на ДОПК е било недобросъвестно; дружеството е разполагало с финансови средства, но са предприети действия, със знанието на жалбоподателката, които явно са умишлени, за да няма налични средства по банковите сметки на дружеството, за да се погасят задълженията, определени с РА от 20.09.2021г. 6. Изграден е извод, че в хода на ревизията са събрани доказателства и са извършени констатации, които доказват причинно-следствена връзка между поведението на ревизирания субект и несъбраните публични вземания. 6. Направено е и позоваване на практиката на ВАС, съгласно която се приема, че разпоредбата на чл. 19 от ДОПК изисква каузална връзка между поведението на управителя и несъбирането на данъчните задължения на представляваното дружество, т. е. посоченото поведение на управителя следва да е единствената причина за обсъжданата несъбираемост на публичните вземания, като доказателствена тежест е на приходните органи да установят по безспорен начин, че са предприели всички необходими процесуални действия за събиране на вземанията от основния длъжник задълженото търговско дружество.Прието е, че от доказателствата по административната преписка се установява, че органите по приходите са предприели необходимото за събиране на вземанията от основния длъжник - СИГРОТЕХ КОМПЛЕКТ ЕООД, като е установено е, че дружеството не притежава имущество, което да обезпечи събирането на публичните задължения, няма авоари по банковите сметки или други активи. Съдът е намерил, че от органите по приходите са изложели в достатъчна степен аргументи и е изяснена фактическата обстановка по изследването на "несъбираемостта" на задължението от дружеството. 7.Изграден е генерален извод, че по изложеното съдът приема, че е налице доказаност на съставомерно поведение на управителя по чл. 19, ал. 1 и ал. 2 от ДОПК, както и на причинно-следствената връзка между поведението му и невъзможността да се съберат публичните задължения от дружеството; че е налице причинна връзка между фактите, които се твърдят за укрити и твърдяната невъзможност да се съберат задълженията на юридическото лице, поради което са доказани елементите на фактическия състав на отговорността по чл. 19, ал. 1 и ал. 2 от ДОПК умишлено укриване на факти и обстоятелства, които управителят по закон е бил длъжен да обяви пред орган по приходите и причинната връзка между това му поведение и невъзможността да се събират задълженията на юридическото лице.

Направен е краен извод за законосъобразност на оспорения ревизионен акт и неоснователност на жалбата.

Решението на Административен съд Пловдив e правилно и законосъобразно като краен резултат.

В касационната жалба на К. С. Г. се правят оплаквания за неправилност на първоинстанционното решение поради наличие на всички отменителни основания по чл.209,т.3 АПК. Излагат се доводи, че необосновано на събраните по делото доказателства решаващият съд е приел, че са налице елементите от фактическия състав на чл.19,ал. 2 ДОПК, което прави издадения ревизионен акт законосъобразен.

По направените оплаквания настоящата съдебна инстанция съобрази следното:

По делото няма спор за факти и същите правилно са възприети от първоинстанционния съд.

От доказателствата по делото се установява, че дружество СИГРОТЕХ КОМПЛЕКТ ЕООД, ЕИК 204874650, има непогасени публични задължения в общ размер на 98 320лв. главница и лихви в размер на 41 517,63лв., съставляващи ДДС, установени с влязъл в сила ревизионен акт Р 16001621001377-091-01/20.09.2021г.

Установено е още, че въпросните задължения са били предмет на изпълнително дело 211116782/2021г. по описа на ТД на НАП Пловдив, офис Пловдив, по което са предприети обезпечителни мерки през 2021,2022 и 2023г. за събиране на задълженията, като изключая сумата от 9,62лв. други парични суми не са постъпили, като при извършеното проучване е установено, че дружеството не притежава имущество, в това число и авоари по банковите сметки, които д послужат за обезпечаване на публичните му задължения, като СИГРОТЕХ КОМПЛЕКТ ЕООД е включено в публичния бюлетин по чл.182,ал.3,т.2 във вр.с § 5, ал.3 ПЗР ДОПК.

Установено е още, че задълженото лице К. С. Г. е бил управител и едноличен собственик на капитала на СИГРОТЕХ КОМПЛЕКТ ЕООД, ЕИК 204874650, за периода от 22.11.2017г. до 21.09.2021г., когато същата е прехвърлила дружествените й дялове.

В хода на ревизията е установено, че с ревизионен акт Р - 16001621001377-091-01/20.09.2021г. на СИГРОТЕХ КОМПЛЕКТ ЕООД са установени задължения за ДДС в размер на 122 154,77лв. главница и лихви за забава в размер на 20 539,79лв., произтичащи от непризнато право на данъчен кредит по доставки на Румистрой РАР ЕООД, ПКС Трийд ЕООД, ФРУИТ ТРЕНСЕ ВЕДЖЕТАБЛЕС ЕУ ЕООД и АКВАПРО ЛОГИСТИК, като ревизионният акт е влязъл в сила на 12.07.2022г.

Установено е още, че на дружеството е била извършена и ревизия по ЗДДФЛ за данъчни периоди от 01.01.2021г. до 31.05.2022г., приключила с ревизионен акт 22220222000942 091 001/14.09.2022г., като в рамките на това производство е установено, че през ревизираните периоди регулярно са превеждани парични суми от две банкови сметки на СИГРОТЕХ КОМПЛЕКТ ЕООД към личната банкова сметка на К. С. Г., както и обратен паричен поток от банковата сметка на дружеството към физическото лице. При извършен анализ на движението на паричните потоци е направена констатация,. че за 2021г К. Г. е получила от дружеството общо сумата 1 034 010лв., а е върнала обратно към дружеството сумата от 920 445лв., като разликата от 113 565лв. е останала по нейната лична банкова сметка. Анализът на движението на паричните потоци през времето от 01.01.2022г. до 31.05.2022г. е показал, че за него период по сметките на физическото лице е останала сумата от 131 840лв.

Установено е още, че за времето от 01.01.2021г. до 21.09.2021г. /датата на прехвърляне на дружествените дялове/ К. Г. е свързано лице с СИГРОТЕХ КОМПЛЕКТ ЕООД по смисъла на § 1, т.3,б.е ДР ДОПК, тъй като е управител и едноличен собственик на капитала, а след тази дата свързаността е по смисъла на § 1, т.3,б.м ДР ДОПК, тъй като заедно със съпруга си С. Г. упражняват контрол върху осъществяваната от дружеството стопанска дейност.

Изградена е констатация, че процесното дружество е разполагало с достатъчен финансов ресурс, за да погаси определените с ревизионен акт Р 16001621001377-091-01/20.09.2021г. задължения за ДДС, но с умишлените действия на задълженото лице по ежемесечно заплащане на суми от банковата сметка на дружеството към К. Г. се е целяло по сметките на дружеството да не са налице парични средства, които да могат да бъдат запорирани за погасяване на данъчните задължения. Изрично е посочено, че така извършените преводи от дружеството към физическото лице нямат белезите на служебни аванси, тъй като не е посочено основание на паричните преводи, а същите се извършват веднага след получаване на плащания от клиенти по сметките на СИГРОТЕХ КОМПЛЕКТ ЕООД.

По изложените констатации е прието, че са налице елементите на фактическия състав на отговорността по чл.19,ал.2 ДОПК по отношение на установените задължения за ДДС.

По изложените по-горе мотиви първоинстанционният съд е приел, че така направените констатации от органа по приходите установяват всички елементи на фактическия състав на отговорността по чл.19, 2 ДОПК, , поради което ревизионният акт е издаден в съответствие с материалния закон.

Настоящата съдебна инстанция споделя изводите на първоинстанционния съд за наличие на елементите на фактическия състав на отговорността по чл.19,ал.2 ДОПК.

В тази насока следва да бъде съобразено следното:

Нормата на чл. 19, ал. 2 ДОПК определя, че управител, член на орган на управление, прокурист, търговски представител, търговски пълномощник на задължено юридическо лице по чл. 14, т. 1 и 2 носи отговорност за непогасените задължения на задължено юридическо лице по чл. 14, т. 1 и 2, когато недобросъвестно извърши едно от следните действия, в резултат на което имуществото на задълженото лице е намаляло и по тази причина не са погасени задължения за данъци и/или задължителни осигурителни вноски: 1. извърши плащания в натура или в пари от имуществото на задълженото лице, представляващи скрито разпределение на печалбата или дивидент, или отчужди имущество, включително предприятието, на задълженото лице безвъзмездно или по цени, значително по-ниски от пазарните; 2. извърши действия, свързани с обременяване с тежести на имуществото на задълженото юридическо лице за обезпечаване на чужд дълг и то бъде осребрено в полза на третото лице.

Тълкуването на разпоредбата налага извод, че същата има следните елементи на фактическия състав:

1. Субект на отговорността - управител, член на орган на управление, прокурист, търговски представител, търговски пълномощник.

2. Наличие на задължение на лице по чл. 14, т. 1 или 2 ДОПК.

