Решение № 2553 от 20.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 8033/2017 г.

Решение № 2553 от 20.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 8033/2017 г., V о., докладчик председателят Анна Димитрова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от директора на Главна дирекция "Гранична полиция" (ГДГП) - МВР, чрез процесуален представител, срещу решение № 204/19.05.2017 г. по адм. дело № 48/2017 г. на Административен съд - Добрич, с което е отменена заповед № УРИ 3282 з - 21/04.01.2017 г. на директора на ГДГП - МВР, с която на Д. Михайлов е наложено дисциплинарно наказание "порицание" за срок от шест месеца, считано от датата на връчване на заповедта. Касаторът поддържа в касационната жалба и в съдебно заседание, чрез процесуален представител, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост, иска отмяната му, отхвърляне на жалбата срещу заповедта, присъждане на юрисконсултско възнаграждение, прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на другата страна. Ответникът по касационна жалба - Д. Михайлов, с адрес в [населено място], в писмено становище чрез процесуален представител, иска оставяне на решението в сила и присъждане на разноски за касационната инстанция. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, в настоящия състав на пето отделение, след като прецени данните по делото и доводите на страните, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, против подлежащ на оспорване съдебен акт, който е неблагоприятен за нея, както и в рамките на срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. За да постанови обжалваното решение, АС е приел за установено, че с обжалваната пред него заповед на Михайлов - младши разузнавач в група "Оперативно - издирвателна дейност" при Гранично полицейско управление - Генерал Тошево към Регионална дирекция "Гранична полиция" - Русе, е наложено на основание чл. 200, ал. 1, т. 11, предл. първо от Закона за Министерство на вътрешните работи ( ЗМВР) дисциплинарно наказание "порицание" за срок от шест месеца за нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 1, предл. второ и т. 2 от ЗМВР, за това че при водене на преписка на предварителен отчет (ППО) - сигнал рег. № 482/2016 г. с предложение за откриване от 1.08.2016 г. е изготвил план за работа по преписката от 13.09.2016 г., с което виновно е нарушил чл. 53, ал. 1 от Инструкция Iз -30/24.07.2015 г. Съдът е приел, че оспорената пред него заповед е издадена в нарушение на чл. 205 ЗМВР, допуснато при възлагане на проверката, с която е започнало дисциплинарното производство, а с оспорената заповед е нарушена разпоредбата на чл. 206, ал. 2 ЗМВР, като не са обсъдени обстоятелствата от значение за индивидуализацията на наказанието. По отношение на приложимото материално право АС е обсъдил нормите на цитираната в заповедта Инструкция и е констатирал, че въпреки възможното тълкуване на чл. 53, ал. 1 от Инструкцията - че предложението и планът следва да бъдат изготвени едновременно, то предвид установените от АС факти - а именно, че преписката се изпраща за регистрация без плана съобразно изискванията на същата Инструкция, по преписката е работено и преди изготвянето на плана, нарушението следва да се счита за незначително и да се дадат указания на работещите в ГПУ как следва да се прилага инструкцията и едва след това да бъдат санкционирани при нарушения. Решението е правилно като краен резултат, макар и настоящата инстанция да не споделя всички правни изводи на АС. Фактическата обстановка по делото е установена в съотвествие със събраните по делото доказателства. Както и сам АС е установил, заповедта за назначаване на проверка е за обща проверка в ГПУ и в нея не се съдържат данни за извършено от Михайлов или друго лице дисциплинарно нарушение, поради което същата няма качеството на заповед по чл. 205 ЗМВР и спрямо нея са неприложими изискванията на този текст за съдържание и връчване срещу подпис на лицето, срещу което е разпоредена проверката. Съдът намира изложените доводи за материалноправна незаконосъобразност на заповедта за правилни. Действително буквалният прочит на Инструкцията налага извода, че предложението и планът трябва да се изготвят едновременно. От друга страна при изпращането на преписката за регистрация не е небоходимо в нея да се съдържа план, а без събиране на информация, което е част от работата по преписката, е неясно как може да се изготви адекватен план за работа. Обосновани са доводите, че Михайлов е започнал да работи по преписката веднага, събирайки информация, след което на базата на събраната информация е изготвил плана за работа. Предвид изложеното дисциплинарнонаказващият орган е следвало да прецени дали изобщо е допуснато нарушение на служебната дисциплина и ако е допуснато - дали не е маловажно, което би довело и до друга квалификация на деянието. Основателни са и доводите за допуснато нарушение на чл. 206, ал. 2 ЗМВР предвид необсъждането в заповедта на липсата на вредоносни последици, обстоятелство, че в процесното ГПУ всички работещи по ППО съставят плана за работа след предложението за откриването на преписката - тоест очевидно не са обучени по приложение на Инструкцията, както и цялостното поведение на държавния служител. Предвид изложеното решението като правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото няма възможност за присъждане на претендираното от касатора юрисконсултско възнаграждение, а на ответника по касация следва да бъдат присъдени разноските за касационната инстанция в размер на 480 ( четиристотин и осемдесет) лева заплатено адвокатско възнаграждение, което не се явява прекомерно предвид фактическата и правна сложност на делото, платими от ГДГП - МВР. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, тричленен състав на пето отделение