Решение № 6256 от 15.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 13077/2017 г.

Решение № 6256 от 15.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 13077/2017 г., IV о., докладчик председателят Румяна Монова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Р. М., гражданин на Афганистан, чрез процесуален представител, против решение № 4732 от 13.07.2017 г., постановено по адм. дело № 6099/2017 г. по описа на Административен съд С. - град. Т. се неправилност на обжалваното съдебно решение поради постановяването му в противоречие с материалния закон, съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът - председателят на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет /ДАБ при МС/, не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, четвърто отделение, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, за която обжалваният съдебен акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение съдът в производство по чл. 87 от Закона за убежището и бежанците е отхвърлил като неоснователна жалбата на Р. М., гражданин на Афганистан, срещу решение № 9204 от 10.05.2017 г. на Председателя на Държавната агенция за бежанците, с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 вр. чл. 8 и чл. 75, ал. 1, т. 4 от ЗУБ вр. с чл. 9 от ЗУБ му е отказано да му бъде предоставен статут на бежанец и хуманитарен статут. За да постанови обжалваното решение, съдът е приел, че административният акт е издаден при спазена процедура и в писмена форма, без да са допуснати процесуални нарушения. За да отхвърли жалбата на Р. М. срещу решението на органа на ДАБ, съдът се е мотивирал с бежанската история на чужденеца при проведените задължителни няколко интервюта. Приел е, че правилно административният орган се е мотивирал, че се касае за икономически имигрант. Посочено е, че водещото е лошото икономическо състояние в страната, бедността и ниския стандарт, като отделните актове на насилие не го характеризират като безогледно. Възприета е констатацията, че всеки един орган, до когото е отправена молбата за закрила е може и е длъжен да направи конкретна преценка за обстоятелствата за уважаването й, вкл. дали насилието не е безогледно, преценено по пълзящата скала, посочена в т. 39 на решение от 17.02.2009 г. на Съда на ЕС по дело № С-465/07 г. Следователно е направен извод, че не са налице основанията за предоставяне на хуманитарен статут. Прието е за изцяло защитна теза изложеното на края на интервюто, че лицето се е страхувало, защото е работил в интернет фирма, предоставяща услуги на американския контингент. Самият молител не споделя лично да е заплашван, заради тази дейност, като не сочи и конкретно каква е била тя. С оглед на което Административен съд С. - град е мотивирал извод за законосъобразност на оспореното пред него решение на административния орган. Решението е правилно. Същото е постановено в съответствие с приложимия материален закон - чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ, при липса на нарушения на съдопроизводствените правила и е обосновано. Съдът е изложил обосновани и законосъобразни правни изводи, които се споделят изцяло от настоящата инстанция. П. А. съд С. - град, изхождайки от събраните по делото писмени доказателства, е приел, че не са налице фактическите основания за предоставяне статут на бежанец на молителя, изчерпателно изброени в чл. 8, ал. 1 от ЗУБ - изнесените от жалбоподателя причини да напусне страната си - не обосновават основателен страх от преследване поради неговата раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради неговото политическо мнение и/или убеждение, които да мотивират нежеланието му да се завърне в държавата си по произход. Изтъкнатите причини са от личен и семеен характер и не обосновават наличието на основанията по чл. 8 от ЗУБ. Обосновани са изводите на съда и за това, че не са налице материалните предпоставки за уважаване молбата на Р. М. за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ. Правилно съдът, предвид данните, съдържащи се в интервюто на молителя, е приел, че липсват доказателства същият да е бил изложен на тежки заплахи срещу живота или личността на цивилно лице поради безогледно насилие в случай на въоръжен международен или вътрешен конфликт. Видно от мотивите на обжалваното решение, съдът е мотивирал решението си именно с установеното актуално положение в държавата на произход на чужденеца. Администартивен съд С.-град, базирайки се на информацията в справка № МД - 250/28.02.17 г. и справка № МД - 705/8.06.2017 г., правилно е приел, че доколкото, въпреки данните за атентати, няма данни граждани на Афганистан да са преследвани само поради принадлежността си към някоя народностна група, както и с оглед противоречивата и недостоверна бежанска история на чужденеца, не са налице "тежки и лични заплахи срещу живота или личността на цивилно лице поради безогледно насилие в случай на въоръжен вътрешен или международен конфликт" по смисъла на тълкуванието, дадено решение от 17.02.2009 г. на СЕС по дело № С-465/07 г. Като е отхвърлил жалбата на Р. М. административният съд е постановил правилно решение, което следва да се остави в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 предложение първо от АПК, Върховния административен съд, четвърто отделение,