Решение № 12379 от 19.11.2015 г. на ВАС по адм. д. № 5761/2015 г.

Решение № 12379 от 19.11.2015 г. на ВАС по адм. д. № 5761/2015 г., IV о., докладчик председателят Мариника Чернева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на изпълнителния директор на Държавен фонд (ДФ) "Земеделие", подадена чрез процесуалния представител ст. юрк. Димитър Попов, против Решение № 40 от 19.03.2015 г., постановено по адм. дело № 17/2015 г. на Административен съд Ямбол, с което е отменено уведомително писмо изх. № 02-260-2600/18456 от 27.11.2014 г. на изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 213 "Плащания по Натура 2000 и плащания, свързани с Директива 2000/60/ЕО - за земеделски земи" за кампания 213, в частта му, с която се прихваща цялата оторизирана по мярка 2013 "Натура 2000" сума от 2329,30 лева, отразено в таблица № 2, представляваща неразделна част от оспорения административен акт. Със същото решение е изпратена преписката на изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" - Разплащателна агенция (РА) за ново произнасяне по отменената част на уведомителното писмо, в съответствие с дадените от съда указания по тълкуването и прилагането на закона в мотивите на съдебното решение. Предвид изхода на делото ДФ "Земеделие" е осъден да заплати на жалбоподателя пред първата инстанция сторени по делото разноски в размер на 400 лева. В касационната жалба са развити оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Прави се искане за отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго решение, с което да бъде оставено в сила уведомителното писмо в оспорваната му част. Ответникът - ЕТ "Сарабуюк - Костадин Налсъзов", гр. Тополовград, обл. Хасково, редовно призован, не се представлява и не изразява становище. Участващият в производството по делото на основание чл. 217, ал. 2 от АПК представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба, поради което предлага обжалваното решение като правилно да бъде оставено в сила. Настоящият съдебен състав на Върховния административен съд приема, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока, визиран в чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество съобразно чл. 218 от АПК, касационната жалба е неоснователна. Производството пред административния съд е било образувано по жалба на ЕТ "Сарабуюк - Костадин Налсъзов", гр. Тополовград, обл. Хасково, против уведомително писмо изх. № 02-260-2600/18456 от 27.11.2014 г. на изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 213 "Плащания по Натура 2000 и плащания, свързани с Директива 2000/60/ЕО - за земеделски земи" за кампания 2013, в частта му, с която се прихваща цялата оторизирана сума по мярка 213 "Натура 2000" в размер на 2329,30 лева. С оспорваното решение № 40 от 19.03.2015 г., по адм. дело № 17/2015 г. на Административен съд Ямбол, е отменено процесното уведомително писмо в оспорената му част и е върната преписката на изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" - РА за ново произнасяне по отменената част на уведомителното писмо, в съответствие с дадените от съда указания по тълкуването и прилагането на закона в мотивите на съдебното решение. За да постанови този резултат първоинстанционният съдът е приел, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, в рамките на неговите правомощия и в изискуемата писмена форма, но при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Установил е, че в уведомителното писмо не е посочен акта, с който са наложени санкции за бъдещ период или недължимо са оторизирани суми, в какъв размер са те, нито е уточнено налице ли са изискуеми задължения по други схеми и мерки. Решаващият съд е приел, че в оспорения акт липсват мотиви в уведомителното писмо, поради което не е ясно какво е конкретното основание за удържане на тази сума. Счел е също така, че липсват каквито и да е правни основания, въз основа на които е извършено прихващането. Посочил е, че допълване на мотивите към акта не може да бъде правено в хода на съдебното дирене с изявления на процесуалния представител на фонда или с представената от него писмена защита нито в насока за фактически основания, нито за правни такива. Предвид изложеното първоинстанционният съд е приел, че неизлагането на мотиви е липса на задължителен елемент от постановения в писмена форма административен акт и винаги съставлява съществено процесуално нарушение, поради което е отменил процесното писмо като незаконосъобразно в оспорената му част и го е върнал на органа за ново произнасяне. Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. Безспорно по делото е установено, че ЕТ "Сарабуюк - Костадин Налсъзов", гр. Тополовград, обл. Хасково, представляван от Костадин Налсъзов, регистриран с Уникален регистрационен номер (УРН) 426221 в Интегрираната система за администриране и контрол (ИСАК), е подал до ДФ "Земеделие" - Разплащателна агенция Заявление за подпомагане с Уникален идентификационен номер (УИН) 28/070513/13561 за кампания 2013 г. С процесното Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 213 "Плащания по Натура 2000 и плащания, свързани с Директива 2000/60/ЕО - за земеделски земи" за кампания 2013 изх. № 02-260-2600/18456 от 27.11.2014 г. на изпълнителния директор на ДФ "Земеделие"- РА, по подаденото заявление за площите декларирани в защитена зона Натура 2000 според група А-постоянни пасища, е оторизирана цялата поискана сума в размер на 2329,30 лева, която сума видно от таблица № 2-неразделна част от оспорения административен акт е прихваната в пълен размер и в резултат на това сумата за изплащане е в размер на 0 лева. Действително се установява, че в процесното уведомително писмо относно удържаната сума от 2329,30 лв. под Таблица № 2 от него, са изброени три хипотези, при наличието на която и да е от тях се удържа посочената сума. Това са: 1. санкции от предходни периоди или 2. недължимо оторизирани суми, за които е издаден АУПДВ, или 3. приспаднати суми от изискуеми задължения по други схеми и мерки, администрирани от ДФЗ. В процесното уведомително писмо обаче не е конкретизирано коя от трите е приложима в случая, не е посочен актът, с който са наложени санкции за бъдещ период или недължимо са оторизирани суми, нито в какъв размер са те. При така установените данни, първоинстанционният съд правилно е приел, че при издаване на уведомителното писмо е нарушено изискването за форма на административния акт, съгласно чл. 59, ал. 2 от АПК, част от което е излагането на мотиви към административния акт. Правилно е прието от административния съд, че е недопустимо мотивите на акта да бъдат допълвани едва в хода на съдебното производство, какъвто опит е направил процесуалният представител на ответника (касационен жалбоподател в настоящото производство), посочвайки, че прихващането е извършено със санкция за бъдещ период, наложена с Уведомително писмо изх. № 02-260-2600/16517 от 20.09.2013 г. за кампания 2012 г. Непосочването на фактически и правни основания за издаването на акта от страна на административния орган е порок във формата на акта, а не производствено нарушение при издаването му, който порок препятства както възможността за упражняване на контрол върху същия, така и възможността за организиране на адекватна защита срещу него. Неизлагането на мотиви съставлява самостоятелно отменително основание по чл. 146, т. 2 от АПК, като практиката на ВАС в тази насока е константна. Неоснователно е твърдението в касационната жалба, че мотивите на оспореното уведомително писмо се съдържат в предходен акт - УП за кампания 2012 г. Както вече се посочи, в процесното уведомително писмо липсва позоваване на издаденото такова за кампания 2012 г. или на какъвто и да е друг акт, с който е извършено процесното прихващане. Съдебната практика допуска мотивите към административния акт да бъдат изложени и отделно от самия акт, в друг документ, изхождащ от същия орган (съгл. ТР № 16/31.03.1975 г., ВС, ОСГК), който документ обаче следва да представлява част от преписката по издаване на оспорения акт, а не в друг административен акт, издаден в отделно административно производство. Предвид изложеното по-горе процесното уведомително писмо в оспорваната му част е незаконосъобразно, поради което като го е отменил и е върнал преписката на административния орган, първоинстанционният съд е приложил правилно материалния закон. По тези съображения обжалваното пред ВАС съдебно решение е правилно и не страда от релевираните с касационната жалба пороци. При служебната проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК не се констатира същото да е нищожно, поради което следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора на касационния жалбоподател разноски по делото не следва да се присъждат. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение