Решение № 763 от 16.01.2020 г. на ВАС по адм. д. № 3642/2019 г.

Решение № 763 от 16.01.2020 г. на ВАС по адм. д. № 3642/2019 г., III о., докладчик съдията Искра Александрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационна жалба на "Лайф - 2012" ООД, със седалище и адрес на управление гр. Стара Загора, представлявано от Р. Динева, чрез пълномощника по делото адв. И. Илиева от АК - Стара Загора, срещу решение № 422/18.01.2019 г. по адм. д. № 490/2018 г., постановено от Административния съд – Стара Загора (АССЗ), с което са отхвърлени предявените обективно съединени искове против Националната агенция за приходите - гр. София, за присъждане на обезщетение в общ размер на 1600 лв., за претърпени от дружеството имуществени вреди вследствие от частично отменени актове на публичен изпълнител при ТД на НАП-Пловдив, офис Стара Загора, ведно със законната лихва върху сумата от датата на предявяване на исковете до нейното окончателно изплащане. В касационната жалба се твърди неправилност на обжалваното. Сочените касационни основания са - нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди се, че съдът неправилно е приел за неустановена причинната връзка между доказаните вреди и частично отменените актове. Иска се отмяна на решението и постановяване на друго, с което предявените искове да бъдат уважени изцяло. Претендират се разноски.

Ответната страна – Националната агенция за приходите, чрез процесуалния си представител изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение при отхвърляне на жалбата.

Върховната административна прокуратура, чрез участващия по делото прокурор, дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК, и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема следното:

Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, за която обжалваното решение е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК.

Разгледана по същество касационната жалба е частично основателна.

Производството пред административния съд е образувано по искова молба, подадена от "Лайф - 2012" ООД срещу Националната агенция за приходите, за заплащане на обезщетение за претърпени имуществени вреди в общ размер на 1 600 лева, ведно със законната лихва от датата на предявяването й до окончателното плащане, които вреди се твърди, че са претърпени в резултат от частично отменени актове на публичен изпълнител при ТД на НАП - Пловдив, офис Стара Загора.

Съдът е преценил, че е сезиран с няколко обективно съединени иска, както следва:

• иск за присъждане на обезщетение в размер на 400 лв., за претърпени от "Лайф - 2012" ООД имуществени вреди от частично отменено Постановление за налагане на обезпечителни мерки с изх. № С180024-022-0028443/04.05.2018 г., издадено от публичен изпълнител при ТД на НАП-Пловдив, офис Стара Загора;

• иск за присъждане на обезщетение в размер на 400 лв., за претърпени имуществени вреди от частично отменено Постановление за налагане на обезпечителни мерки с изх. № С180024-022-0028467/04.05.2018 г., издадено от публичен изпълнител при ТД на НАП-Пловдив, офис Стара Загора;

• иск за присъждане на обезщетение в размер на 400 лв., за претърпени имуществени вреди от частично отменено Постановление за налагане на обезпечителни мерки с изх. № С180024-022-0028439/04.05.2018 г., издадено от публичен изпълнител при ТД на НАП-Пловдив, офис Стара Загора и

• иск за присъждане на обезщетение в размер на 400 лв., за претърпени имуществени вреди от частично отменено Разпореждане за присъединяване с изх. № С180024-105-0085670/10.04.2018 г., издадено от публичен изпълнител при ТД на НАП-Пловдив, офис Стара Загора.

Съдът е приел за установено от фактическа страна, че с цитираните по-горе постановления на основание чл. 200, чл. 202, ал. 1 и чл. 203, ал. 3, във вр. с чл. 195, ал. 1-3 от ДОПК, по съображения, че ще се затрудни събирането на установеното изискуемо публично вземане по изпълнително дело № 170278063/2017 г. по описа на ТД на НАП-Пловдив, офис Стара Загора, в размер на 505 23, 59 лв., (в т. ч главница 383 247, 04 лв. и лихва 121 983, 55 лв.) на дружеството са наложени обезпечителни мерки - запор за сумата от 505 230, 59 лв. върху налични и постъпващи суми по банкови сметки, по депозити, вложени вещи в трезори, включително и съдържанието на касетите, както и сумите, предоставени за доверително управление в посочените в постановленията търговски банки, както и запор върху притежаваните ценни книги - всички безналични ценни книжа притежавани от длъжника, които са вписани в регистъра на притежателите на финансови инструменти на Централния депозитар.

