Решение № 166 от 24.06.2014 г. на ВКС по гр. д. № 7221/2013 г.

Решение № 166 от 24.06.2014 г. на ВКС по гр. д. № 7221/2013 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Маргарита Соколова Производството е по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. И. П. З. е поискала да се отмени влязлото в сила решение от 09.07.2008 г. по гр. д. № 28469/2007 г. на Софийския районен съд, потвърдено с решение от 13.01.2012 г. по гр. д. № 2798/2009 г. на Софийския градски съд, с което е допусната делба на един апартамент в [населено място], [улица], ет. 1, ап. 2 между посочените в решението съделители и дялове, като от делбата е изключена Е. А. К. Към молбата е приложено писменото доказателство - саморъчно завещание от П. З. Н. с дата 14.02.1996 г., за чието наличие молителката твърди, че е узнала след влизане в сила на решението и което е от съществено значение за изхода на делото. Ответниците по молбата М. Н. З. и Р. П. Р. считат същата за недопустима, а по същество - за неоснователна. С определение № 656 от 18.12.2013 г., постановено в производство по чл. 307, ал. 1 ГПК, молбата за отмяна е приета за допустима и е допусната за разглеждане в открито заседание. Върховният касационен съд, състав на I-во г. о., като обсъди данните по делото, намира следното: С влязлото в сила решение, предмет на молбата за отмяна, е прието, че делбеният имот бил придобит през време на брака между общия наследодател на страните П. З. Н. и съпругата му М. Н. З., поради което се счита съпружеска имуществена общност съобразно чл. 13, ал. 1 и чл. 103 СК от 1968 г. (отм.). При откриване на наследството на П. Н. през м. април 1996 г. 1/2 ид. ч. от апартамента е останала индивидуално притежание на преживялата съпруга като част от прекратената съпружеска имуществена общност /чл. 27 СК от 1985 г. - отм./, а другата 1/2 ид. ч. е преминала по наследяване в имуществените сфери на наследниците му по закон: М. Н. З. - преживяла съпруга, и Р. П. Р. и И. П. З. - дъщери, легитимиращи се като собственици на равни права, а именно на по 1/6 ид. ч. съгласно чл. 5, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 ЗН. Прието е за недоказано Е. К. - дъщеря на съделителката И. З., да има самостоятелни права по саморъчно завещание в нейна полза от наследодателя П. Н. и делбата е допусната между М. З. с дял 4/6 ид. ч. и И. З. и Р. Р. - по 1/6 ид. ч. С молбата за отмяна е представено ксероксно копие от саморъчно завещание с дата 14.02.1996 г., с което наследодателят П. З. Н. завещал на И. З. цялото си имущество. Съгласно чл. 183, изр. 1, предл. 1 ГПК когато по делото се прилага документ, той може да бъде представен и в заверен от страната препис. Тъй като в случая представеният документ не е заверен, на молителката е указано да представи документа със заверка. Указанията, които са съобщени чрез поставяне на обявление по чл. 129, ал. 2 ГПК /по този ред е извършено и призоваването на молителката за откритото заседание на 05.06.2014 г./, не са изпълнени. При това положение настоящият състав на ВКС, I-во г. о., намира, че не следва да обсъжда представеното писмено доказателство. За да бъде доказателство по делото, документът трябва да е представен в оригинал или официално заверен препис, или препис, заверен от страната. В противен случай се изключва като доказателство - чл. 183 ГПК. Ксероксните копия от документи не са писмени доказателства по Гражданския процесуален кодекс, освен ако са заверени от страната като препис. В разглеждания случай копието от документа не е заверено от страната, която се позовава на него, поради което и съдът не може да основе решението си на него и да извърши преценка дали то е от съществено значение за делото относно наличието или липсата на съсобственост, евентуално - относно съделителите и дяловете в съсобствеността, определени с влязлото в сила решение. Като неоснователна, молбата за отмяна ще бъде оставена без уважение. С оглед изхода на делото и предвид заявеното искане, на ответниците по молбата ще бъдат присъдени разноските за водене на делото във Върховния касационен съд в размер на 250 лева по договор за правна защита и съдействие № 0052104 от 12.03.2014 г. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на I-во г. о.