Решение № 8140 от 26.7.2023 г. на ВАС, VIII о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от началник на отдел Оперативни дейности Бургас в Главна дирекция Фискален контрол при Централно управление на Националната агенция по приходите (ЦУ на НАП), срещу Решение 225 от 01.12.2022 г., постановено по адм. дело 558/2019 г. по описа на Административен съд Ловеч, с което е отменена заповед за налагане на принудителна административна мярка (ЗНПАМ) ФК-545-0345933/22.10.2019 г. на началник отдел "Оперативни дейности" Бургас, с която на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "г" от ЗДДС на Петрол АД е наложена принудителна административна мярка (ПАМ) - запечатване на търговски обект, стопанисван от дружеството бензиностанция 1132, находяща се в село Лозенец, община Стралджа, ул. Георги Димитров 10, както и забрана на достъпа до него на основание чл. 187, ал. 1 от ЗДДС за срок от 14 дни. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на обжалваното съдебно решение поради постановяването му в нарушение на материалния закон и поради необоснованост касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Оспорен е изводът на съда, че прилагането на процесната ПАМ не би постигнала нито една от целите на административната принуда, регламентирани в чл. 22 от ЗАНН, с аргумента, че към момента на налагането й нарушението е отстранено. Изложени са доводи, че при безспорно установено неизпълнение на задължението за подаване на данни по документ за полученото гориво по съответната доставка, правилото на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "г" от ЗДДС по императивен начин разпорежда прилагането на ПАМ. Развити са подробни съображения за определяне на срока на ПАМ в съответствие с принципа за съразмерност и с целите на закона. Искането е за отмяна на решението и потвърждаване на оспорената заповед. Ответникът Петрол АД, представляван от адв. Арсенова, в писмен отговор изразява становище за неоснователност на касационната жалба и моли обжалваното решение да бъде оставено в сила. Прилага писмени доказателства по опис. В проведеното по делото съдебно заседание, ответникът, представляван от адв. Николова, моли обжалваното решение да бъде оставено в сила по аргументи, изложени в писмения отговор. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба, направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК и съобрази становищата на страните, намира жалбата за процесуално допустима, като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от легитимирана страна, против подлежащ на оспорване съдебен акт, а по съществото й съобрази следното: Предмет на оспорване в първоинстанционното производство е била ЗНПАМ ФК-545-0345933/22.10.2019 г. на началник отдел "Оперативни дейности" Бургас, с която на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "г" от ЗДДС на Петрол АД е наложена принудителна административна мярка /ПАМ/ - запечатване на търговски обект, стопанисван от дружеството бензиностанция 1132, находяща се в село Лозенец, община Стралджа, ул. Георги Димитров 10, както и забрана на достъпа до него на основание чл. 187, ал. 1 от ЗДДС за срок от 14 дни. От фактическа страна съдът е приел, че на 15.10.2019 г. органи по приходите от ГДФК при ЦУ на НАП, съвместно с органи на БИМ, извършили проверка в търговски обект по смисъла на §1, т. 41 от ДР на ЗДДС - бензиностанция 1132, находящ се в с. Лозенец, общ. Стралджа, ул. Георги Димитров 10, стопанисван от Петрол АД. При проверката било констатирано, че търговецът в качеството си на лице по чл. 118, ал. 6 от ЗДДС не подава данни в НАП за доставката и движението на доставените/продадените количества течни горива. Резултатите от проверката били обективирани в Протокол за извършена проверка cep. АА 0345933 от 15.10.2019 г. За да отмени оспорената заповед административният съд е приел, че същата е издадена от компетентен орган и е в предписаната от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила, но в противоречие с материалния закон и целта на закона. Според първоинстанционния съд не е било установено, че недостигането до НАП на процесните отчети е било известно на дружеството, доколкото фискалното устройство, с което е бил оборудван обектът, не е имало функцията да визуализира евентуално неуспешно получаване на отчетите от приходната администрация. Приел е, че през целия посочен в оспорената заповед период дружеството в качеството си на лице, което извършва продажби на течни горива, е въвело в експлоатация фискално устройство, което има изградена дистанционна връзка с НАП, и е издавало дневни отчети. Съдът се е позовал на становището на дружеството, извършващо сервизно обслужване, според което дневните финансови отчети с номера 1, 2, 3 и 4, отпечатани на дата 20.08.2019 г., по време на подмяната на ЕСФП Нексус 6 с ЕСФП Нексус 8 и въвеждането в експлоатация на последната, са отпечатани от фискалното устройство с дата 01.01.2010 г. и час от същата дата. Установено е, че по време на въвеждане в експлоатация е била пропусната стъпката по сверяване на системната дата и час на фискалното устройство. Административният съд е приел, че последиците от нарушението са отстранени преди издаване на обжалваната ЗНПАМ, още в деня на проверката - 15.10.2019 г. С оглед на това, дневен финансов отчет номер 5 и следващите номера са били с коректни дата и час. Според съда в случая налагането на ПАМ не съответства на предвидените в чл. 22 ЗАНН цели и на регламентирания в чл. 6 АПК принцип за съразмерност. Решението е правилно като краен резултат, при следните мотиви на настоящия касационен състав: Съгласно чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "г" ЗДДС принудителната административна мярка запечатване на обект за срок до 30 дни, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, което не подава данни от ЕСФП по чл. 118 в Националната агенция за приходите. В чл. 118, ал. 6 ЗДДС е предвидено, че всяко лице по ал. 1 от същия член, извършващо доставки/продажби на течни горива от търговски обект, с изключение на лицата, извършващи доставки/продажби на течни горива от данъчен склад по смисъла на Закона за акцизите и данъчните складове, е длъжно да предава по дистанционна връзка на Националната агенция за приходите и данни, които дават възможност за определяне на наличните количества горива в резервоарите за съхранение в обектите за търговия с течни горива. Въз основа на установените от административния съд факти, следва да се приеме, че Петрол АД не е изпълнило задължението си по чл. 118, ал. 6 ЗДДС да предава по дистанционна връзка на Националната агенция за приходите и данни, които дават възможност за определяне на наличните количества горива в резервоарите за съхранение в стопанисвания от него обект за търговия с течни горива. Обстоятелството, че фискалното устройство, с което е бил оборудван обектът, не е имало функцията да визуализира евентуално неуспешно получаване на отчетите от приходната администрация, както и че същото е било технически неизправно според дружеството, извършващо сервизното обслужване, не обуславя извод, че от Петрол АД действително са подавани данни, които дават възможност за определяне на наличните количества горива в резервоарите за съхранение в обектите за търговия с течни горива. Независимо от гореизложеното, първоинстанционният съд правилно е приел, че след като нарушението на чл. 118, ал. 6 ЗДДС е отстранено от задълженото лице в деня на проверката от контролните органи на НАП, то последиците от него са отстранени преди датата на издаване на заповедта за налагане на принудителната административна мярка от 22.10.2019 г. Следователно запечатването на обекта не изпълнява целите по чл. 22 от ЗАНН за преустановяване и предотвратяване на административни нарушения и вредните последици от тях, а се превръща в санкция, каквито функции принудителните административни мерки не могат да изпълняват. На следващо място, оспорената заповед се явява немотивирана по отношение на определения 14 - дневен срок за запечатване на търговския обект и забрана за достъпа до него. Продължителността на мярката в рамките на установения от закона максимален срок до 30 дни, следва да е мотивирана с конкретни обстоятелства относно тежестта на нарушението и с оглед целите по чл. 22 ЗАНН. В хипотезата на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "г" ЗДДС мярката запечатване на търговски обект има превантивно действие, да се предотврати противоправното поведение на задълженото лице. В оспорената заповед са посочени изцяло бланкетни съображения във връзка с продължителността на мярката, които не обосновават мотивираност на определения 14-дневен срок. Липсват каквито и да било конкретни данни за търговската дейност в обекта. Преценката на органа по приходите за тежестта на нарушението, целта, за която мярката се налага и принципа на съразмерност по чл. 6, ал. 2 АПК следва да се основава на конкретни факти и обстоятелства от дейността на задълженото лице и да е подкрепена с доказателства. Допуснатото нарушение на изискванията на чл. 186, ал. 3 ЗДДС засяга надлежното упражняване на оперативната самостоятелност по чл. 169 АПК, съответствието на наложената принудителна административна мярка с целите по чл. 22 ЗАНН и принципа на съразмерност по чл. 6 от АПК и обосновава незаконосъобразност на оспорения индивидуален административен акт, както правилно е приел и първоинстанционният съд. Решението като правилно постановено следва да бъде оставено в сила. Ответникът в касационното производство не е претендирал присъждане на разноски, поради които такива не му се следват. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, Върховният административен съд, състав на осмо отделение