Решение № 5630 от 29.04.2009 г. на ВАС по адм. д. № 3700/2009 г.

Решение № 5630 от 29.04.2009 г. на ВАС по адм. д. № 3700/2009 г., 5-членен с-в, докладчик председателят Стефка Стоева Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Комисията за защита от дискриминация, чрез главния юрисконсулт и процесуален представител - Светослав Чушков срещу решение № 592 от 14.01.2009 г. по адм. дело № 9006 от 2008 г. на Върховния административен съд, седмо отделение. В касационната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на процесуалните правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Срещу същото решение е подадена касационна жалба и от Диана Нейчева Трифонова, в която се поддържат идентични на първата касационна жалба оплаквания за неправилност на решението. Ответниците - Донка Стойчева Пейчева и началникът на Регионалния инспекторат по образование - гр. Стара Загора, молят обжалваното решение да бъде оставено в сила. Заинтересованата страна - кметът на община Стара Загора намира касационните жалби за неоснователни. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност и на двете касационни жалби, тъй като не е налице дискриминация по някой от признаците по чл. 4 от Закона за защита от дискриминация (ЗЗДискр.). Върховният административен съд, петчленен състав, като прецени касационните жалби на посочените в тях основания и извърши служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон, намира следното: Тричленният състав на Върховния административен съд, по жалба от Донка Пейчева и Регионалният инспекторат по образованието - гр. Стара Загора е отменил решение № 105 от 20.05.2008 г. на Комисията за защита от дискриминация в частта, с която е установено, че спрямо Диана Нейчева Трифонова са извършени действия, представляващи пряка дискриминация по смисъла на чл. 4, ал. 2 , във връзка с § 1, т. 7 и т. 8 ЗЗДискр. по признак "лично положение" от страна на директора Пейчева, във връзка с възпрепятстването й да ползва платен отпуск за обучение; на основание чл. 76, ал. 1, т. 1 ЗЗДискр. на директор Пейчева е предписано в бъдеще да се въздържа от действия на неравно третиране спрямо Трифонова. Приел е за установено, че спрямо Диана Трифонова са извършени актове на дискриминация под формата на тормоз по смисъла на чл. 5 , във връзка с § 1, т. 1 ЗЗДискр. по признак "лично положение" от страна на директор Пейчева; на основание чл. 76, ал. 1, т. 1 ЗЗДискр. на директор Пейчева е предписано да преустанови тормоза по смисъла на чл. 5, във връзка с § 1, т. 1 ЗЗДискр. спрямо Трифонова; на основание чл. 76, ал. 1, т. 1 ЗЗДискр. на директор Пейчева е предписано да постави на достъпно за служителите на детското заведение място текст на Закона за защита от дискриминация. Приел е, че спрямо Диана Трифонова е била извършена пряка дискриминация по смисъла на чл. 4, ал. 2 , във връзка с § 1, т. 7 и т. 8 ЗЗДискр. по признак "лично положение" от страна на Регионалния инспекторат по образованието - Стара Загора; на основание чл. 76, ал. 1, т. 1 ЗЗДискр. на инспектората е предписано да се въздържа в бъдеще от извършване на актове на неравно третиране. За да отмени обжалваното решение тричленният състав на Върховния административен съд, седмо отделение е приел за неоснователни изводите на комисията за безспорно установен акт на пряка дискриминация по отношение на Трифонова, осъществен от директора на училището. За неоснователно е счетено становището на комисията, че дори да се приеме, че конфликтът между двете е личностен, а спорът - трудовоправен, то това не изключва съществуването на дискриминационно отношение. Изведен е извод за липса на доказателства за неравно третиране на Трифонова в сравнение с други лица, за да е налице дискриминация по смисъла на чл. 4 от ЗЗДискр. по посочения признак. Съдът е счел за недоказани твърденията за претендирания от Трифонова тормоз спрямо нея, във връзка с "личното й положение", осъществяван от директор Донка Пейчева и Регионалния инспекторат по образованието гр. Стара Загора и че конкретните действия, изследвани от Комисията за защита от дискриминация и определяни от Трифонова като дискриминационни, не се основават само и единствено на признака "лично положение" на засегнатото лице. I. По касационната жалба на Комисията за защита от дискриминация: 1. Касационната жалба е бланкетна и не съдържа конкретни доводи за неправилност на обжалваното решение. 2. Не се оправдават оплакванията за допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила. 3. Приетите за установени факти от съда по същество съответстват на доказателствата по делото, преценени в тяхната съвкупност. II. По касационната жалба на Диана Нейчева Трифонова: Неоснователно се твърди, че съдът по същество необосновано е приел, че липсва дискриминация като не е взел предвид доказателствата за осъществения тормоз от директор Пейчева спрямо Трифонова, изразяващ се в системен отказ за разрешаване на отпуск и невписване в протокол от проверка на липсващо планиране от страна на други две учителки. По делото е безспорно установено, че същата е ползвала всички полагащи й се отпуски, което е затруднявало работата на детското заведение. От друга страна, преценката на работодателя дали да разреши ползването на какъвто и да било вид отпуск е преценка по целесъобразност и не подлежи на контрол. Неоснователно и недоказано е твърдението в касационната жалба, че не само Трифонова е ползвала отпуск за обучение и че не тя е служителят с най-много отпуск. В разглеждания случай дискриминация би била осъществена, ако на Трифонова не е разрешавано ползването на отпуск за обучение, а на други лица е разрешаван такъв. Обоснован е изводът на първоинстанционния съд, че Трифонова е лицето ползвало най-много отпуск, при което и липсва база за сравнение с други лица. Първоинстанционният съд е тълкувал и приложил правилно материалния закон като е счел, че за да се приеме осъществена пряка дискриминация от страна на директора и Регионалния инспекторат по образованието към Министерството на образованието - гр. Стара Загора, е необходимо да се установи, че Диана Трифонова е третирана по-неблагоприятно на основание на някои от признаците, посочени в чл. 4, ал. 1 ЗЗДискр. отколкото е третирано, било е третирано или би било третирано друго лице при сравними сходни обстоятелства. Жалбоподателката Диана Трифонова неоснователно навежда доводи, че е била дискриминирана и от Регионалния инспекторат по образованието към Министерството на образованието - гр. Стара Загора. По нейни оплаквания от действията на директор Пейчева, които тя приема за нарушаване на човешките й права и накърняване на човешкото достойнство, инспекторатът е правил множество проверки, които обаче не доказват дискриминиране на личността й и не накърняват душевното състояние и правата на Диана Трифонова. Ето защо е законосъобразен и обоснован изводът на съда по същество за липса на основание да се приеме наличие на пряка дискриминация от страна на община Стара Загора. Неоснователен е доводът, че като нарушава Лисабонската стратегия директорът Пейчева лишава Трифонова от възможността за кариерно развитие. Една от набелязаните цели в цитираната стратегия е усъвършенстване обучението на преподавателите и не е налице факт, доказващ спиране или препречване пътя на кариерното развитие на жалбоподателката. Обосновано първоинстанционният съд е приел, че и този довод за осъществена дискриминация е неоснователен, тъй като не са й отказвани отпуски, нито е била лишавана от възможността да се образова. Интерпретирайки произволно текстовете на Лисабонската стратегия в своя полза, Трифонова не е посочила нито един неин текст, по смисъла на който са нарушени правата й. Въз основа на данните по делото законосъобразно и обосновано съдът по същество е приел, че с поведението си директор Пейчева и Регионалният инспекторат по образованието към Министерството на образованието - гр. Стара Загора не са осъществили фактическия състав, визиран в разпоредбата на чл. 5 , във връзка с § 1, т. 1 от ДР на ЗЗДискр., тъй като в случая не "личното положение" на Диана Трифонова е породило спрямо нея визираното в жалбата й поведение от страна на директора Пейчева, изразяващо се в отказван отпуск и правене на забележки и коментари. Правилен е изводът на съда, че причина за влошените отношения между учител и директор не е "личното положение" на Дияна Трифонова, а междуличностни конфликти, породени от отношението на последната към директорката на заведението като човек и ръководител. Обосновано е становището на първоинстанционния съд, че не е достатъчно да се установи тормоз на определени лица в конкретен случай, а е необходимо да се докаже още, че този тормоз е извършен съзнателно по някой от признаците, очертани в чл. 4 ЗЗДискр., като следва да е налице и пряка причинно-следствена връзка между неблагоприятното отношение, в случая тормоз, и причината за него, която при всички случаи следва да се изразява в признак по цитирания чл. 4 от закона. За да е налице проява на дискриминация по смисъла на Закона за защита от дискриминация, е необходимо да са осъществени всички елементи от фактическия състав на приложимата специална правна норма, както от обективна, така и от субективна страна. Изложеното налага извода, че конкретните действия, разследвани от Комисията, за които се твърди, че имат дискриминационен характер, трябва да се основават само и единствено на признака "лично положение" на засегнатите лица. Въз основа на гореизложеното, обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила, поради което и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, петчленен състав,