Постановленията са обжалвани по административен ред и с решение № 209/04.06.2018 г. на директора на ТД на НАП-Пловдив е отменено частично разпореждане за присъединяване с изх. № С180024-105-0085670/10.04.2018 г. на публичен изпълнител при ТД на НАП-Пловдив, офис Стара Загора /в частта, с която е разпоредено присъединяване на публичен взискател в изпълнителното производство по изп. дело № 170278063/2017 г. по описа на ТД на НАП-Пловдив, офис Стара Загора по отношение на вземанията за данък върху добавената стройност по ревизионен акт № Р-16002417000622-091-001/07.02.2018 г.

Съответно с решение № 206/04.06.2018 г., решение № 207/04.06.2018 г. и решение № 208/04.06.2018 г. на директора на ТД на НАП-Пловдив, са отменени частично Постановление за налагане на обезпечителни мерки с изх. № С180024-022-0028443/04.05.2018 г., Постановление за налагане на обезпечителни мерки с изх. № С180024-022-0028467/04.05.2018 г. и Постановление за налагане на обезпечителни мерки с изх. № С180024-022-0028439/04.05.2018 г. на публичен изпълнител при ТД на НАП-Пловдив, офис Стара Загора, в частта им, с която са наложени запори за обезпечаване на публични вземания за сумата над 12 550, 21 лв. - главница и съответните лихви. Постановената частична отмяна на актовете на публичния изпълнител се основава на съображения, че с решение на директора на Дирекция "ОДОП" - Пловдив, изцяло е отменен ревизионен акт № Р-16002417000622-091-001/07.02.2018 г., установяващ задължения на дружеството за данък върху добавената стройност, присъединени в изпълнителното производство по изп. дело № 170278063/2017 г. по описа на ТД на НАП-Пловдив. Приел е, че всеки един от исковете за имуществени вреди представлява платения адвокатски хонорар по оспорването на актовете по административен ред.

От правна страна съдът е приел, че постановената частична отмяна на актовете на публичния изпълнител не обуславя извод, че същите представляват незаконосъобразни актове на орган на НАП и съответно че са налице предпоставките за ангажиране отговорността на НАП по предявените от "Лайф - 2012" ООД обективно съединени иска. Приел е, че новонастъпилото обстоятелство, а именно отмяната на ревизионния акт, е наложило и частична отмяна на обезпечителните мерки и разпореждането за присъединяване.

Административният съд е стигнал до извода, че ТР № 1/15.03.2017 г. на ОСС от Първа и Втора колегия на ВАС по тълк. дело № 2/2016 г, в случая е неприложимо, тъй като касае единствено предявените пред административните съдилища искове по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления във връзка с изплатените адвокатски възнаграждения в съдебните производства по тяхното обжалване и отмяна. По тези съображения исковете са отхвърлени.

Решението е неправилно.

Съгласно разпоредбата на чл. 17, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), задължените лица имат право на обезщетение за вредите, причинени им от незаконни актове, действия или бездействия на органи по приходите и публичните изпълнители при или по повод изпълнение на дейността им, като отговорността се реализира по реда, предвиден в ЗОДОВ.

За да възникне безвиновната отговорност на държавата в лицето на юридическото лице към което принадлежи органа, издал незаконосъобразния акт, следва да е налице освен отменен по надлежния ред акт и реално причинена вреда, произтичаща от него, както и пряка причинна връзка между незаконосъобразния акт и настъпилата вреда.

По делото безспорно е установена частична отмяна на административните актове (трите постановления на публичния изпълнител и разпореждането за присъединяване) в резултат на обжалването им по реда на чл. 197 ДОПК. Решенията за това са взети от директора на ТД на НАП Пловдив на осн. чл. 197, ал. 1 ДОПК. Разпоредбата не предвижда с решението си директорът на ТД на НАП да се произнася и по направените разноски от жалбоподателя във връзка с оспорването. В АПК също липсва разпоредба, която да урежда заплащането на разноските, направени в хода на административното обжалване на оспорения акт. Съдебната практика приема, че липсва процесуален ред за присъждането на разноските, направени във връзка с обжалването по административен ред (определение № 275/9.01.2012 г. на ВАС по адм. д. № 2/2012 г., определение № 16576/11.12.2013 г., постановено от ВАС по адм. д. № 16146/2013 г.), както и че този законодателен пропуск не може да се запълни с прилагането на чл. 143 АПК по аналогия, тъй като тя касае понасянето на разноските, направени в съдебното производство. Следователно, единственият път за жалбоподателя да възстанови направените разноски при обжалването на актовете по административен ред, е да потърси правата си по общия исков ред, както е прието и в едно от горецитираните определения на ВАС. Този ред, в конкретния случай е чрез иск по чл. 17, ал. 6 ДОПК вр. с чл. 1 ЗОДОВ. Заплатените адвокатски хонорари във връзка с административното оспорване на постановленията и разпореждането, са вреда за жалбоподателя, тъй като плащането им е довело до намаляване на имуществото му. Тази вреда е в причинно следствена връзка с частично отменените актове, тъй като потърсената адвокатска помощ и заплатените хонорари са именно във връзка със защитата срещу тях чрез оспорването им.

В конкретния случай предявените искове са частично основателни. Доказани са предпоставките по чл. 1 ЗОДОВ

Налице са частично отменени постановления на публичния изпълнител, доказани са и направените разноски за адвокатска защита във връзка с оспорването им пред горестоящия административен орган. Посочените обстоятелства се установяват от събраните по делото писмени доказателства - решения на директора на ТД на НАП-Пловдив във връзка с жалбите срещу постановленията и разпореждането, намиращи се от лист 19 до лист 29 от делото пред първоинстанционния съд, както и договорите за правна защита и съдействие - № 0205423 от 21.05.18 г. № 0205424 от 21.05.18 г.; № 0205426/21.05.18 г.; № 0205427/21.05.18 г., които договори са изпратени от ответника с писмо изх. № 24697/21.11.18 г., заедно с жалбите срещу постановленията и разпореждането, и доказателствата към тях. Следователно, установява се, че уговорените и заплатени в брой адвокатски възнаграждения по тези договори са във връзка с оспорването по административен ред на въпросните постановления и разпореждане.

Исковете са частично основателни, тъй като жалбите, във ръзка с които са направени разходите за адвокатски възнаграждения са срещу постановленията и разпореждането изцяло, а последните са отменени частично. Следователно, размерът на присъденото обезщетение следва да е пропорционален на отменената част от постановленията и разпореждането, т. е., на уважената част на жалбите. Изчислени по този начин, първите три иска са основателни до размера на 390 лева, а последният, касаещ разпореждането следва да се уважи изцяло.

Не може да се сподели съображението на първоинстанционния съд за неоснователност на исковете, тъй като постановленията и разпореждането не са отменени поради тяхната незаконосъобразност, а поради настъпването на ново обстоятелство - отмяната с решение № 241/03.05.2018 г. на директора на дирекция "ОДОП" - Пловдив на ревизионен акт № Р-16002417000622-091-001/07.02.2018 г. и връщане на преписката на органа по приходите за издаване на нов ревизионен акт по ЗКПО и ЗДДС.

Отмяната на ревизионния акт не е ново обстоятелство по отношение на постановленията и разпореждането, тъй като то ги предхожда, макар и с един ден, поради което при издаването им, при извършване на проверка, публичният изпълнител е могъл да го съобрази. От друга страна, при преценка на основателността на иска за заплащане на обезщетение за причинени вреди от отменен административен акт, са ирелевантни причините, поради които той е отменен, тъй като те не са посочени в закона като предпоставка за уважаването му.

По изложените съображения, решението на административния съд следва да се отмени в частта, в която са отхвърлени трите иска за заплащане на обезщетение в размер на 390 лева по всеки един от тях във връзка с трите частично отменени постановления за налагане на обезпечителни мерки, както и изцяло по четвъртия иск, с който се претендира обезщетение в размер на 400 лева за претърпени имуществени вреди от частично отмененото разпореждане, а вместо това трите иска се уважат до посочените размери, а четвъртия изцяло, ведно със законната лихва върху размера на присъдените обезщетения, считано от датата на предявяване на исковата молба до окончателното им изплащане. В останалата част решението на административния съд следва да се остави в сила като правилно.

С оглед изхода на спора и във връзка със своевременно направеното искане от ищеца за присъждане на разноски, такива следва да му се присъдят в размер съобразно уважената част от исковите претенции. Изчислен по този начин, размерът на разноските, които следва да се присъдят на ищеца е 1055 лева.

По тези съображения и на осн. чл. 222, ал. 1 и чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд