Решение № 41 от 25.02.2011 г. на ВКС по н. д. № 766/2010 г.

Решение № 41 от 25.02.2011 г. на ВКС по н. д. № 766/2010 г., III н. о., НК, докладчик председателят Елияна Карагьозова Производството е образувано на основание касационна жалба на подсъдимия П. Х. К. срещу въззивно решение № 351 от 4.11.2010 г. по в.н.о.х.д. № 510/2010 г. по описа на Софийския апелативен съд, Н.. отделение, 8-ми състав, с което е потвърдена присъда № 15 от 6.07.2010 г. на Врачанския окръжен съд постановена по н.о.х.д. № 264/2010 г. В жалбата се поддържа касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 3 НПК. Иска се намаляване на наказанието и прилагане на разпоредбата на чл. 66, ал. 1 НК. В допълнително писмено изложение, се излагат съображения в подкрепа на направения довод. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният касационен съд, за да се произнесе съобрази следното: С горната присъда Врачанският окръжен съд е признал жалбоподателя-подсъдим за ВИНОВЕН в това, че: 1.При условията на продължавано престъпление за периода от неустановена дата през зимата/в края / на 2007 г. до 2.02.2010 г. в [населено място], обл. Враца, в помещение-обущарско ателие, находящо се на Кооперативни пазар е извършил блудствени действия с цел да възбуди и удовлетвори полово желание без съвъкупление по отношение на лице ненавършило 14 годишна възраст/малолетните Х. С. А., М. И. М. и Л. П. П. - на по 12 години/, като е употребил заплаха, поради което и на основание чл. 149, ал. 5, т. 1 вр. с ал. 2 вр. с ал. 1 вр. с чл. 26, ал. 1 вр. с чл. 58а /в сила до изм. с ДВ. бр. 26/2010 г./ вр. с чл. 55, ал. 1, т. 1 вр. с чл. 2, ал. 2 НК ГО ОСЪДИЛ на ЧЕТИРИ ГОДИНИ И ШЕСТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА. 2.При условията на продължавано престъпление за периода от неустановена дата на м. септември 2009 г. до 8.02.2010 г. в [населено място], обл. Враца, в помещение-обущарско ателие, находящо се на К. пазар-гр. М. е извършил действия с цел да възбуди и удовлетвори полово желание без съвъкупление, като е употребил заплаха, като е блудствал с две малолетни лица на по 12 години-М. И. М. и Х. С. А., поради което и на основание чл. 149, ал. 5, т. 1 вр. с ал. 2 вр. с ал. 1 вр. с чл. 26, ал. 1 вр. с чл. 58а /в редакция до изм. със ЗИД НК-ДВ. бр. 26/2010 г./ вр. с чл. 55, ал. 1, т. 1 вр. с чл. 2, ал. 2 НК ГО ОСЪДИЛ на ЧЕТИРИ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА . 3. На неустановена дата през м. януари 2010 г. в [населено място], обл. Враца, в помещение-обущарско ателие находящо се на К. пазар-гр. М. е извършил блудствени действия с цел да възбуди и удовлетвори полово желание без съвъкупление по отношение на лице ненавършило 14 г. възраст-малолетните Л. П. П. и Х. С. А., поради което и на основание чл. 149, ал. 5, т. 1 вр. с ал. 1 вр. с чл. 58а /в редакцията до изм. на ЗИД НК-ДВ бр. 26/2010 г./ вр. с чл. 55, ал. 1, т. 1 вр. с чл. 2, ал. 2 НК ГО ОСЪДИЛ на ТРИ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА. На основание чл. 23, ал. 1 НК съдът е ОПРЕДЕЛИЛ на подсъдимия едно ОБЩО наказание най-тежкото в размер на ЧЕТИРИ ГОДИНИ И ШЕСТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА при ОБЩ режим на изтърпяване в Затворническо общежитие от ОТКРИТ тип. С обжалваното решение въззивният съд е ПОТВЪРДИЛ присъдата. Касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА: Преценката на съдилищата за наказание в обжалвания размер е правилна. При условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 НК са взети предвид всички обстоятелства от значение за индивидуализиране на наказанието. За посочените инкриминирани деяния законодателят е предвидил наказание от пет до двадесет години лишаване от свобода. Видно е, че делото е разгледано по реда на глава двадесет и седма на НПК - съкратено съдебно следствие. Подсъдимият е признал фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, признал се е за виновен и се е съгласил да не се събират доказателства за тези факти. При посочената процедура, наказанието му е било определено по реда на чл. 373, ал. 2 вр. с чл. 372, ал. 4 НПК. С оглед времето на извършване на инкриминираните деяния-2009 г. м. януари 2010 г. съдилищата са приложили разпоредбата на чл. 58а НК, в редакцията на ДВ бр. 27/2009 г. Съгласно последната, когато в производството по чл. 372, ал. 4 от Наказателнопроцесуалния кодекс съдът постанови осъдителна присъда, той не може да наложи най-тежкото по вид наказание при алтернативно предвидени различни наказания, а в останалите случаи определя наказанието при условията на чл. 55 НК. Правната норма на чл. 149, ал. 5 НК не предвижда алтернативни по вид различни наказания, от което следва, че в инкриминираните случаи, наказанието се определя по чл. 55 НК. Така са постъпили двете съдебни инстанции, като при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 НК са определили на подсъдимия наказания под минималния предвиден в закона размер. Доводът, че определените наказания са явно несправедливи е в разрез с данните по делото. Деянията са с изключително висока степен на обществена опасност, извършени са през продължителен период от време-края на 2007 г. до 2.02.2010 г., отчетен е техния брой и интезитет, ниската възраст на пострадалите Х. А., М. М., Л. П., които са били на по 12 години по време на деянията, а А. през 2007 г. е била на 10 г., отправените заплахи по отношение на св. А. и св. М., че ще навреди на родителите им с цел да мотивира идването им и извършва блудствените действия, недобрите характеристични данни за подсъдимия, взети са предвид подбудите. Правилно е отчетено също така отражението на извършеното спрямо малолетните психически и физически незрели лица, високата степен на увреденост на обществените отношения свързани със закрила на половата неприкосновеност на психически и физически незрели лица, проявената упоритост на дееца, множеството блудствени действия извършени спрямо пострадалите лица. Съдилищата подробно са се обсъдили наличните смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства, както и обстоятелството, че разпоредбата на чл. 55 НК се прилага независимо от това дали са налице основанията за това. Сочените в писменото становище обстоятелства-семейно и материално положение, зависимост от него на други лица-родители, съпруга и син, не променят извода за правилността на наказанието по размер и начин на изтърпяване. Съдилищата са спазили изискването на закона и са определили наказание, което в най-голяма степен би изпълнило целите визирани в чл. 36 НК, което отговаря на обществената опасност на деянието и тази на дееца Като е потвърдил наказанието на подсъдимия К., въззивният съд не е допуснал явна несправедливост по смисъла на чл. 348, ал. 5, т. 1 вр. с ал. 1, т. 3 НПК, поради което обжалваното решение следва да се остави в сила. Воден от изложените мотиви и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение