Решение № 4842 от 17.4.2024 г. на ВАС по адм. д. № 2440/2024 г.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на министъра на вътрешните работи против решение 812 от 21.12.2023 г., постановено по адм. д. 356/2023 г. по описа на Административен съд гр. Пазарджик, в частта му, с която е отменена заповед 8121К-2313/13.03.2023 г. на министъра на вътрешните работи и министерството на вътрешните работи е осъдено да заплати на А. Райкова сумата 1400 лв., представляваща направени по делото разноски. Касаторът навежда доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост. Моли за отмяната му и претендира присъждане на направените по делото разноски. Ответникът А. Райкова, чрез процесуалния си представител, оспорва касационната жалба. Моли обжалваното решение да бъде оставено в сила и претендира присъждане на адвокатско възнаграждение. Прокурорът от Върховната прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страни и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна, като съображенията за това са следните: С решението, в обжалваната му част, Административен съд гр. Пазарджик отменя заповед 8121К-2313/13.03.2023 г. на министъра на вътрешните работи, с която на основание чл. 107, ал. 1, т. 7 от Закона за държавния служител (ЗДСл.), е прекратено служебното правоотношение на А. Райкова, заемаща длъжност началник сектор Координация, административно и правно обслужване и човешки ресурси в ОД МВР гр. Пазарджик, поради назначаване на държавния служител при неспазване на условията на чл. 7, ал. 1, т. 6 ЗДСл. За да постанови този резултат съдът приема, че заповедта е издадена от компетентен орган. Констатира, че административният акт е издадена в предписаната от закона форма- чл. 108, ал. 1 ЗДСл., като същевременно сочи, че в изложените като мотиви, фактически обстоятелства, в оспорената заповед не е посочено какви изисквания за професионален опит, приема административния орган, че следва да са налице към момента на назначаване на жалбоподателката, в кой акт са уредени те, какъв е професионалния опит на Райкова и притежавания от нея ранг към момента на назначаването й, както и към момента на прекратяване на служебното й правоотношение. По тези съображения съдът прави извод, че е нарушено правото на защита на жалбоподателката, което възпрепятства и съда да осъществи контрол за материална законосъобразност на оспорения административен акт. Съдът приема, че след като прекия ръководител на А. Райкова изготвя докладните записки до органа по назначаването и извършва атестация на държавния служител с оценка неприемливо изпълнение, както и прави предложение за образуване на дисциплинарно производство срещу служителката, то е налице предубеденост спрямо Райкова, с което е нарушен принципа на самостоятелност и безпристрастност, прогласен в чл. 10, ал. 2 АПК. По тези съображение съдът стига до заключението, че при издаване на оспорената заповед са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и на това основание отменя същата. Обжалваното решение е постановено в нарушение на материалния закон и при съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Мотивите на съда относно формата на издаване на оспорената заповед са противоречиви. От една страна съдът приема, че е спазена формата съобразно изискването на чл. 108, ал. 1 ЗДСл., а от друга страна приема, че в същата липсват фактически и прави основания за постановяването на административния акт. Съгласно чл. 108, ал. 1 ЗДСл. служебното правоотношение се прекратява от органа по назначаването с административен акт, който се издава в писмена форма и трябва да съдържа правното основание за прекратяване, дължимите обезщетения и придобития ранг на държавна служба, като в случая това изискване е спазено. От приложените по делото доказателства докладна записка от 20.02.2023 г. и докладна записка от 27.02.2023 г. (л.68 и 72) е видно на какви изисквания държавната служителка следва да отговаря по смисъла на чл. 7, ал. , т. 6 ЗДСл. вр. чл. 107, ал. 1, т. 7 ЗДСл. към момента на назначаването й, които да съществуват и към момента на прекратяване на служебното й правоотношение. Ето защо изводът на първоинстанционния съд, за нарушено право на защита, както и за невъзможност на съда да осъществи контрол за материалната законосъобразност на обжалвания административен акт, са незаконосъобразни и необосновани. Неправилна са и изводите за нарушение на принципа на чл. 10, ал. 2 АПК. По делото не са събрани каквито и да било доказателства, установяващи, че директорът на ОД на МВР Пазарджик е заинтересовано лице или има с някои от заинтересованите лица отношения, пораждащи основателни съмнения в неговото безпристрастие. В случая издателят на заповедта е министърът на вътрешните работи, в чиято оперативна самостоятелност е при наличие на няколко основания за прекратяване на служебното правоотношение с държавен служител да прецени кое от правните основания е осъществено и да издаде съответната заповед. При постановяване на решението са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. В нарушение на чл. 172а, ал. 2 АПК съдът не излага мотиви по отношение на материалната законосъобразност на оспорената заповед. Допуснатите от административния съд нарушения на съдопроизводствените правила, са съществени, тъй като липсата на фактически установявания относно материалната законосъобразност на акта и липсата на мотиви в тази насока е пречка касационната инстанция да осъществи контрол за законосъобразност на обжалваното решение и да се произнесе по съществото на спора. С оглед на изложеното настоящата инстанция приема, че обжалваното решение е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост, поради което същото следва да бъде отменено в обжалваната му част и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК делото следва да бъде върнато на Административен съд гр. Пазарджик за ново разглеждане от друг състав. При новото разглеждане на делото първоинстанционният съд следва да обсъди всички събрани по делото доказателства и въз основа на тяхната съвкупна преценка да направи крайните изводи за законосъобразността на оспорения административен акт на всички, посочени в чл. 146 АПК основания, като изложи съображения в подкрепа на направените заключения. На основание чл. 226, ал.3 АПК при новото разглеждане на делото съдът следва да се произнесе и по претенциите за разноски в настоящото производство. По изложените съображения Върховният административен съд, второ отделение,