3. Извършване на определено действие а/ извършени плащания в натура или в пари от имуществото на задълженото лице, представляващи скрито разпределение на печалбата или дивидент; б/ отчужди имущество, включително предприятието, на задълженото лице безвъзмездно или по цени, значително по-ниски от пазарните; в/ извърши действия, свързани с обременяване с тежести на имуществото на задълженото юридическо лице за обезпечаване на чужд дълг и то бъде осребрено в полза на третото лице.

4. Действието следва да е извършено недобросъвестно лицето, което го е извършило, да е знаело за наличието на публични задължения за данъци или задължителни осигурителни вноски и да е извършило действието с цел намаляване на имуществото на задълженото юридическо лице.

5. Причинно - следствена връзка между извършеното действие, намаляване на имуществото на задълженото лице и невъзможността да бъдат погасени задължения.

6. Граници на отговорността отговорността за непогасените задължения по ал. 2 и 3 е до размера на извършените плащания, съответно до размера на намалението на имуществото.

Между страните по делото няма спор, че К. С. Г. е бил управител и едноличен собственик на капитала на задълженото лице "СИГРОТЕХ КОМПЛЕКТ " ЕООД от 22.11.2017г. до 21.09.2021г., както и че дружеството има изискуеми публични държавни задължения, преимуществено за ДДС и по ЗДДФЛ и съответните осигурителни закони в минимален размер.

Спорът в случая се свежда до това, дали са налице другите елемента от отговорността дали задълженото лице в качеството си на управител на СИГРОТЕХ КОМПЛЕКТ ЕООД е извършил действия, попадащи в хипотезите, очертани в ал.1 и ал. 2 на чл. 19 ДОПК и и съществува ли причинно следствена връзка - между тези действия и невъзможността да могат да бъдат събрани задължения за данъци и/или задължителни осигурителни вноски на дружеството.

От страна касатора се правят оплаквания, че от доказателствата по делото не се установява да са налице следните елементи на фактическия състав:

По така наведените доводи настоящата съдебна инстанция съобрази следното:

На първо място, от доказателствата по делото е видно, че с влязъл в сила ревизионен акт 16001621001377-091-01/20.09.2021г. на СИГРОТЕХ КОМПЛЕКТ ЕООД са установени задължения за ДДС в размер на 122 154,77лв. главница и лихви за забава в размер на 20 539,79лв. Явно е , че ревизията е започнала в един по ранен етап,с връчването на заповедта за възлагане на ревизия, т.е. задълженото лице е било наясно, че по отношение на дружеството е налице висящо ревизионно производство за задължения по ЗДДС, и въпреки това са извършвани действия по разпореждане с парични средства на същото по начин, че да не са налице парични средства по сметките му, които да могат да бъдат запорирани. Нещо повече, тази практика е продължила и през 2022г. след прехвърляне на дружествените дялове на К. Г.. Изложеното обстоятелство само по себе си е достатъчно основание за обосноваване на извод за недобросъвестно поведение на задълженото лице и за наличие на причинно-следствена връзка между това поведение и невъзможността да бъдат събрани задълженията на дружеството.

Органът по приходите в изпълнение на законовите изисквания е ангажирал доказателства, че дружеството не разполага с имущество и парични средства, с които да покрие съществуващите публични задължения. Последното съставлява отрицателен факт, който е обоснован на база на анализ на обективни факти и обстоятелства, установени в хода на ревизията. Обратното твърдението, че дружеството разполага с парични средства, с които може да погасява задълженията си, е положителен факт, при наличието на който отпада отговорността по чл.19 ДОПК, поради което доказателствената тежест за установяване на този факт е на задълженото лице. Доказателства в тази насока не са ангажирани от задълженото лице нито в хода на ревизионното, нито в това на съдебното производство.

След като е стигнал до краен извод за законосъобразност на оспорения ревизионен акт и е отхвърлил подадената жалба срещу него, Административен съд Пловдив е постановил едно правилно съдебно решение, което не страда от пороците твърдяни в касационната жалба и при условията на чл.221,ал.2 АПК следва да бъде оставено в сила.

При този изход на процеса касатора К. С. Г. следва да бъде осъден да заплати на Националната агенция по приходите София, в качеството й на юридическо лице, в състава на което влиза ДОДОП Пловдив, разноски по делото за настоящата съдебна инстанция в размер на 9 786лв., дължимо съгласно 161,ал.1, изр.3 ДОПК, , определено при условията на чл.8,ал.1 във вр. с чл.7,ал.2, т.4 от Наредба 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Водим от горното и на осн.чл.221,ал.2 АПК Върховният административен съд, тричленен състав на първо отделение,