Решение № 14562 от 2.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 2074/2009 г.

Решение № 14562 от 2.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 2074/2009 г., I о., докладчик съдията Анна Димитрова Производството е по чл. 176, ал. 1 от АПК и по чл. 251, ал. 1 ГПК. Образувано е по два броя молби от 22.07.2009 г. от Павлина Енчева Павлова - за допълване и тълкуване на решение № 9500/13.07.2009 г. по адм. дело № 2074/2009 г. на Върховния административен съд, първо "а" отделение. Процесуалният и представител поддържа в съдебно заседание молбата за допълване на решението с произнасяне по направеното възражение за изтекла давност и за тълкуване на израза, че не са налице доказателства "коя от двете хипотези е налице" и иска произнасяне на съда съобразно съдържанието на молбите. Ответникът по молбите - директорът на дирекция "ОУИ", гр. Варна, при ЦУ на НАП, не взима становище. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за недопустимост на първата молба и за неоснователност на молбата за тълкуване. Двете молби са процесуално допустими, като подадени в срок и от надлежна страна. Разгледани по същество са неоснователни. Молбата за допълване на решението е неоснователна, тъй като съдът се е произнесъл по целия петитум - оставил е в сила изцяло обжалваното от Павлова решение на първата инстанция. Налице е формулирана и изразена воля по цялото искане на дружеството - по целия спорен предмет. Твърдението, че по отношение на отделно оплакване мотивите са оскъдни или липсват, не представлява твърдение за непълно решение по смисъла на чл. 176, ал. 1 от АПК, което би могло да бъде допълнено по този ред. Независимо от това настоящият състав следва да посочи, че в мотивите на решението, чието допълване се иска, се съдържа произнасяне по въпроса за давността в последния абзац на втора страница. Молбата за тълкуване на решението също е неоснователна. Както съдът е посочил в решение № 9500/13.07.2009 г. оплакването за неправилна преценка на компетентността на издателя на постановлението, направено за пръв път в писмената защита, пред втората касация и не представляващо касационно основание по жалбата, е недоказано. Същото оплакване произтича от твърдението, че само в шестмесечен срок след изтичане на срока за доброволно изпълнение е компетентен данъчния орган, а след това - публичния изпълнител. Доколкото това твърдение се формулира за пръв път в писмената защита във втората касация, е налице забрана за нови фактически установявания - чл. 220 АПК. Съдът е посочил, че са възможни две хипотези - срокът за доброволно изпълнение да тече от връчване на ДРА или изпълнението да е било спирано и тогава срокът започва да тече от по-късен момент (отмяна на спирането или влизане в сила на ДРА). Предвид забраната за нови фактически установявания, възражението почиващи на факти, които не са били твърдени, изследвани и доказвани, се счита за неоснователно, както е посочено и в решение № 9500/13.07.2009 г. С оглед изложеното двете молби следва да се оставят без уважение, поради което Върховният административен съд, първо "а" отделение